Решение № 3374 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14437/2009 г.

Решение № 3374 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14437/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Асен Юриевич Стайков, гражданин на Русия, срещу решение № 67 от 23.09.2009 г. по адм. дело № 3372/2009 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ЗДМ-934/14.09.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция", за отнемане право на постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Поддържа се твърдение, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и се иска отмяната му. Административният орган не е взел становище в настоящото съдебно производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли първоначалната жалба, административният съд правилно е приел, че е налице материалноправното основание по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, (ред. ДВ бр. 52 от 2007 г.), действаща към момента на издаване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата, отнемането на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията й през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден. Този фактически извод е направен на базата на справка в информационните масиви на МВР, от които се установява, че лицето е напуснало страната на 21.10.2002 г. през ГКПП Аерогара София и се е завърнало обратно по същия начин на 11.06.2007 г., т. е. след почти 5 годишно отсъствие. Правилно е прието, че органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Липсата на данни за уведомяването на Стайков за започналото административно производство (каквото съобщение му е изпратено, но няма доказателства да е получено), не обосновава извод за отмяна на акта, предвид възможността за ефективна защита пред съда. В производството по обжалване на заповедта лицето обаче не е твърдяло, че е налице по-кратък период на отсъствие от страната, нито е представило доказателства къде е пребивавало. Неотносими са причините, поради които напускането на РБ е било предприето, както е счел и съдът. При налагане на принудителните административни мерки административният орган действа в условията на обвързана компетентност, след като са налице посочените в закона предпоставки. Извод за незаконосъобразност на заповедта не следва и от цитираната от касатора норма на чл. 9, т. 1, б. "в" от Директива 2003/109/ЕО на Съвета. Към момента на издаване на заповедта на директора на Дирекция "Миграция" - 14.09.2007 г. действа разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, чието съдържание беше посочено по-горе. С § 40 от ДР на ЗИДЗЧРБ (ДВ, бр. 29 от 6.04.2007 г.) са въведени изискванията на Директива 2003/109/ЕО на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, в чл. 9, т. 1, б. "в" от която се предвижда, че дългосрочно пребиваващият губи този си статут в случай на отсъствие от територията на Общността за период от дванадесет последователни месеца. Едва с изменението на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ (ДВ, бр. 36 от 2009 г.) е предвидено отнемането на правото на пребиваване на чужденец в РБ, когато се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на РБ или друга държава-членка на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца. Вярно е, че към момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, директивата има пряко действие, тъй като е изтекъл срока за транспонирането й (01.07.2007 г.), съдържа императивни норми и предоставя права на частни лица, поради което принудителна административна мярка е могло да се постанови при период на отсъствие на чужденеца от страната за период 12 последователни месеца. Доколкото в случая е документално доказано наличие на почти 5 годишно отсъствие на касатора от РБ (неопровергано в хода на делото) и при липса на данни той да е пребивавал в друга държава-членка на ЕС, тезата за незаконосъобразност на административния акт с този аргумент не може да бъде споделена. Предвид изложеното оспорването на първоинстанционното решение се явява изцяло неоснователно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение