Решение № 1074 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2014 г.

Решение № 1074 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петко Виолетов Миронов от гр. София срещу решение № 4528 от 3.07.2014 г. по адм. дело № 1741/2014 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена по пощата от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Петко Виолетов Миронов срещу заповед № 761 от 21.11.2013 г., с която директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село", гр. София, е отказал да му отпусне исканата от него месечна социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). За да постанови този резултат съдът е приел, че коефициентът, съгласно който следва да се изчисли диференцирания минимален доход на жалбоподателя, е посоченият в чл. 9, ал. 3, т. 4 ППЗСП - 66 на сто от гарантирания минимален доход, определен с ПМС № 6 от 15.01.2009 г. в размер на 65 лв. месечно, при който коефициент диференцираният минимален доход на жалбоподателя е 42,90 лв., а декларираният от него доход, получен през предходния месец преди месеца, в който е подал молбата-декларация за социална помощ, е в размер на 121 лв., т.е. този доход е по-голям от диференцирания минимален доход, а според чл. 9, ал. 1 ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. В мотивите към решението Административен съд - София град е изразил и становище, че представеното от жалбоподателя експертно решение на ТЕЛК било с изтекъл срок, поради което правилно административният орган не е определил диференцирания минимален доход на жалбоподателя с коефициента по чл. 9, ал. 3, т. 7 ППЗСП. Решението по своя краен резултат е правилно. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от диференциран минимален доход, определен въз основа на гарантирания минимален доход, който според чл. 12, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) се определя от Министерския съвет и служи като база за определяне на социалните помощи. Според легалната дефиниция по § 1, т. 10 ДР на ЗСП гарантираният минимален доход е нормативно определен размер средства, който се използва като база за определяне на социалната помощ, с цел осигуряване на минимален доход за задоволяване на основни жизнени потребности на лицата, съобразно тяхната възраст, семейно положение, здравословно и имуществено състояние, трудова и учебна заетост. Диференцираният минимален доход е също така нормативно определен размер средства (арг. чл. 9, ал. 3 ППЗСП). А щом диференцираният минимален доход е нормативно определен, той е задължителен за правоприлагащите (административни и съдебни) органи. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя извода на Административен съд - София град, че "предвид че представеното от жалбоподателя експертно решение на ТЕЛК е било с изтекъл срок, правилно административният орган не е определил процент съгласно чл. 9, ал. 3, т. 7 ППЗСП", защото това обстоятелство - изтекъл срок на експертното решение - поражда задължение, както за директора на ДСП, така и за съда (чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 35 и чл. 171, ал. 4 АПК), да изяснят съществения въпрос дали след това експертно решение има ново преосвидетелстване на жалбоподателя от орган на медицинската експертиза на работоспособността. Процесуалното бездействие на съда, основано на това негово неправилно становище, е нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 9, ал. 4 и чл. 171, ал. 4 АПК, които го задължават да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на съдебното производство, като им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Това нарушение, обаче, в процесния случай не е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и поради това не представлява касационно основание за отмяна на съдебното решение, защото според чл. 9, ал. 3, т. 7 ППЗСП диференцираният минимален доход за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто е 125 на сто от гарантирания минимален доход, определен от Министерския съвет. Гарантираният минимален доход, последно определен от Министерския съвет с ПМС № 6 от 2009 г., е 65 лв., а 125 на сто от този минимален доход са 81,25 лв., т. е. диференцираният минимален доход за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто е 81,25 лв. Полученият от жалбоподателя доход за предходния на молбата му месец е 121 лв., а той е по-голям и от диференцирания минимален доход за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, поради което също така изключва правото на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,