Решение № 532 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2009 г.

Решение № 532 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производство по реда на чл. 290 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. чрез прокурор при Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 783 от 30.06.2009 г. по гр. д № 1110/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено присъденото на първа инстанция обезщетение и въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ допълнително, до размера на сумата 50 000 лева По касационна жалба на С. П. И. решение № 783 от 30.06.2009г по гр. дело № 1110/2009 г. на Софийски апелативен съд е обжалвано в частта, с която е оставено в сила решението от 19.02.2009г по гр. д. 771/2008 г на Софийски градски съд, по отношение на отхвърления до пълния предявен размер иск за обезщетение на неимуществени вреди от 250 000 лева, на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ. В касационната жалба на Прокуратурата се поддържат оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост при определянето на обезщетението в завишен размер, нарушен е принципа на чл. 52 от ЗЗД . Не е отчетено, че за един период от време наказателното производство е било спряно, тъй като ищецът се е ползвал с имунитет като депутат. Неправилно е възложена отговорност на държавен орган за това, че на обвинението е дадена публичност. Прокуратурата моли обезщетението да бъде намалено. В касационната жалба на С. П. И. се поддържа процесуална незаконосъобразност, доколкото липсва мотив за отхвърляне на иска до пълния предявен размер. Обезщетението е занижено, съображения за развити от адв. Л. Наблюдаващия по делото прокурор от Върховна касационна прокуратура поддържа жалбата на Прокуратурата С определение № 31от13.01.210г Върховен касационен съд, IIIг. о е допуснал и двете жалби до разглеждане по материалноправния въпрос за прилагането на чл. 52 от ЗЗД при определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, когато при преценката за справедливост съдът е изтъкнал като водещо съображение за размера изключително дългия, несъобразен с разумния срок период от време, за който е продължило наказателното преследване по повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление. Върховен касационен съд, състав на III т. о, като взе предвид доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК във връзка с поставения въпрос, обусловил допускане на касационните жалби до разглеждане, намира следното: При установени предпоставки за отговорност на ответната П. по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за това, че е с постановление от 20.04.1993 г. е обвинила ищеца за престъпление по чл. 203, ал. 1 от НК, при наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" за период от 20.04.1993г до 2.03. 1994г, като в последствие са повдигнати още две обвинения за извършени престъпления по чл. 219, ал. 4 от НК и чл. 282, ал. 3 от НК, въззивният Софийски апелативен съд е коригирал преценката на първата инстанция за справедливо обезщетение, като е завишил същото от 15 000 на 50 000 лева. Като решаващ мотив е изтъкната продължителността на наказателното производство от 14 години, завършило с прекратяване поради недоказаност и довело до злепоставянето на ищеца като публична личност. При внесено в съда обвинение, наказателното дело е било спряно след избирането на П. за народен представител на проведените през 2005г парламентарни избори, през 2006г от Народното събрание е поискано разрешение за продължаване на наказателното преследване, за което сам ищецът е дал съгласие. Образуваното пред СГС (на основание чл. 35, ал. 3 от НПК) наказателно дело е върнато с разпореждане за отстраняване на съществени процесуални нарушения, след което с влязло в сила Постановление от 15.09.2007 г. на СГП наказателното досъдебно производство е прекратено, поради липсата на извършено престъпление по чл. 219 от НК, липса на престъпление по служба, недоказаност на престъплението длъжностно присвояване от обективна и субективна страна. Снемането на депутатския имунитет и наказателното дело срещу С. П. е отразено в средства за масово осведомяване, а по свидетелства на съпругата на ищеца и св. Ж, последният е понесъл тежко обвиненията, ареста и злепоставянето на доброто му име. Като е приел за необходимо да се съобразява и продължителността на вредоносното действие, което наказателното преследване е произвело за личността на обвиняемия с оглед тежестта на обвиненията, публичното им разгласяване и свързаните с това последици, въззивният съд е подходил правилно и законосъобразно. Несъобразяване на наказателното преследване с разумния срок има и когато през неговото времетраене настъпи обективен факт, налагащ спиране на производството - в случая за периода 2005-2006г предвид избора на ищеца за народен представител, щом преценката за недоказаност на обвинението, както е обективирана в Постановлението от 15.09.2007 г. на СГП, е могла и е следвало да бъде направена и по - рано. Неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество. Доказани по естество и обем вреди са настъпили още с повдигане на обвинението и ищецът ги търпи през цялата висящност на наказателното производството. Ако през този период е произтекло допълнително до злепоставяне, както е в случая с ищеца: избран за народен представител от ХХХХ Народно събрание, при висящо в съдебна фаза (от 1999 г.) обвинение срещу него, повдигнато още през 1993 г., което е дало повод за допълнително обсъждане на неговата личност в публичното пространство, вредата следва да бъде обезщетена, но при конкретна преценка за това в каква степен допълнително настъпилите обстоятелства са накърнили допълнително доброто име на ищеца, вече с оглед обществената му роля на народен представител, предизвиквайки у него допълнителни притеснения. Независимо, че е бил обвиняем, ищецът е получил доверие в своя избирателен район. За кратък период след това обвиненията са снети, наказателното производството е било прекратено. Софийски апелативен съд е съобразил, макар и без да изложи изрични мотиви, че в случая с ищеца П. има пряка връзка между обема увреждане, свързан със злепоставяне на доброто му име и продължителността на наказателното преследване срещу него. Повдигнати са били обвинения в извършването на три умишлени престъпления, две от които тежки, повдигнатите обвиненията са станали обществено достояние дискредитирали са ищеца в личен, професионален и обществен план, били са съпроводени с ограничения и най- същественото - накърнили са името му на почтен човек и професионалист, а това пряко го е поставило в невъзможност да разчита на пълна социална и професионална реализация за един продължителен период. Не може да бъде споделена тезата на Прокуратурата, че публичното дискредитиране на лицето като обвиняем е вреда извън пряката причинна връзка с действията на правоохранителните органи. Като решаващ съд обаче, Софийски апелативен съд не е съобразил естеството на вредите при определяне на обезщетението по размер . Основал е решението си единствено на количествени признаци, какъвто е времетраенето но наказателното производство и така е завишил присъденото обезщетение незаконосъобразно и над справедливо дължимото Справедливо и достатъчно в случая, предвид изложените вече съображения по същество, е едно обезщетение от 35 000 лева. Решението е правилно и законосъобразно в тази част. В останалата част следва да се отмени, тъй като неправилно е приложен критерия на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер. Предвид горното, оплакванията на Прокуратурата за незаконосъобразно завишаване на обезщетението са частично основателни. Изцяло неоснователни са оплакванията на касатора П.. Не може да бъде споделена тезата, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди гражданският съд следва да се влияе от размера на паричната гаранция, което е била определена във връзка с мярка за неотклонение. При ангажиране отговорността на държавата, на обезщетяване подлежат включително неимуществените вреди, но в размер, определен от съда по справедливост. Паричната гаранция по наказателното дело няма отношение към този критерии. Поради несъвпадане на крайните изводи на Върховен касационен съд с тези по обжалваното решение в частта за размера на обезщетението и на основание чл 293, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.