Решение № 126 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2953/2014 г.

Решение № 126 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2953/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. И. Завера, надлежно упълномощена, против решение № 8188 от 20.12.2013 г., постановено от Административен съд - София-град по адм. д. № 9819/2012 г. С решението е отменено УП изх. № 02-130-2600/2498 от 6.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за 2011 г. като е отказано изплащане на финансова помощ за кампания 2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди, че съдът не е обсъдил доводите и доказателства по делото в тяхната съвкупност, с което допуснал съществено нарушение на процесуални правила довело до постановяване на неправилно решение по съществото на спора. Моли Върховния административен съд да отмени решението и отхвърли жалбата. Ответникът - Фондация "Ракитово", гр. Ракитово, чрез процесуалния си представител адв. Калинчев, оспорва касационната жалба, който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Според участващия по делото прокурор съдът не е изпълнил задължението си да провери допустимостта на жалбата при данни за просрочие е разгледал спора по същество. Съдът не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател, поради което при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила достигнал до материално незаконосъобразни изводи. Прави заключение, че решението е неправилно и подлежи на отменяване. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационна жалба е основателна. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., изх. № 02-130-2600/2498 от 6.07.2012 г издадено от изпълнителния директор на ДФЗ - РА с което е отказано изплащане на субсидия по мярка 214 за кампания 2011 г. За да достигне до този резултат Административен съд - София-град е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но е материално незаконосъобразен и отменил същия, по съображени, изложени в решението. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, и следва да бъде отменено, по следните съображения: В нарушение на чл. 158 и чл. 159 от ГПК решаващият първоинстанционен състав не е изследвал и установил допустимостта на жалбата и без изложени правни съображения за нейната допустимост е постановил решение по същество. Видно от приложеното към делото известие за доставяне оспореното Уведомително писмо /УП/ е получено от фондацията - жалоподател на 30.07.2012 г., а жалбата срещу него е подадена в Административен съд-София - град на 10.09.2012 г., т.е. след законоустановения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, който срок за обжалване е посочен и в оспорения административен акт. В кориците на делото се съдържат две жалби до Министъра на земеделието и храните, за които липсват данни за завеждането им в деловодството на министерството. Първата е датирана на 6.08.2012 г. Към нея е приложено известие за доставяне от което не може да се установи каква пратка е получена в МЗХ на 9.08.2012 г. В жалбата жалбоподателят е заявил, че УП за отказано финансово подпомагане за земеделски парцел № 62004-814-2-2, с площ от 6,40 ха, е получено на 27.07.2012 г. С нея се оспорва изключването на процесния парцел от допустимия за подпомагане слой за 2011 г. и се иска преразглеждане на това решение от министъра на земеделието и храните. Втората жалба, изпратена до министъра на земеделието и храните е датирана на 9.08.2012 г. Към нея е приложено известие за доставяне, от което също не може да се установи каква пратка е получена в МЗХ на 13.08.2012 г. В жалбата е заявено, че на 30.07.3012 г. фондацията - жалбоподател е получила УП от ДФ "Земеделие" - РА, с което е отказано финасово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2011 г. относно парцели с № № 62004-814-2-2 с площ 6,4 ха, № 6204-5-6-1 с площ 0,57 ха и № 62004-245-19-1 с площ 0,01 ха. Плащането е отказано, тъй като визираните в УП площи за съответните БЗС са изключени от слоя, допустим за подпомагане за кампания 2011 г. Липсват данни за произнасяне на сезирания административен орган и по двете жалби, както и данни за изпращането им на съда. При така установените факти относно подаване на жалбата съдът е бил длъжен да установи по безспорен начин кога жалбата е изпратена до МЗХ и ако е така, има ли произнасяне по нея. Изясняването на тези обстоятелства има съществено значение за преценка на срочността на оспорването с оглед императивната норма на чл. 149, ал. 1 и 3 АПК за допустимост на съдебното производство. Съдът е приел оспорването за допустимо, но не е мотивирал този си извод, а данните по делото поставят под съмнение този му извод. Липсата на мотиви и категорични данни за подаване на жалбата в срок препятстват касационната инстанция да провери правилността на приетия от решаващия съд извод за допустимост на съдебното производство. Съдът е длъжен служебно да провери дали жалбата е подадена в законовоустановения срок за обжалване и мотивирано да се произнесе в решението си и едва след това да пристъпи към разглеждане на спора по същество, което не е сторил. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено и е довело до постановяване на неправилно решение, което подлежи на отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,