Решение № 8692 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2646/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Фреш Фуут ЕООД, подадена чрез адв. Иванов и адв. Койчев, против решение 7310/16.12.2020 г., постановено по адм. дело 6733/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки на стоки и услуги, за които е отказано правото на данъчен кредит. Намира, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани и несъобразени с ангажираните писмени и гласни доказателства. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата. Искането от съда е за отмяна на атакувания съдебен акт и за отмяна на ревизионния акт. Ответникът директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана, и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е ревизионен акт Р-22221418002851-091-001/06.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение 730/25.04.2019 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на Фреш Фуут ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, са установени допълнителни задължения за ДДС и лихви за забава в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 42 527,27 лв. за данъчните периоди от м.01.2017 г. до м.08.2017 г. и от м.10.2017 г. до м.01.2018 г. по фактури, издадени от Ц. Комерс ЕООД, ГКВ Трейд ЕООД, Д. Трейдинг 95 ЕООД, С. Атанасов - Комерс 78 ЕООД, Симдес ЕООД, Джепето 07 ЕООД, Мег Трейд ЕООД, Хай Куалити Сървисис ЕООД, Ин Трейд 76 ЕООД, Ц. Комерс 72 ЕООД и Интеграл Трейд - Панов 79 ЕООД. Предмет на фактурите са доставка на стоки - плодове и зеленчуци, подправки, складови стелажи, гуми за бус, услуги - транспортни услуги, на основание договор и протокол, ремонти, сервиз, консултации и др. За да отхвърли жалбата на Фреш Фуут ЕООД, административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел за недоказан факта на извършване на облагаеми доставки на стоки и услуги. При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел ревизионният акт в обжалваната част за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството, възприемайки мотивите на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит поради недоказаност на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът по същество е относно реалността на извършените доставки от посочените дружества. Прието е от приходните органи и от съда, че не са представени достатъчно убедителни доказателства за реално изпълнение, тъй като посочените във фактурите доставчици не са представили доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки и няма информация за предходните доставки. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. Настоящата касационна инстанция намира, че в случая реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, е доказана в процеса. Основателни са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на достатъчно писмени доказателства за обосноваване извода за извършване на спорните доставки. В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди дейността на Фреш Фуут ЕООД е свързана с търговия на едро и дребно с плодове и зеленчуци и доставката им до търговски обекти на свои клиенти - заведения за бързо хранене, барове и ресторанти. Констатирано е, че дружеството осъществява дейността си в склад 4, находящ се в гр. София, ул. Амстердам 1, съгласно договор за наем от 1.07.2016 г., сключен с Тържище София АД. Във връзка с осъществяваната дейност ревизираното лице е закупувало стоки и е получавало услуги от трети лица, за които са издавани фактури. За осъществяване на дейността има назначен квалифициран персонал. В случая, съвкупната преценка на представените още в ревизионното производство доказателства установява реалното осъществяване на доставките именно от посочените дружества. Към спорните фактури с предмет плодове и зеленчуци са представени приемо-предавателни протоколи с подробно описание на вид, количество и стойност на предадените стоки, съответстващи на отразените във фактурите, счетоводни регистри за осчетоводяването им по сметка 304 Стоки и изписване. Представени са и други писмени доказателства, свързани с осъществяване на доставките на стоки и услуги договори, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи за извършените услуги, съответстващи на описаните в договорите, констативни и технически протоколи, количествено-стойностна сметка, ремонтни карти, извлечения от счетоводни регистри, доказателства разплащане на доставките. Вярно е, че като частни документи същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но е вярно и това, че са представени в хода на ревизията и не са оспорени от приходната администрация. Същите необосновано не са ценени от приходните органи и съда, като от съдържанието им е видно, че могат да се съотнесат към стоките и услугите по фактурите, предмет на процесните доставки, и данните от общия им анализ обосноват извод за приемо-предаване на стоките, респ. престиране на резултата, които са свързани с дейността на ревизираното лице. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С оглед изложеното касационният състав приема, че представените документи са достатъчни да обосноват действително извършени доставки и в случая са игнорирани необосновано. Във фактурите и съпътстващите ги документи доставките са индивидуализирани в степен, че да може да се провери реалното им осъществяване и използването на резултата от тях от получателя за неговите облагаеми доставки. При извършената преценка на доказателствения материал, поотделно и в съвкупност, намира за установено извършването на спорните доставки. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на оспорения съдебен акт. Решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на Фреш Фуут ЕООД е неправилно и следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт в обжалваната част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,