Решение № 13615 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2015 г.

Решение № 13615 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 237-244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по искане на Иван Атанасов Гетов, в качеството му на законен представител на "Топлофикация- Плевен" ЕАД, гр. Плевен, за отмяна на решение № 493 от 12.12.2013 г. на Административния съд - Велико Търново по адм. д. № 519/2012 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер 613 650 лв. по 7 броя фактури и на решение № 15 448 от 17.12.2014 г. на Върховния административен съд, първа колегия, по адм. д. № 1919/2014 г. в частта, в която решението на административния съд е оставено в сила. Соченото правно основание за отмяна е чл. 239, т. 1 АПК, като към искането са приложени и писмени доказателства. В искането се твърди, че по времето на извършване на данъчната ревизия, включително и през времето на съдебните производства, "Топлофикация-Плевен" ЕАД не е могла да се снабди с писмени доказателства от съществено значение за делото, поради това, че не може да отговаря за поведението на контрагентите си, нито да да влияе върху това как организират търговската си дейност. Дружеството, което е извършило доставката на машините по седемте фактури, за които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит - "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД / "ИМЕИ" ЕООД е нямало интерес да съдейства поради прекъсването на търговските им взаимоотношения. След първоначално получените доказателства от доставчика "ИМЕИ" ЕООД, представени при първата отмяна, са изискани и получени допълнителни такива касаещи индивидуализацията на машините, които доказателства са нови и не са били известни на молителите в хода на производството и до приключване на делото, но са съществували към момента на постановяване на решението. По изложените съображения се моли, съдебните решения в посочените им части да бъдат отменени. Ответната страна по касация - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП представя писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на искането за отмяна. По изложените съображения в него се моли, искането да не бъде уважено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 8 663, 50 лв. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо. То е направено от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и е в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, предвид копието от куриерската пратка, с която са получени представените доказателства на дата 13.08.2015 г. Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения: С решение № 493 от 12.12.2013 г. Административния съд-Велико Търново по адм. д. № 519/2012 г. е отхвърлил жалбата на "Топлофикация-Плевен" ЕАД срещу Ревизионен акт № 151102616 от 24.01.2012 г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП-Велико Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 228 от 2.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Велико Търново към ЦУ на НАП. С Ревизионния акт е било отказано и правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер 613 650 лв. по 7 бр. фактури, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД с предмет на доставките както следва: по фактура № 510 от 14.02.2008 г. - "Валцова мелница" - 1 бр.; по фактура № 515 от 15.02.2008 г. - "Универсален ъглошлайф"; по фактура № 517 от 18.02.2008 г. - "Струг" 1 бр.; по фактура № 518 от 19.02.2008 г. - "Преса" 1 бр.; по фактура № 537 от 28.02.2018 г. - "Настолна бормашина" 1 бр.; по фактура № 679 от 19.06.2008 г. - "Прахоуловител" 1 бр. и по фактура № 692 от 25.06.2008 г. - "Азотна камера". Относно машините по първите пет фактури от страна на "Топлофикация-Плевен" ЕАД са били представени договор, сключен между акционерното дружество и "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД на 11.02.2008 г. за продажба и договор за продажба между същите страни, сключен на 10.06.2008 г., относно прахоуловителя и азотната камера. Били са представени копия от фактурите, приемо-предавателни протоколи между ревизираното лице и "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, споразумителни протоколи за отговорно пазене на активи на "Топлофикация-Плевен" ЕАД в складова база на "Комсиг" ЕАД. Отделно са били представени два протокола за извършени проверки от органите по приходите, била е извършена и насрещна проверка на "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД. Тези писмени доказателства са били обсъдени от съда ведно с приетите без оспорване основно и допълнителни заключения на вещите лица. Въз основа на тях съдът е направил правни изводи, че машините, описани в посочените фактури не доказват реалност на извършените доставки, тъй като и самите машини са без маркировка и без индивидуализиращи белези. Решението на административния съд е било оставено в сила с решение на Върховния административен съд, включително и в частта му, предмет на искането за отмяна. Подадено е искане за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 1 АПК, Върховен административен съд, отхвърля искането с мотиви, че представените писмени доказателства от доставчика "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД нямат съществено значение за делото, защото те не доказват реалност на извършените сделки по описаните седем броя фактури. Искането за отмяна, второ по ред, отново е с правно основание чл. 239, т. 1 АПК, според който текст когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страните, влязлото в сила решение, неблагоприятно за страната, подлежи на отмяна. Касае се за разкриване на нови обстоятелства или доказателства, за съществуването на които страната е твърдяла по времето на висящност на спора пред съда, но не е могла да се снабди с тях, поради обективни причини, а не поради допуснато от съда процесуално нарушение или небрежност на страната. Освен това новите обстоятелства или писмени доказателства трябва да имат съществено значение за решаването на спора и поради това, че не са били включени в доказателствения материал, делото е останало неизяснено от фактическа страна В искането за отмяна е посочено, че през цялото време на ревизията и съдебните производства "Топлофикация-Плевен" ЕАД не е могла да се снабди с представените доказателства от доставчика "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, поради факта, че не може да отговаря за поведението на контрагентите си и не може да влияе на това как те организират търговската си дейност, както и че от много години нямат търговски отношения с посоченото дружество. Този довод е неоснователен, защото от съставянето на Ревизионния акт 24.01.2012 г. до 13.08.2015 г. са изминали повече от три години. През този период "Топлофикация-Плевен" ЕАД е могла да се свърже с представител на дружеството, което не е сторила. Отделно от това при първоинстанционното разглеждането на спора са били приети три заключения на вещи лица и представени документи от страна на "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, дадени отново от представител на дружеството, които са били оспорени от представителя на органа по приходите, без да е доказана достоверността на представените доказателства. Следователно "Топлофикация-Плевен" ЕАД е имала възможност да се свърже с представител на доставчика по посочените фактури, а твърдението й е неоснователно. Още повече, че при първото по ред искане за отмяна вече са били представени документи отново предоставени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД. В искането за отмяна "Топлофикация-Плевен" ЕАД твърди, че прекият доставчик "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД е придобил машини от същия вид, от ЕТ "Катя -Захари Захариев", притежавал ги е, завел ги е като ДМА и е бил в състояние да извърши последваща продажба към "Топлофикация-Плевен" ЕАД. В подкрепа на твърдението си, представя извлечение от счетоводните сметки на доставчика във връзка с придобиване на машините от негов предходен доставчик, дневници на синтетични и аналитични сметки, хронологичен опис. Представя инвентарна книга на дълготрайни активи за сметка 204, картон на дълготраен актив за седем броя машини, фактури за закупуването им и офертни параметри за шлифовъчни машини, преси и стругове. Представените доказателства по никакъв начин не доказват, че точно машините, описани във фактурите, с получател "Топлофикация-Плевен" АД са му доставени, поради следното: В искането е посочено, че с представените документи се доказва, че прекият доставчик "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД е придобил машини от същия вид, като тези които са предмет на доставките по процесните седем фактури. Чрез така описаните писмени доказателства "Топлофикация-Плевен" ЕАД се стреми да докаже реалността на сделките между него и "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД. Нормите на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС са свързани винаги с конкретни субекти, единият от които е доставчик, а другият получател. В настоящият случай, представените документи са годни да докажат единствено, че "ИМЕИ" ЕООД е закупило подобни на процесните машини от предходен доставчик - ЕТ "Катя - Захари Захариев", поради факта, че отново машините - предмет на доставка не са описани чрез конкретни индивидуализиращи белези, а са посочени единствено по своя вид /напр. универсален струг/. По тази причина няма ясна документална следа в следствие на която да се направи категоричен извод, че дружеството "ИМЕИ" ЕООД е получило конкретни машини от доставчика си ЕТ "Катя - Захари Захариев" и в последствие е доставило същите тези машини на "Топлофикация-Плевен" ЕАД. Представените писмени доказателства към искането за отмяна нямат съществено значение за делото, защото те не доказват реалност на извършените сделки между"Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД и "Топлофикация-Плевен" ЕАД по описаните седем броя фактури, поради това и искането следва да се отхвърли. При неоснователност на искането за отмяна "Топлофикация-Плевен" ЕАД следва да заплати на ответната страна поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК в размер на 8 663 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия