Решение № 5860 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2015 г.

Решение № 5860 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 229 от 14.01.2015 г., постановено по адм. д. № 7327/14 г. Административен съд - София град, първо отделение, 44-ти състав, е отменил по жалба на "Булдени" - ООД ревизионен акт № 22501000336/28.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, Дирекция"Средни данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 1321/8.08.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, в частта на отказан данъчен кредит в размер на 217 931,04 лв. по фактури издадени от "Центрум 2007" - ЕООД, "Строй проект 07" - ЕООД, "Ник комерс 2008" - ЕООД, "Р. И. Р. Строй" - ЕООД и "БГ Къмпани" - ЕООД. С решението съдът е осъдил Д "ОДОП" - гр. София да заплати на "Булдени" - ООД - гр. София разноски по делото в размер на 3 200 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Булдени" ООД - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на "Булдени" - ООД ревизионен акт № 22501000336/28.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 1321/8.08.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, в частта на отказан данъчен кредит в размер на 217 931,04 лв. по фактури издадени от "Центрум 2007" - ЕООД, "Строй проект 07" - ЕООД, "Ник комерс 2008" - ЕООД, "Р. И. Р. Строй" - ЕООД и "БГ Къмпани" - ЕООД. На стр. 3 - 33 от решението подробно е възпроизведена фактическата обстановка по провеждане на ревизията - издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия в хода на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите на посочените по-горе доставчици; представените от задълженото лице писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначените в съдебното производство съдебно-счетоводни експертизи. След това първоинстанционният съд е пристъпил към обсъждане по същество на оспорения ревизионен акт. На стр. 35 от мотивите е дадено тълкуване на относимите правни разпоредби от ЗДДС и Директивата относно възникването на правото на ДДС, като е възпроизведено и тълкуването на материалния закон, дадено в отделни решение на Съда на Европейския съюз. Съобразявайки това тълкуване, първоинстанционният съд е приел, че издаденият РА се явява незаконосъобразен, като систематизирани мотивите му в тази насока се изразяват в следното: 1. от доказателствата по делото, в това число събраните допълнително такива съгласно указанията в отменителното решение на ВАС, не се установяват обективни данни, въз основа на които да се приеме, че доставчиците на жалбоподателя участват в данъчна измама, в който смисъл са указанията, дадени в решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело № С-18/2013 г.; 2. жалбоподателят е спазил изцяло правилата на ЗДДС и не е знаел за тяхното неспазване от неговите доставчици, поради което е имал законово основание да му бъде разрешено да се ползва от едно от основните права по ЗДДС, като приспадне право на данъчен кредит; 3. "Булдени" - ООД е регистрирано по ЗДДС лице, такива са били и неговите доставчици към датата на издаване на фактурите, последните с в съответствие на изискванията на ЗДДС, по тях са извършени плащания и са взети съответни счетоводни записвания; 4. въпросът дали предходните доставчици са имали предходни такива е без значение за възникване на правото на данъчен кредит; 5. доколкото предмет на доставка са родово определени вещи, собствеността върху които по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля с предаването му, това обстоятелство е установено от представените при административното оспорване приемо-предавателни протоколи, които не са оспорени от ответника; 6. основанието, поради което е отказано право на данъчен кредит е поради това, че доставчиците не са намерени на данъчен адрес и не са представили доказателства, че са разполагали с материален, технически и кадрови ресурс да изпълнят доставките. При условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК ревизираното лице носи доказателствената тежест да докаже благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. На стр. 38 от решението са изложени подробни мотиви, основани на редица решения на СЕС, защо съдът приема, че ревизираното лице е доказало тези факти, и защо ответната администрация носи доказателствената тежест да докаже основанията си за непризнаване на право на данъчен кредит, в това число извършването на измамливи действия от страна на задълженото лице, в това число че извършените от него действия са част от данъчна измама. На база на изложеното е прието, че от представените по делото писмени доказателства - договори за търговска продажба, фактури, приемо-предавателни протоколи за извършени услуги и получени стоки, редовно водено счетоводство, заплащане на фактурите от жалбоподателя, липса на твърдения на ревизиращия орган, че жалбоподателят е знаел или е могъл да знае, че доставчиците му участват в данъчна измама, липса на фактически установявания, че други фирми различни от преките доставчици са извършили доставката, установеното от вещото лице, че процесните доставки участват в независимата икономическа дейност на жалбоподателя, се установява, че са налице реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и като незаконосъобразен оспорения ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. София се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са подробни доводи защо според касатора първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон, в резултат на които е неправилно отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Решението на Административен съд - София град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Видно от данните по делото, производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК след отмяна на първоначалното решение на Административен съд София град № 5975 от 3.10.2013 г. по адм. д. № 8286/2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение на ВАС е посочил, че цитираната в решението практика на СЕС не може да замести необходимостта от установяване на релевантните факти, което се извършва от националните правораздавателни органи, по реда и със средствата на националните процесуални закони. В тази връзка са дадени указания при новото разглеждане на делото освен събиране на нови писмени доказателства, да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице, което да изключи възможността вложените в строителството материали да са доставени от други доставчици извън спорните по делото. При новото разглеждане на делото са спазени указанията в отменителното решение и е допуснато изслушването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л. 20 и сл. от делото/. Тъй като и при тази експертиза вещото лице не е открило доставчиците на деклариран данъчен адрес, то не е могло да отговори на поставените му въпроси. Независимо от това, по изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят /сега ответник по касация/ е доказал реалността на извършените доставки по процесните фактури и РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Този негов извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като е изграден в противоречие с доказателствата и обстоятелствата по делото и при неправилно прилагане на материалния закон. Макар и написано на 40 страници, решението на първоинстанционния съд по същество е немотивирано, тъй като има само възпроизвеждане на фактите по делото и на тълкуване на закона, дадено в отделни решения на СЕС, без обаче да се извърши конкретен анализ на събраните доказателства и съпоставката им с материалния закон. Доколкото в основната си част фактурите имат за предмет на доставка стоки, релевантен за извода за реалност на доставката е моментът на настъпване на данъчното събитие, който не се покрива с възникването на облигационното правоотношение, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Доколкото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, определящо е наличието на доказателства, че доставчиците са разполагали с процесните стоки. При липсата на възможност за проверка в счетоводствата на дружествата - доставчици, както и на представени приемо-предавателни протоколи, не може да се приеме за правилен извода на първоинстанционния съд, че е налице извършването на реална доставка. Само по себе си издаването на фактурите и включването им в дневниците за продажби/покупки и в справките-декларации не игнорира необходимостта от изследване на реалното осъществяване на доставките и тя изрично и многократно е подчертавана и в практиката на СЕС. Това негово разбиране е отново застъпено в Решението от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка.". Като е стигнал до други изводи и е отменил оспорения РА в посочената му чат като незаконосъобразен, Административен съд - София град е постановил едно не правилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Булдени" - ООД против ревизионен акт № 22501000336/28.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 1321/8.08.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, в частта на отказан данъчен кредит в размер на 217 931,04 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП" - гр. София разноски по делото в размер на 4709,31 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,