Решение № 539 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2008 г.

Решение № 539 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение № 474 от 14.05.2008 г., постановено по адм. д. № 3837 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град, в частта, с която е обявена нищожността на РА № 1000013 от 3.04.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 919 от 21.06.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, относно определени задължения на ЕООД "Осогово 95" за периода м. януари 2005 година. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно се е позовал на влязъл в сила ДАПВ, без да разграничи определянето на данъчни задължения с ДРА съгласно действащия към този момент ДПК и извършената проверка, вследствие на която се издава ДАПВ. По подробни съображения в този смисъл моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата и да се потвърди изцяло издаденият РА. Ответникът по касационната жалба - "Осогово 95" ЕООД, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея основания и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - София-град, е обявил нищожността на РА № 1000013 от 3.04.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 919 от 21.06.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, относно определени задължения на ЕООД "Осогово 95" за периода м. януари 2005 година. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да постанови акт в обжалваната част за проверявания период - м. 01.2005 г., и да обяви в тази част РА за нищожен, съдът се е позовал на издадения за същия период ДАПВ № 539 от 3.06.2005 г., с който на ревизираното дружество ЕООД "Осогово 95" е извършено прихващане и е започнала процедура по приспадане на ДДС за месец 01.2005 година. Издаденият ДАПВ е бил връчен на задълженото лице на 03.06.2005 г. и по него не са представени доказателства, че е бил обжалван и не е влязъл в сила. Същият е цитиран и в ревизионния доклад. Предвид това съдът е приел, че не е спазен редът за изменение на влезли в сила данъчни задължения - чл. 133 ДОПК, тъй като не е издадена заповед на директора на ТД на НАП - гр. Кюстендил, поради което оспореният ревизионен акт в тази част се явява нищожен, и го е обявил за такъв, без да го разгледа по същество. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото няма спор по приетата от съда фактическата обстановка. Спорът е само правен и се свежда до това, след като за процесния период м. 01.2005 г. има влязъл в сила ДАПВ, може ли за този период да се издаде РА по реда на чл. 118 и сл. ДОПК или следва да се спази специалният ред, предвиден в раздел II - чл. 133 и сл. ДОПК, касаещи изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Този ред предвижда, че при изменение на вече в сила данъчни задължения възлагането на ревизията се извършва само от териториалния данъчен директор - чл. 134 ДОПК. В случая първоинстанционният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния административен съд - първо отделение, който в редица свои решения по подобни казуси е приемал, че както при действието на отменения ДПК, така и при действието на ДОПК (до последното изменение на чл. 129, ал. 3 ДОПК - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) следва да се съобразява влезлият в сила ДАПВ, както и издадените АПВ, за да може да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила актове. Практиката приема, че при наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред по чл. 133 и сл. ДОПК. В настоящия случай този ред не е спазен, заповедта за възлагане на ревизията е издадена от некомпетентен орган и като е обявил издадения РА за нищожен, първоинстанционният съд е издал правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора разноски по делото не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,