Решение № 247 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13153/2010 г.
ВАСПетчленен състав10.01.2011 г.докладчик Дима Йорданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10460/16.08.2010 г. постановено по адм. д. № 3752/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 247 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13153/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 16.08.2010 г. постановено по адм. д. № 3752/2010 г., Върховния административен съд, седмо отделение е оставил без разглеждане жалбата на Тодор Николов Тодоров срещу решение № 10-00-012/10.02.2010 г. на дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решени е отхвърлил жалбата на касатора Тодоров срещу решение по т. 3- 3.1 и 3.2 на Висшия съдебен съвет по протокол № 6 от 11.02.2010 г. като неоснователна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Тодор Тодоров с наведени оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. предл. 1 и 3 АПК. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност и обоснованост на решението. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу решение по т. 3- 3.1 и 3.2 за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Тодор Николов Тодоров- съдия в районен съд гр. Шумен с ранг "съдия в Апелативен съд" срещу решението по т. 3, 3.1 и 3.2 от протокол № 6 от 11.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет, прието въз основа на дисциплинарно дело № 75/2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години". За да постанови решението си съдът приел, че с оглед проведени телефонни разговори и личен контакт на жалбоподателя с лицето Красимир Георгиев е нарушил правилата на Етичния кодекс, както и с действията е накърнил престижа на съдебната власт, поради което е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, т. 3 и 4 ЗСВ, че наложеното наказание е отговаря на тежестта на нарушенията, формата на вината, обстоятелствата при които са извършени и поведението на нарушителя. С оглед на това приел, че оспореното решение изцяло е законосъобразно и отхвърлил жалбата срещу него. Решението е правилно. Тричленният състав е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, съпоставяйки ги с правнорелевантните за спора факти и обстоятелства, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на ВСС на всички основания по чл. 146 АПК. Обосновано и при правилно прилагане на материалния закон е извел правните изводи, кореспондиращи с установените безспорно правно релевантни факти и обстоятелства, като приел, че решението на ВСС е законосъобразно и отхвърлил жалбата. Оплакванията в касационната жалба са правени пред тричленния състав като такива за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на материалния закон, а в касационната инстанция се правят като необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. За да квалифицира действията на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по смисъла и на т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както ВСС, така и тричленния състав, са изложили мотиви, в които са анализирал установените факти и обстоятелства, касаещи нерегламентирани и компрометиращи телефонни контакти и осъществена лична среща с лицето Красимир Георгиев, известен в обществото със съмнителната си репутация в активен период свързан с назначаване на магистрати на ръководна длъжност. Отричането от жалбоподателя на вмененото му дисциплинарно нарушение, не опровергава изводите за нарушаване правилата на професионалното поведение и етика изискващи се от магистратите, както и въздържане от действия, с които се накърнява престижа и достойнството на магистрата и на съдебната власт. В тази връзка оспореният акт на ВСС, както правилно е прието от тричленния състав, е мотивиран с всички съпътствуващи актове по приемането му, при точна квалификация на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Дисциплинарното нарушение е определено с оглед установената безспорно фактическа обстановка, а наложеното дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, е определено съгласно изискванията на чл. 309 ЗСВ, като съответствува на тежестта на нарушението, формата на вината, изключителните обстоятелства при които е извършено - ползване на лични контакти за израстване в кариерата и поведението на магистрата, поради което е справедливо и съответствува на целта на закона. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените мотиви от тричленния състав и тези към решението на ВСС, поради което не се налага преповтарянето им. Правилно е прието, че Кодексът за етично поведение на българските магистрати са писани правила за морално-етичното поведение на магистратите, с които те следва да се съобразяват, който се одобрява от ВСС и тяхното нарушение е достатъчно основание да ангажира отговорността на магистрата. От значение за очертаване на дисциплинарните нарушения, като предмет на образуваното дисциплинарно производство се извеждат от фактическите основания, посочени в предложението, от които става ясно, че са наведени на жалбоподателя, извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ, които са установени безспорно в хода на производството и не са опровергани в хода на съдебното такова. В тази връзка ЕК като система от правила за поведение изисква от магистратите да избягват всякаква дейност, която би могла да урони престижа на професията и доверието в съдебната власт. Нарушаването на тези правила има за последица търсене на дисциплинарна отговорност вкл. и "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В случая при определяне на наказанието Висшия съдебен съвет е определил същото при спазване принципа на съразмерност, отчетена е формата на вина, тежестта на нарушението при безспорен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства като е отчел и неговото поведение. Впрочем никъде в специалната разпоредба на чл. 309 от ЗСВ не е предвидено, че при индивидуализация на дисциплинарното наказание следва да се отчете репутацията на магистрата до извършване на нарушението, резултатите от дейността му, цялостния му принос за развитието на съдебната система. Доводът за нарушаване на принципите на безпристрастност и независимост свързани с нарушение на Конвенцията за защитата на правата на човека и основните свободи и Хартата за правата на човека от административния орган е неоснователен. Не е конкретизирано, в какво точно се изразяват нарушенията на наказващия орган по отношение на касатора и какви точно права и свободи са нарушени. Проведено е справедливо, безпристрастно и публично разглеждане на случая от наказващия орган и от съда при спазване на сроковете за това и от органи създадени в съответствие със закона. Решението в частта, с която е оставено без разглеждане /имаща характер на определение/ оспорването на решението на дисциплинарния състав, законосъобразно е прието за недопустимо. Правилни са съображенията, че то не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност и законосъобразно е било прекратено на основание чл. 159, т, АПК. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закони и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Постановено е в отсъствие на отменителните основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. При този изход процеса разноските претендирани от касатора не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия
Цитирани разпоредби
1- чл. 307, ал. 3