Решение № 36 от 6.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2020 г.

Решение № 36 от 6.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2020 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Р. Т. П. чрез нейния пълномощник адв. М. А., за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 4350/2017 г. на Районен съд-Сливен, потвърдено с решение по гр. д. № 203/2018 г. на Окръжен съд-Сливен. Молителката сочи, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че след влизане в сила на решението е узнала, че наследодателят й А. А. е съставял документи с нотариална заверка на подписите, които съдържат завещателни разпореждания, които отменят оставеното от същия саморъчно завещание на 03.07.2017 г. В подкрепа на твърдението си представя официално заверени копия от книгата за нотариални заверки на кметство [населено място], пълномощно от А. И. А., неподписано от упълномощителя и без нотариална заверка, декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от името на А. И. А., неподписана и без нотариална заверка и декларация от името на същия по чл. 25, ал. 8 ЗННД, също неподписана и без нотариална заверка Счита, че тези доказателства са от съществено значение за изхода на делото, тъй като сочат, че завещателят А. А. не е имал воля да се разпореди с притежаваните от него имоти чрез завещание. В отговор на молбата за отмяна насрещната страна Н. Р. И. изразява становище, че представените от молителката писмени доказателства не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че са неотносими към изхода на делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се взе предвид следното: С решение № 81 от 02.05.2018 г. по в. гр. д. № 203/2018 г. на Окръжен съд-Сливен, е потвърдено решение № 97 от 12.02.2018 г. по гр. д. № 4350/2017 г. на Сливенския районен съд в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на Р. Т. П., че Н. Р. И. е собственик на описаните в диспозитива на решението земеделски имоти: нива в м. "П. м. ", представляваща имот №....., с площ 10. 761 дка; нива в м. " П. м. ", съставляваща имот №....., с площ 8. 313 дка и нива в м. " С. ", съставляваща имот №....., с площ 8. 712 дка, всички в землището на [населено място], общ. С., на основание саморъчно завещание, оставено от А. И. А.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесните имоти са били собственост на А. И. А.. С универсално саморъчно завещание, съставено на 03.07.2017 г., той завещал на Н. Р. И. всичките си движими вещи и недвижими имоти, които притежава към момента на смъртта си. Молителката в настоящото производство Р. Т. П. е оспорила истинността на завещанието, като е твърдяла, че завещателят не е имал намерение да извършва завещателни разпореждания. За установяване на това обстоятелство е поискала да бъде допусната до разпит като свидетел секретарят на кметство [населено място] Б.. Това доказателствено искане е оставено без уважение. Назначена е съдебно-графическа експертиза, която е дала заключение, че завещанието е написано и подписано от завещателя А. И. А.. Заключението не е било оспорено от молителката. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че завещанието отговаря на изискванията на чл. 25-27 ЗН и е породило правно действие. Въззивният съд е обсъдил заявеното за пръв път с въззивната жалба възражение за неспазване формата на завещанието поради поправка на датата, на която е изготвено, и е намерил същото за неоснователно. Приел е, че датата-3.07.2017 г., е изписана както в началото, така и в края на текстовото съдържание на завещанието, като и на двете места е изписана с цифри и думи. Единствената поправка представлява удебеляване на цифрата 7, която обозначава месеца, изписана в края на завещанието, но предвид обстоятелството, че датата-ден, месец, година, е изписана и словесно саморъчно от завещателя, е приел, че няма съмнение, че завещанието е съставено на датата 3 юли 2017 г. В настоящото производство молителката представя заверено от Кметство [населено място] копие от пълномощно, с което А. И. А. упълномощава молителката Н. Р. И. да го представлява пред нотариус и други държавни и общински органи, като има право да събере документи, скици, данъчни оценки и пр., и да продаде, дари, прехвърли или да се разпорежда по друг начин със земеделските имоти в землището на [населено място], предмет на иска собственост. Това пълномощно не е подписано от упълномощителя, и съответно е без нотариална заверка на подпис. Представя и заверени от Кметство [населено място] копия от два броя декларации /по чл. 264 ДОПК и за гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 ЗН/, изходящи от А. И. А., които също не са подписани от него и съответно не са нотариално заверени. Върху представените копия от тези документи личи отбелязване "Анулирано", което е отразено и в представеното копие от книгата за нотариални заверки на кметство [населено място]. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се допуска, когато страната-молител докаже наличието на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които не е могла да се снабди своевременно. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Посочените писмени доказателства не могат да се квалифицират като новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По своето съдържание те не са от естество да обосноват извод за липса на воля у завещателя да се разпореди с притежаваното от него имущество чрез саморъчно завещание в полза на посоченото в завещателния акт лице. Дори пълномощното да бе подписано от завещателя и подписът му да бе нотариално заверен, няма законова пречка същият да промени намерението си да отчужди приживе притежаваното от него имущество, и да изяви воля се разпореди с него за след смъртта си чрез завещание. Отделен е въпросът, че молителката е могла да се снабди с посочените документи при разглеждане на делото в двете инстанции по същество. Обстоятелството, че същата е поискала да се разпита като свидетел по делото с оглед установяване намерението на завещателя за разпореждане с имотите секретаря на кметството, сочи, че тя е знаела за представянето на тези документи за нотариална заверка пред длъжностното лице. По тези съображения молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати на Н. Р. И. разноски по делото за настоящото производство в размер на 400 лв. Водим от гореизложеното съдът