Решение № 1577 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8343/2018 г.

Решение № 1577 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8343/2018 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Председателя на Патентното ведомство на Република България, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2352 от 10.04.2018 г. по адм д. № 12203/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът счита решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на оспорваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Боби Турбото" ООД, чрез процесуален представител, в писмена защита до съда, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение от 18.10.2017 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отказано възстановяване на срок за заплащане на такси за регистрация на търговска марка, издаване на свидетелство и публикация относно заявка за регистрация на марка вх. № 140361/13.02.2016 г., подадена от "Боби Турбото" ООД и е върнал преписката на административния орган. За да постанови този резултат съдът е приел, че заявителят не е бил редовно уведомен за задължението му за заплащане на таксите по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения /Наредбата/. Нередовното съобщаване е пречка да бъде установен началният момент на срока за изпълнение на задължението за заплащане на такса. Съответно не е настъпила и последицата по чл. 25, ал. 3 от Наредбата, уреждаща фикцията за оттегляне на заявката ex lege при неплащане на дължимите такси. Надлежното уведомяване е прието като процесуална предпоставка за допустимост на производството по възстановяване на срока, тъй като предмет на възстановяване може да бъде само срок който е изтекъл. Така мотивиран съдът е отменил оспореното решение и е изпратил преписката на административния орган за продължаване на действията по разглеждане на подадената заявление за регистрация на марка. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от Закона за марките и географските означения срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства в производството пред ПВ, могат да бъдат възстановявани по молба на заявителя. Преюдициален относно преценката за наличието на условията за възстановяване на срока е въпросът за надлежното уведомяване на заявителя за дължимото действие, срокът за извършването на което е пропуснат. Предмет на възстановяване може да бъде само изтекъл срок, а това предполага доказването на релевантния момент, от който той е започнал да тече. Съгласно чл. 61, ал. 1 АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително и на тези, които не са участвали в производството, а съгласно ал. 2 на същия член, съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. В случая съобщаването на писмената покана е осъществено чрез отправяне на писмено съобщение, което е единия от допустимите способи за съобщаването на административния акт по чл. 61, ал. 2 АПК. В приложимите процесуални правила не е предвидено изискване относно качеството на лицето, чрез което може да стане връчването, а за случаите, при които адресатът е юридическо лице не е предвидено изискване връчването да е на представляващия или на друго лице с изрично учредена представителна власт. Подобна е уредбата в чл. 50, ал. 3 ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и на юридически лица в съдебното производство, според която връчването става в канцелариите им и може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. В горния смисъл са и ЗПУ и Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети на Български пощи; като съгласно чл. 44 б. "в" от Общите условия, препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен служител. Т. е., законът не предвижда специално изискване относно качеството на лицето, чрез което може да стане връчването на съобщението за административния акт, стига то да се е намирало на адреса, на който е изпратено съобщението и да е служител на адресата - в случая търговско дружество. В тежест на касатора е било да установи връчването на известията при тези условия. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не е установено лицето, на което е връчено съобщението с указание за внасяне на държавна такса в определен срок, да е било в трудово правоотношение с жалбоподателя, напротив – има доказателства, че той е управител на търговско дружество, което споделя седалище и адрес на управление с жалбоподателя. Следователно правилен е и изводът на съда, че съобщението не е връчено надлежно на "Боби Турбото" ООД, поради което и неправилно административният орган е приел, че дружеството е редовно уведомено да заплати таксите за регистрация, за издаване на свидетелство и за публикация на регистрирана марка. Нередовното съобщаване е пречка да бъде установен началният момент на срока за изпълнение на задължението. Съответно, както правилно е приел и АССГ, не е настъпила и последицата по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, уреждаща фикцията за оттегляне на заявката ex lege при неплащане на дължимите такси. Изложеното по-горе обосновава извод за валидност, допустимост и правилност на оспореното решение на АССГ. Ето защо същото следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение