Решение № 3817 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15776/2010 г.

Решение № 3817 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15776/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Карамфила Велева Стойкова от гр. София, против решение от 15.07.2010 г., постановено по адм. дело № 2662 по описа на Софийски градски съд за 2005 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-14-253/24.06.2005 г. на Зам. началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж, представляващ затваряне на съществуваща тераса и и изграждане на втора тераса на първия етаж в двуетажна жилищна сграда, изпълнен в УПИ IV, кв. 8 по плана на кв. Суходол, гр. София, ул. "Кирил Христов" № 56. Решението се счита неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, с оглед които твърдения се претендира отмяната му. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответните страни - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпили са молби - на 24.02.2011 г. и на 28.02.2011 г., с характера на писмени защити, от ответницата Ивана Проданова Алексиева, с доводи за неоснователност на оспорването. Началникът на сектор София - РДНСК, Югозападен район, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подаване в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, изготвена е бланкетно, не отговаря на условията на чл. 212 от АПК - в нея не се сочат конкретни пороци на съдебния акт и не да се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакванията са голословни и не се подкрепят от доказателствата по делото, събрани в пълнота и обсъдени задълбочено и обосновано. От тях е видно, че строежът е извършен без одобрени строителни книжа, в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148 от ЗУТ, без наличие на съгласие от останалите съсобственици, изискуемо съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ. С оглед това, решението е правилно и законосъобразно, касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК не са налице. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,