Решение № 767 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7036/2015 г.

Решение № 767 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7036/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Таня Николова, срещу решение № 2533/14.04.2015 г. постановено по адм. дело № 10956/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, Второ отделение, 34-ти състав. С последното, по жалбата на "Виола" ООД - гр. Велики Преслав е отменено уведомително писмо изх. № 01-2600/9956/17.10.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, обективиращо отказ за изплащане на финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания 2010 г., по заявление 27/140610/44069, за подпомагане за дейност с код АП 05, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде оставено в сила уведомителното писмо, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Заявено е възражение за прекомерност по искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатска защита. Ответникът - "Виола" ООД, със седалище гр. Велики Преслав, в писмен отговор и становище по съществото на спора, както и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Жеко Жеков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения за правилността на първоинстанционното решение. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатска защита, като счита, че не е налице основание за намаляването им при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на настоящия касационен ответник, срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/9956/17.10.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е отказано изплащане на финансово подпомагане в размер общо на 48 120.60 лв, по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2010 г., по искане с код АП 05 - във връзка с подадените от "Виола" ООД заявление с УИН 27/140610/44069 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за посочената кампания. С решение № 2533/14.04.2015 г. постановено по адм. дело № 10956/2013 г. на АССГ, уведомителното писмо е отменено, а преписката - изпратена на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", РА, за ново произнасяне, с указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд, отчитайки, че уведомителното писмо се явява повторно издадено, след отмяната на първоначално издадения по заявлението акт с влязло в сила решение № 630/31.01.2013 г. по адм. дело № 10281/2011 г. на АССГ /потвърдено с решение № 10095/4.07.2013 г. по адм. дело № 4937/2013 г. на ВАС, четвърто отделение/, счита новия акт за издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но в нарушение на приложимия материален закон. Обосновани и правилни са направените в тази връзка фактически и правни изводи, изцяло кореспондиращи с приобщения по делото доказателствен материал и приложимата правна уредба. Следва да се отбележи, че по данни от изслушаната съдебно-техническа експертиза, всички заявени от "Виола" ООД парцели, съответстват на изискванията за биологично производство, с изключение на един - БЗС № 58222-46-3-2 /засят с маточина/, с площ от 2.47ха, в който са открити пестициди, поради което спрямо него, не е изпълнено базово изискване и е налице основание за санкционирането му по смисъла на т. 4 от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 "АЕП", утвърдена със заповед № РД-09-87/9.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните. Другояче казано, горепосочения БЗС представлява неизбираема за подпомагане площ, с размера на претендирата за която финансова помощ, следва да бъде намалено финансовото подпомагане по мярката. В конкретният случай обаче, само на това основание е отказано изцяло подпомагането по съответното направление на мярка 214 АЕП, условията и изискванията за стопанисване на земи по която, са регламентирани с Наредба № 11/6.04.2009 г. С оглед приложимата уредба правилни са направените от съда крайни изводи за незаконосъобразността на отказа да бъде изплатено подпомагане за цялото стопанство на ответното дружество, при констатирани нередности относно само един БЗС. Още повече, че в таблицата към т. 4 от приложимата Методика, както правилно е отбелязано и от състава на АССГ, е посочено санкционирането на "блок на земеделското стопанство", а не на цялото стопанство на земеделския стопанин, а между страните липсва спор и от приложените по делото документи се установява, че спрямо другите стопанисвани от ответника по касационната жалба БЗС, поетите агроекологични ангажименти са изпълнени. РА има право да намали размера на отпусканата помощ при неизпълнение на изискване, а когато не са изпълнени няколко изисквания - с максималния процент за съответната дейност, но само в рамките на един БЗС. В случая, заявени за подпомагане са общо 13 БЗС, с обща площ 92.15 ха, върху които се отглеждат трайни култури /лавандула, мента и маточина/, като по отношение на части от 11 от тях, с обща площ 4.07 ха, е установено, че излизат извън очертанията на определения от МЗХ "допустим слой", а за един БЗС /№ 58222-46-3, с площ 2.47 ха/ е констатирано, че не е спазено базово изискване по мярка "Биологично растениевъдство", поради констатирано от контролиращото лице, наличие на пестициди в земята, върху която се отглежда биологичния продукт. При тази установеност, незаконосъобразен е постановеният от административния орган, пълен отказ за подпомагане по мярката, наместо санкционирането само на горепосочените нередности. В подкрепа на направените в тази връзка от първоинстанционния съд изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, следва да бъде изтъкнато и съществено различното съдържание на понятията "физически блок", "блок на земеделско стопанство", "земеделски парцел" и "земеделско стопанство", легално определени с § 1 от ДР на Наредба № 11/6.04.2009 г. на МЗХ, във връзка с т. т. 24, 26, 27 и 31 от ДР на ЗПЗП. Съгласно тези определения, "блок на земеделско стопанство" /визиран в чл. 30 от Наредбата/, представлява физически блок /според т. 26 ДР ЗПЗП - непрекъсната площ земя, ограничена с трайни топографски елементи/ или част от такъв, регистриран в Системата за идентификация на земеделските парцели, притежаващ уникална идентификация и стопанисван от земеделски стопанин. Това изключва възможността да се възприеме схващането на процесуалния представител на ДФЗ, че находящите се в различни землища БЗС, съставляват един блок на земеделско стопанство, относно който следва да бъдат спазвани правилата на биологично производство по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Наредбата, а оттам и че при неспазване на базовите изисквания и по отношение на само един БЗС, който не граничи с останалите, декларирани за подпомагане площи, следва да бъде отказано подпомагане в хипотезата на т. 4.2.1 от визираните "Санкции при неспазване на базовите изисквания за съответните направления по мярка 214 "АЕП" - в размер на 100%. Още повече, че Методиката изрично определя като неизбираеми за подпомагане парцелите, за които земеделския стопанин не е изпълнил поне едно от базовите изисквания, не е представил при поискване документи, доказващи правното основание за ползването им, както и парцелите, за които съответното контролиращо лице не е представило резултат за извършена проверка на място, като само в последния случай е предвидено санкциониране на цялото БЗС. Изложеното по-горе налага извода, че административният акт е постановен в противоречие с приложимата правна уредба, тъй като в случая наместо да бъде санкциониран БЗС, за който е установено неизпълнение на базово изискване по смисъла на чл. 6 ЗОЗЗ, забраняващ употребата на пестициди, е отказано подпомагане по мярка 214 "АЕП" за всички площи, включени в "земеделското стопанство" на "Виола" ООД, декларирани за подпомагане по направление "Биологично растениевъдство". Поради това настоящият състав приема, че атакуваният съдебен акт е обоснован и издаден в съответствие с приложимия материален закон. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и основателността на предявеното от касатора възражение за прекомерност на уговорената и платена от ответното дружество /видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие/, сума за адвокатска защита пред настоящата инстанция от общо 1 914 лв, съдебният състав приема, че на "Виола" ООД следва да бъдат присъдени разноски, но в намален от съда размер от 600 лв. Последният е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и отчита обстоятелството, че противно на изразеното от адвокат Жеков становище, делото е без определен материален интерес с оглед правомощията на съда в производство, които не включват заместване на административния орган при отмяна на атакувания акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,