Решение № 336 от 16.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1031/2012 г.

Решение № 336 от 16.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1031/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия Х. И. С., чрез упълномощен защитник, и от повереника на гражданските ищци П. Д. Д. и Л. С. Д. срещу решение № 60 от 7.III.2012 г. по внохд № 1163/2011 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата от страна на защитника са изложени доводи, които да подкрепят соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК с искане за отмяна на решението и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В жалбата от страната на гражданските ищци се възразява срещу справедливостта на присъдените им обезщетения за причинени неимуществени вреди с искане за изменяване на решението и увеличаване на обезщетенията ро размера на поисканите по 150 000 лв. В съдебно заседание защитникът и повереникът поддържат жалбите, които са подали, и всеки от тях счита за неоснователна жалбата на другия, докато представителят на ВКПр намира за неоснователни и двете жалби със заключение за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъдата на първоинстанционния Софийски градски съд, постановена на 2.VIII.2011 г. по нохд № 4483/2009 г., Х. И. С. е признат за виновен в това, че макар непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, на 29.III.2008 г. в София е управлявал четириколесен мотор /АТВ/ СУЗУКИ ЛТ-А 700 ХК 6 в нарушение на правилата за безопасно движение, залегнали в чл. 140, ал. 1 ЗДП и в чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за приложение на този закон, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 22-годишния А. Л. Д. и средна телесна повреда на 18-годишния В. Д. Ш., за което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. "б", предл. първо и чл. 63, ал. 1, т. 3 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 НК лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 5 години. В полза на П. и Л. Д., родители на загиналия Ас. Л. Д., са присъдени по 50 000 лв. за възмездяване на претърпените от смъртта на сина им неимуществени вреди с отхвърляне претенциите на двамата до размера на по 150 000 лв. С обжалваното решение горната присъда е изменена, като подсъдимият е оправдан по обвинението в нарушаване правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДП и срокът, за който е отложено от изтърпяване лишаването от свобода, е намален на 3 години в съответствие с чл. 69, ал. 1 НК. Жалбата от страната на подсъдимия е неоснователна. Неоснователно е твърдението, че въззивният съд е приел за установен нов факт, с което съществено се изменила обстоятелствената част на обвинението и, съответно, "правата на подсъдимия и неговата защита". Този факт бил приетото от апелативния съд, че платното за движение, върху което е настъпило ПТП, било двупосочно, я самият факт бил необходим "на съда /според самия него/ ... да стигне до извода, дали е пресечена двойна непрекъсната линия на платното" с управлявания от подсъдимия АТВ. От цитираното в касационната жалба не става ясно, първо, кое е новото: че платното за движение, където насрещно са се движили подсъдимият и пострадалият е двупосочно, или че подсъдимият е пресякъл с управляваното от него возило начертана върху платното двойна непрекъсната линия.Предполага се новостта да е в първото обстоятелство, тъй като второто е установено при огледа на местопроизшествието, посочено е в заключението на автотехническата експертиза и в обвинителния акт, прието е за установено от първоинстанционния съд и по него изобщо не е имало възражения нито пред първата, нито пред втората инстанция. Щом е така, приетото от въззивния съд, че към деня на пътнотранспортното произшествие платното, където произшествието е настъпило, е било разрешено за движение и в двете посоки, изобщо не му е било необходимо "за... извода, дали е пресечена" двойната непрекъсната линия, с която е било маркирано платното за движение.Приемането на това обстоятелство, което действително е ново, с нищо не би могло и не се е отразило върху правото на подсъдимия да е наясно, в какво го обвиняват: управляване на нерегистрирано моторно превозно средство, нарушаване при това управление на забраната за застъпване и пресичане на начертана върху платното за движение двойна непрекъсната линия и причинна връзка между тези две нарушения и причиняването по непредпазливост смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго. Второто възражение в касационната жалба е срещу доказателствения анализ на въззивния съд при наличните противоречия, които се установяват в гласните доказателствени средства, и е също неоснователно. Твърди се от подсъдимия - чрез изготвилия жалбата защитник - че въззивният съд не е изложил съображения, защо не дава кредит на казаното от подсъдимия и подкрепящите обясненията му показания на свидетелите Й. П. и В. Ш., че като "инстанция по същество", въззивната "не е обсъдила, съпоставила и анализирала показанията на всички свидетели", в които се "съдържат данни за относими обстоятелства", а само изброила "имената" им; че от страна на апелативния съд е подходено "едностранно" като "е възприел само доказателства в подкрепа на обвинението", които "не е съпоставил... с други такива, които го опровергават". Цитираните доводи в подкрепа на обсъжданото възражение сочат на непознаване съдържанието на обжалваното въззивно решение, което от 6-тата до първия абзац на 9-тата страница е посветено единствено на анализ на доказателствените материали, обсъждане на противоречията в тях - между твърдяното от подсъдимия, Й.П. и В.Ш., от една страна, и всички останали доказателствени материали, от друга - излагане на конкретни, подробни, обосновани и логични съображения в подкрепа на едни и отхвърлянето на други, които съображения не оставят никакво място за съмнение в действителната воля на съда. Все в подкрепа на възражението срещу качеството като цяло на дейността на въззивния съд във връзка с доказателствените източници и изведените въз основа на тях факти се твърди, че "в съобразителната част на въззивното решение буквално са пренесени мотивите от първоинстанционната присъда". Това твърдение - неоснователно, защото е невярно - касационният съд не намира за необходимо изобщо да коментира, като предполага, че жалбоподателят е имал предвид друго въззивно решение с "буквално... пренесени" мотиви от друга първоинстанционна присъда. Неоснователно - отново защото е невярно - е твърдението на жалбоподателя за неизпълнение от въззивния съд на задължението му по чл. 339, ал. 2 НПК, обратното на което следва от прочита на изложеното в постановения от този съд съдебен акт от втория абзац на л. 9 до втория абзац вкл. на л. 12, където се съдържа отговор и на оплакването за нарушаване правото на подсъдимия да представя, респ. да иска събирането на доказателства с отказът, "без съображения" от въззивния съд, да уважи искането за провеждане на следствен експеримент, направено от защитника на подсъдимия в съдебното заседание на 21.II.2012 г. Не е основателна и жалбата от страната на гражданските ищци, родители на загиналия при пътнотранспортното произшествие А. Л. Д. Сред изложените в подкрепа на тази жалба доводи няма такива, които предходните две инстанции да не са взели предвид при определяне размера на дължимите обезщетения за причинените на П. и А. Д. неимуществени вреди. Макар претенциите им да са били завишени, ищците биха могли да разчитат на значително по-голямо обезщетяване за претърпяната загуба и всички последици от нея, ако не беше също тъй значителния принос на сина им за собственото му увреждане. Такъв принос изисква, с оглед правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, намаляване при всички случаи на дължимата обезвреда затова и въззивният съд като е счел, че с уважаването на гражданските искове до по 50 000 лв. не е нарушен материалния закон, нито е допусната явна несправедливост, е постановил правилен и в тази част съдебен акт. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.