Решение № 4698 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15074/2012 г.
ВАСV отделение04.04.2013 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 05.10.2012 г. по адм. д. № 218/2012 г. на Административен съд -Сливен РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 4698 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15074/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милен Йорданов Громов от Сливен, срещу решение № 103 от 05.10.2012 г. по адм. д. № 218/2012 г. на Административен съд -Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № з-89/30.07.2012 г. на Началника на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението"/ОУПБЗН/-Сливен за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, както и отмяна на оспорената заповед. Ответникът, в писмено депозирано становище, възразява срещу касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според настоящата инстанция жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна по делото. Разгледана по същество е неоснователна. По делото няма спор относно фактите, които са правилно установени от Административен съд-Сливен. Правилен и обоснован е и изводът му за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. 3а наложеното на касатора наказание "порицание" определящо е не участието на Громов в ПТП/за чието причиняване не носи вина/, а за нарушаване правилата за движение като водач на МПС- управление на мотоциклет без предпазна каска и без свидетелство за правоуправление/чл. 137е и чл. 150, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Това е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност заради нарушение на чл. 17а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - задължаваща ги стриктно да спазват нормативно определените правила за движение по пътищата. Изрично ЗМВР- в чл. 224, ал., т. 4 - вменява като дисциплинарно нарушение- неспазването на разпоредбите на Етичния кодекс. Обоснован е и извода на съда, че наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР- като са зачетени тежестта на нарушението и всички обстоятелства имащи отношение към цялостното поведение на санкционирания служител, включително и настъпилите последици, касаещи уронване престижа на ведомството- белег за всичко това е, че действието на наказанието е за възможно най- краткия предвиден в закона срок. Не може да бъде споделено възражението на касатора, че съда не е зачел допуснато съществено нарушение на производствените правила при налагане на наказанието, а именно наличие на две противоречиви становища на дисциплинарно разследващия орган, като наказващия орган безкритично приема именно становището в ущърб на Громов, вменяващо му вина за дисциплинарно нарушение. Правилен е извода на съда, че становището на дисциплинарно разследващия орган не е обвързващо за наказващия орган. Още повече и в двете становища няма спор за фактите- управление на мотопед от Громов без предпазен шлем и свидетелство за правоуправление. Ирелевантно -за това дали това поведение само по себе си е дисциплинарно нарушение - са фактите причинена ли е ПТП, по чия вина; употребил ли е водача алкохол; в работно или извън работно време; дали е по време на ползване на разрешен отпуск. Всички тези факти и обстоятелства са взети предвид при определяне тежестта на наказанието, където са относими. Доказателствата по делото, правилно преценени от първоинстанционния съд, категорично установяват дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, което самостоятелно обосновава налагането на наказанието по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на служителя. Предвид изложеното липсва соченото основание за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,