Решение № 5541 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 862/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014-2020 г., подадена чрез пълномощник, срещу Решение 3986 от 23.12.2024 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 785/2024 г. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил Решение РД-02-14-1740 от 19.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г., с което е отказана верификация на разходи в размер на 95 400,00 лева по искане за окончателно плащане от 29.12.2023 г., подадено от Община Горна Оряховица по АДБФП BG16RFOP001-8.006-0030-C03, и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на страните и всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, въз основа на което, допускайки нарушение на процесуалните правила е достигнал до грешни правни изводи, които са в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно от страна на съда е прието, че актът е незаконосъобразен, тъй като липсва изложение на фактическите основание за извършване на отказ от верификация, а посочените правни основания за същия са неясни, противоречи и взаимоизключващи се, което води до неопределеност относно действителната воля на административния орган и нарушава правото на защита на адресата. Твърди, че УО е отказал да верифицира въпросната сума в размер на 95 400, 00 лв., тъй като при преглед на представената документация е установено, че в искането за плащане са поискани за възстановяване разходи по договор с изпълнител, по който е стартирала процедура по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), в хода на която административният орган е определил финансова корекция в размер на 100 % от съотносимите разходи, поради което са отказани за верификация и плащане разходите, представляващи остойностено евентуалното финансово влияние за съмнение за нередност. Счита за неоснователни и неправилни изводите на съда, че в случая оспореното решение е постановено по искане за окончателно плащане, с оглед на което разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ не намира приложение, поради невъзможност за включване на неверифицирания разход в следващо искане за плащане и допълва, че посочената разпоредба, допуска възможност съответния неверифициран разход да бъде включен в следващо искане за плащане, като в случай, че неверифицирането се извършва по искане за окончателно плащане, какъвто е настоящия, при евентуална отмяна на акта за определяне на финансова корекция, УО на ОПРР, ще извърши доверификация на засегнатите разходи. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции въз основа на представен списък. Прави възражение за прекомерност, в случай че ответната страна е претендирала адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, което не съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Ответникът Община Горна Оряховица, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения на релевираните касационни доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 12.07.2023 г. между УО на ОПРР и Община Горна Оряховица е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ РД-02-37-31 по процедура BG16RFOP001-8.006 Подкрепа за бенефициентите по ОПРР за ефективно и ефикасно изпълнение на ПРР, за изпълнение на проект Техническа подкрепа на Община Горна Оряховица за ефективно и ефикасно изпълнение на ИТИ. В изпълнение на сключения договор Община Горна Оряховица е провела процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Организиране и провеждане на обучителни дейности в страната и чужбина за повишаване капацитета на служители за управление и изпълнение на инструменти за интегрирани териториални инвестиции за програмен период 2021-2027 г.. На 21.09.2023 г. между Община Горна Оряховица и Еврика ЗМ ЕООД е сключен Договор BG16RFOP001-8. 006-0030-58 с предмет Организиране и провеждане на обучителни дейности в страната и чужбина за повишаване капацитета на служители за управление и изпълнение на инструменти за интегрирани териториални инвестиции за програмен период 2021-2027 г., на стойност 79 500, 00 лв. без ДДС. На 29.12.2023 г. Община Горна Оряховица е подала Искане за окончателно плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ. На 20.02.2024 г. Общината е уведомена за получен в УО на ОПРР сигнал за нередност във връзка с изпълнението на договора за предоставяне на БФП. На 05.03.2024 г. Община Горна Оряховица е представила възражение. На 19.09.2024 г., с Решение РД-02-14-1740, на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, 2 и 3, чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПРР е отказал на Община Горна Оряховица верификация на разходи в общ размер на 95 400, 00 лв. по Искане за окончателно плащане по АДБФП BG16RFOP001-8.006-0030-C03, по проект Техническа подкрепа на Община Горна Оряховица за ефективно и ефикасно изпълнение на ИТИ. Компетентността на издателя на решението е доказана с приложена по делото Заповед РД-02-14-525 от 23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е определен ръководител на УО на ОПРР. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд е обосновал подробни изводи, че видно от съдържанието на оспорвания административен акт, не става ясна волята на административния орган, доколкото едва при съпоставка на Решението за отказ от верификация с представения по делото Акт за установяване на публични вземания (АУПВ) се изяснява волята на административния орган, който верифицира разходи в размер на 26 914, 80 лв. и отказва да верифицира разходи в размер на 95 400, 00 лв. Съдът е приел, че АУПВ е издаден в друго производство и неговото съдържание не може да запълни липсващите мотиви на УО в издадения отказ. Аргументирайки се с относимата нормативна регламентация, първоинстанционният съд е приел, че от УО е посочено, че заявените разходи са недопустими, тъй като не съответстват на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, но от страна на последния не са изложени конкретни факти и аргументи за незаконосъобразност на разходите. Счел е, че отказът да се извърши верификация е основан на две материалноправни разпоредби, а именно на чл. 57, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, чието кумулативно прилагане е несъвместимо, тъй като това са две самостоятелни, обосновани от различен фактически състав, основания, които имат и различни правни последици. Първоинстанционният съд е посочил, че в настоящия случай оспореното решение за отказ от верификация е постановено по искане за окончателно плащане, с оглед на което чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ не намира приложение, поради невъзможността за включване на неверифицирания разход в следващо искане за плащане. Приел е, че в административния акт липсва изложение на фактически основания за извършения отказ от верификация, а посочените правни основания са неясни, противоречиви и взаимоизключващи се, което води до неопределеност относно действителната воля на административния орган и нарушава правото на защита на адресата, поради което за съда не съществува възможност да извърши дължимата проверка за съответствие на административния акт с материалния закон. Въз основа на горното, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт като го е отменил и е върнал преписката на ръководителя на УО на ОПРР за ново произнасяне съгласно дадените указания за приложение на закона. Решението е неправилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно установеното от административния орган нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за което е определена финансова корекция. Видно от съдържанието на оспорваното решение, като основание за постановения отказ от верификация на сумата от 95 400,00 лв., органът е посочил чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. От фактическа страна е посочено започната процедура по администриране на нередност, описана е регистрираната нередност със съответния номер от регистъра, предвиденият размер на финансова корекция, както и засегнатият от нередността договор и размерът на неверифицираната сума. В приложимата редакция на закона, с оглед изричното позоваване от органа на § 70 от ЗИДЗУСЕСИФ (обн. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), посочената норма( чл.64, ал.1 ЗУСЕФСУ) предвижда задължение за постановяване на отказ от верификация, в случай че е започната процедура по администриране на нередност, като съответният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. За законосъобразността на отказа от верификация, на основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ, е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход. Логиката на законодателя е да не се допусне нарушение на принципа на добро финансово управление при изплащането на средства, за които има достатъчно сериозно основание да счита, че са разходени незаконосъобразно - в разрез с правото на Европейския съюза и на свързаното с него национално право. В този смисъл, както беше посочено и противно на изводите на съда, по делото е налично писмо, изпратено до Община Горна Оряховица във връзка с получен при УО Сигнал за нередност 2395 във връзка с изпълнението на договора за предоставяне на БФП, въз основа на който УО е стартирал процедура по чл. 73 ЗУСЕФСУ. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, не намира приложение в настоящия случай, тъй като оспорваният административен акт е постановен по искане за окончателно плащане. Няма пречка в случай, че финансовата корекция бъде отменена да бъде предявено ново искане за плащане, за да бъде верифициран разход, чието одобрение е било отказано при предявяване на предходното искане за плащане, без значение, че същото е било предявено като искане за окончателно плащане. Без значение е дали е издаден акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, дали е оспорена процедурата по определяне на финансова корекция, както и резултатът от оспорването. Дори и финансова корекция да не бъде определена или да бъде отменен актът за определянето й, това не би довело до незаконосъобразност на отказа за верификация на разходите, тъй като законосъобразността му се преценява към момента на издаването му. В хипотеза на отмяна на финансовата корекция съответният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане, както е посочено и в оспорения административен акт. При започната процедура по администриране на нередност, задължение на органа е да откаже верифициране на съответния разход, което в случая е и правилно сторено. Обстоятелството, че неправилно като правно основание е посочена и разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл.64, ал.1 ЗУСЕФСУ, не променя извода за законосъобразност на административния акт, тъй като е посочена и приложимата в случая разпоредба (64, ал.1 ЗУСЕФСУ), която е и правилното основание за постановения отказ. Предвид изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Община Горна Оряховица срещу Решение РД-02-14-1740 от 19.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР. С оглед изхода на спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Община Горна Оряховица, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал обжалвания акт, направените по делото разноски. Същите са в общ размер на 963, 20 лв., от които 763, 20 лв. платена държавна такса пред касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на по 100, 00 лв. за всяка инстанция или общо 200, 00 лв., на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,