Решение № 13335 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 372/2010 г.

Решение № 13335 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 372/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационна жалба на Мариана Христова Хаджиева от град София против решение от 27.10.2009 г., постановено по адм. дело № 2091/2009 г. на Административен съд София - град /АССГ/, в частта му, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението в оспорената му част, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Столична община - район "Възраждане", чрез пълномощника си е депозирал писмено възражение за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в оспорената му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Мариана Христова Хаджиева за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 5000 лева, представляваща брутната й заплата за 10 месеца, за периода от 23.03.2006 г. до 23.01.2007 г., когато не е била на държавна служба поради незаконното й уволнение, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение по адм. дело № 2156/2006 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с решение по адм. дело № 8890/2008 г. на Върховния административен съд е отменена като незаконосъобразна заповед № 56/23.03.2006 г. на кмета на Столична община - район "Възраждане", с която било прекратено служебното правоотношение на Хаджиева. Същата е била възстановена на предишната длъжност на 12.01.2009 г. с брутно възнаграждение от 516 лева. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на признаване уволнението за незаконно. С оглед на това на касационната жалбоподателка е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 5160 лева за периода от 10 месеца. Претенцията за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на предявяване на иска е отхвърлена като неоснователна по съображения, че разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което общите правила на гражданското право не намират приложение и лихва не се дължи. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно в частта му досежно отхвърляне на претенцията за присъждане на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ "при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет." Нормата на чл. 104, ал. 1, изречение последно от ЗДСл определя, че брутната заплата за определяне на обезщетението представлява определената брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. С тази разпоредба се определя моментът, в който вземането на държавния служител е ликвидно и изискуемо, като в конкретния случай това е станало на датата на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно - 18.12.2008 г. Присъждането на лихва върху обезщетението обаче не е предмет на регламентация в ЗДСл, поради което следва да бъда приложена общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на едно парично вземане. Законната лихва се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор. Такава е лихвата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, като длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е възнаграждение, а обезщетение за мораторни вреди, като се презумира, че вредата е равна на размера на лихвения процент по време на забавата. Следователно, претендирана законна лихва в случая, се дължи от датата на предявяване на иска за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, което станало към датата на подаването на исковата молба в Софийския районен съд на 15.01.2009 г. Когато е постановил съдебното си решение, първоинстанционният съд е бил длъжен да присъди законната лихва от този момент до окончателното плащане на паричното задължение. Предвид на изложеното, решението в частта му, в която е отхвърлено искането за заплащане на законната лихва върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, от датата на предявяване на иска, следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго, с което да се присъди законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Разноски пред настоящата инстанция от касаторката не са претендирани, не са представени и доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,