Решение № 2743 от 15.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Маринова от гр. Пирдоп подадена чрез адв. П. Чолаков, срещу Решение 737/11.07.2022 г., постановено по адм. дело 371/2022 г. по описа на Административен съд София - област. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град /ТП на НОИ София-град/ чрез юрк. К. Първанов И. оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, същата е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд София - област е отхвърлил жалбата на И. Маринова срещу Решение 1040-21-253/25.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане РВ-3-21-00890342/12.03.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град и са присъдени разноски. Изложени са мотиви, че Решение 1040-21-253/25.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановено е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 114, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получената сума от жалбоподателя в размер на 4861,91 лв., представляваща изплатено обезщетение за безработица за периода от 24.11.2016 г. до 24.08.2018 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че от СТЕМБИЛД ЕООД, [ЕИК] относно И. Маринова в ТП на НОИ - София град са били представени удостоверения приложение 9 към чл. 8. ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ с данни за правото на парично обезщетение по болнични Е20167490361 за периода на временна неработоспособност, определен с болничен лист от 24.11.2016 г. до 07.12.2016 г. вкл., E20I67490710 за периода на временна неработоспособност определен с болничен лист от 25.01.2017 г. до 07.02.2017 г. вкл., и листове Е20180784379, Е20180283830, Е2081338980 за периода на временна неработоспособност, определен с болничните листове от 23.03.2018 г. до 04.06.2018 г. вкл. Представен е и лист Е20181610948 и Е20182023914 за периода на временна неработоспособност, определен с болничните листове от 16.07.2018 г. до 24.08.2018 г. вкл. Дружеството е подало данни по чл. 5, ал.4 от КСО в рeгистъра на осигурените лица за Маринова като осигурено лице, с отразени дни за временна неработоспособност, за посочените периоди. Въз основа на тези данни, по реда на НПОПДОО на Маринова е изплатено парично обезщетение в размер на 3 386.44 лв. за 92 работни дни. От "АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС ООД, [ЕИК] за И. Маринова в ТП на НОИ - София град са били представени удостоверения приложение 9 с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове с Е20180784380, Е20180283831, Е20181338978 /период за временна неработоспособност, определен с болничните листове от 23.03.2018 г. до 04.06.2018 г. вкл./, Е20181610949 и Е20182023915 като периодът за временна неработоспособност, определен с болничните листове е от 16.07.2018 г. до 24.08.2018 г. Установено е, че при изчислението на паричното обезщетение за временна неработоспособност по цитираните болнични листове, представени от АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС ООД, по дохода, от който е определено паричното обезщетение, е включен и осигурителен доход за периода от месец октомври 2016 г. до месец август 2018 г., подаден по реда на чл. 5. ал. 4. т. 1 от КСО чрез СТЕМБИЛД ЕООД. Въз основа на тези данни, на И. Маринова е изплатено парично обезщетение в пропорционална част за 71 работни дни в размер на 2 821.31 лв. След извършена проверка на СТЕМБИЛД ЕООД и по данните, съдържащи се и в информационните системи на НОИ, НАП, ИА ГИТ, се констатира, че дружеството не е осъществявало дейност. Изискани са първични документи ведомости за заплати, трудови договори, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения и други разходооправдателни документи, но не са представени от дружеството, за което е съставен констативен протокол КВ 5-21-00818024 от 30.09.2020 г. и са издадени задължителни предписания ЗД-1-21-00818034/30.09.2020 г. за заличаване на неоснователно подадените данни по чл. 5, ал.4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход на осигурените лица, в това число и на жалбоподателката. СТЕМБИЛД ЕООД е подало заявление за заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на И.Маринова за периода 06.10.2016 г. до 28.02.2019 г. вкл. При тези обстоятелства, ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град е издал Разпореждане РВ-3-21-00890342/12.03.2021 г., с което на основание чл. 114, ал.2, т.2 и т.3 от КСО лицето следва да възстанови добросъвестно полученото обезщетение за периодите от 24.11.2016 г. до 07.12.2016 г. вкл., от 25.61.2017 г. до 07.02.2017 г. вкл., от 23.03.2018 г. до 04.06.2018 г. вкл. и от 16.07.2018 г. до 24.08.2018 г. вкл. - в размер на 4 861.91 лв. С Решение 1040-21-253/25.03.2022 г., директорът на ТП на НОИ София град е потвърдил горното разпореждане. С обжалваното решение в касационното производство, административният съд е отхвърлил жалбата на И. Маринова срещу Решение 1040-21-253/25.03.2022 г. директорът на ТП на НОИ София град. Анализирайки всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият касационен състав намира, че административният орган правилно е приел, че в случая за лицето И. Маринова не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Макар и да са представени доказателства за сключен трудов договор между жалбоподателката и СТЕМБИЛД ЕООД , твърденията на последната за действително извършвани трудови функции по трудовото правоотношение не са доказани, въпреки лежащата върху нея доказателствена тежест за това. По делото няма спор между страните, че липсват първични документи, удостоверяващи изплатени възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1, и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Правилно първоинстанционният съд е приел, че И. Маринова не е упражнявала трудова дейност вр. с чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетения за временна неработоспособност, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. След като И. Маринова не е престирала реално труд в процесните дружества, законосъобразно ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ София град е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми. Разпореждането, потвърдено с оспореното решение на директора на ТП на НОИ София-град е издадено след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и след събиране на необходимата информация, обуславяща извод, че жалбоподателката не е осъществявала действително престиране на труд, което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина за периода от 24.11.2016 г. до 24.08.2018 г. Съгласно §1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1., поради което не се споделят наведените в обратната насока доводи в касационната жалба. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. След като лицето не е полагало труд и това обстоятелство е било известно на същото, изводът, че не е налице недобросъвестност при получаване на осигурителните плащания е необоснован и неправилен. При липсата на реално престирана трудова сила и заличаването на осигурителните данни за жалбоподателката в масивите на НАП, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от И. Маринова, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на правния спор, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева. Ответникът претендира и разноски за първоинстанционното производство, но такива са му вече присъдени с обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,