Решение № 3370 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу Решение 1061 от 18.07.2023 г. по адм. дело 1822/2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отменено негово Решение с рег. 32-233198 от 12.07.2022 г. към МД: 22BG002002067150R4/24.02.2022 г., подадена от Ей Ди Логистик България ООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, митническите органи са спазили процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и са поискали от декларатора допълнителни доказателства за установяване точността на декларираната договорна стойност на стоките, но констатираните пропуски и неясноти в представените търговски документи са обосновали основателни съмнения относно уговорената или подлежаща на плащане цена на тези стоки. Сочи, че изложените съображения на митническия орган са основани на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Счита, че след извършения сравнителен анализ в МИСЗА се установява, че процесните стоки са декларирани на много по-ниски цени. Акцентира, че при анализа за неприложимост на методите по чл.74, §2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013 е отчетено, че липсват достатъчно данни за характеристиките на стоките, поради което обосновано органът е преминал към вторичния метод по чл. 74, §3 от Регламента. Подчертава, че ССЕ е неотносима към спора, тъй като отразеното в счетоводството на дружеството не може да установи реалната митническа стойност. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и отхвърляне на предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - Ей Ди Логистик България" ООД, гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, фактура и доказателства за плащане. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият касационен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на Решение с peг. 32-233198 от 12.07.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна към МД: 22BG002002067150R4/24.02.2022 г., подадена от Ей Ди Логистик България ООД, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока 30, коригирана е митническата декларация с промяна на тарифния код на стока 30, определена е нова митническа стойност за стока 30 и са определени дължими суми за досъбиране: ДДС в размер на 844,87 лв., ведно с лихва за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването в горепосочената му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 24.02.2022 г. Ей Ди Логистик България ООД е декларирало в ТД Митница Варна под режим допускане за свободно обращение 33 стоки, 525 колета, 9985 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, обща стойност на фактурата EKG 2022000000065/23.02.2022 г. в размер на 53 378.29 EUR, с условие на доставка СРТ Варна. Към митническата декларация са приложени документ за плащане към доставчика, фактури за продажби от дружеството към клиенти, международен договор за продажба, извлечение от банковата сметка на Ей Ди Логистик България ООД в Райфайзенбанк АД. Декларираната под 30 в митническата декларация стока е описана като платове от памук и полиестер: ширина 0.9 м., дължина 3000 м., код по ТАРИК 5209390000, 940 кг. бруто тегло, държава на износ и произход Република Турция, условие на доставка СРТ Варна, декларирана митническа стойност 0.80 лв./м. и 2.56 лв./кг. След предоставяне на обезпечение е извършена митническа проверка на декларираната стока, резултатите от която са обективирани в протокол 22BG9940M008016 от 24.02.2022 г. и е взета мостра от стока 30 за проверка на тарифното класиране. С писмо 32-63499/24.02.2022 г. от дружеството са изискани допълнителни документи, необходими за преценката относно декларираната митническа стойност. След извършена проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи МИС3А за периода от 24.02.2021 г. до 24.02.2022 г. и сравнителен анализ за сходни стоки, изнесени от Турция и с произход от Турция, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, е установено, че декларираните митнически стойности за код по ТАРИК 5208599099 са по-високи. Констатирано е още, че в случая липсва база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на ЕС най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, поради което е прието, че този метод е неприложим. С писмо 32-169401/26.05.2021 г. на дружеството е указано, че на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. органът ще пристъпи към издаване на решение. В хода на съдебното производство са проведени ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че от страна на митническите органи не е надлежно обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 144 от Регламента за прилагане във вр. чл. 74, § 3 от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларации на трети лица, директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт. По аргумент от т. 52 на Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, съдът е подчертал, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Изложил е аргументи, че задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за изпълнение и впоследствие на решението за корекция произтича от общото правило на чл.22, § 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тази връзка е посочил, че доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Уточнил е, че нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение. Съдът е преценил, че това императивно изискване в случая формално е спазено, тъй като директорът на ТД Митница Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност на процесните стоки, като е посочил и защо ги намира за основателни. От друга страна дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност. Същата се подкрепя от представените по делото доказателства, включително от приетата по делото ССЕ, установяваща по категоричен начин плащането по спорната фактура EGK2022000000065/23.02.2022 г. Според вещото лице, в счетоводството на дружеството-вносител заплащането по процесната митническа декларация е надлежно отразено, като преведената сума съответства напълно на сумата по представената фактура за конкретните стоки 53 378, 29 EUR, равняващи се на 104 398, 90 лв. Разплащането е извършено чрез валутен превод по сметка на продавача EMRE GRUP KUMASCILK PAZARLAMA VE D и като основание за заплащане е посочена фактура EGK2022000000065/23.02.2022 г. Решаващият състав е подчертал, че при липсата на други доказателства, които да обосновават съмненията на митническите органи относно декларираната от вносителя митническа стойност на стока 30, то същите са останали недоказани, а от там и неоснователни. Поради това е приел, че не е било необходимо да бъде използван който и да е от предвидените в МК вторични методи за определяне на нова митническа стойност на същите стоки. Независимо от горното съдът е аргументирал разбирането си, че дори и при основателност на съмненията на митническите органи, не би могло да се приеме, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 година. Съгласно мотивите на оспореното решение, при извършения от митническите органи анализ са открити "сходни стоки", но същите не са конкретизирани, нито е обоснован извода, че тяхната декларираната митническа стойност е необичайно ниска. При наличие на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители за съда е останало неясно защо административният орган е счел за неприложими вторичните методи по § 2 на чл. 74 от Регламент 952/2013 г. Преценил е, че липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. е пречка за преминаване към приложеният от митническия орган метод по чл. 74, § 3. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд точно е отграничил основния спор по делото, концентриращ се върху въпроса обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесната митническа декларация. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите по чл. 74, § 2 букви а) до г). Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение сочи, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Така очертаният нормативен регламент сочи, че първоинстанционният съд по аргумент от чл. 22, параграф 7 от Регламент /ЕС/ 952/2013 обосновано е приел, че митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. Това задължение за мотивиране на решението се отнася както за решението за иницииране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, така и за решението за корекция. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип се изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Както правилно е преценил решаващият състав, в случая това изискване формално е спазено, но неправилната преценка на доказателствата от страна на митническия орган е довела до необоснованост на съмненията, че декларираната договорена стойност на стоката не е тяхната действително платена или подлежаща на плащане цена. В хода административно производство дружеството е представило всички документи, с които разполага, в т. ч. договор за покупко-продажба от 01.06.2021 г., SWIFT за сумата от 53 378,29 EUR, извлечение от банкова сметка, сертификат за произход, фактури за последващи продажби, с които документи е доказало декларираната митническа стойност. Нейният размер се подкрепя и от констатациите на вещото лице по ССчЕ, съгласно които е осъществен валутен превод на посочената във фактурата сума по сметка на продавача, като платеното отговаря на декларираното. Установеното пълно съответствие между фактурираната и платена цена на стоките и декларираната стойност по МД опровергава изразеното от митническите органи съмнение, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Приетото от митническия орган, че липсва представена кореспонденция, а приложеният международен договор е рамков без уговорени конкретни количества и цени, не отчита обстоятелството, че в хода на производството от дружеството са изискани документи в подкрепа на декларираната стойност на процесната стока, но не е указано представянето на поръчки, оферти и кореспонденция. В тази връзка следва да се посочи, че констатацията на митническия орган, че договорната стойност на процесните стоки е по-ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, послужило като фактическо основание за приложението на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., не е базирано на анализ на каквито и да било документи, приложени по административната преписка и/или делото, вкл. не са цитирани въпросните "средностатистически размери на митническата стойност на сходни стоки". Действително, начинът на обобщаване на информацията, предоставяна въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на "справедливи цени" по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. Същественото в случая обаче е, че не е извършено каквото и да е сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. В този аспект и след като е извършил дължимата проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са доказали предпоставките на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичните методи, установени в чл. 74, § 2 във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. Неоснователни са и аргументите на касатора във връзка с неприложимостта на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс. Само след изключване на възможността за тяхното последователно прилагане би следвало да се пристъпи към правилото по чл. 74, §3 МКО, спрямо което СЕС е разяснил с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи". В случая обаче неуточнени са останали предпоставките за последователна неприложимост на систематично предхождащите чл. 74, §3 методи по § 2. Формалното посочване от митническия орган, че не са налице достатъчно данни и са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 и мотивира извод за материална незаконосъобразност на оспореното решение в тази му част. Като е достигнал до същия краен извод, АС- Варна е постановил правилно решение, което в тази му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 480 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, а е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение