Решение № 141 от 28.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2010 г.

Решение № 141 от 28.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ц. В. и Р. Ц. В., [населено място] срещу решение № 1298/19.10.2009 г., постановено по гр. д. № 1683/2009 г. от Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение от 30.04.2009 г. по гр. д. № 4818/2007 г. на Софийския градски съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение ЗД [фирма] е осъдено да заплати на касаторите застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. Касаторите поддържат, че решението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът ЗД [фирма], [населено място] оспорва жалбата. С определение № 452/04.06.2010 г. ВКС, ТК, I отделение допусна касационното обжалване по въпросите за допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" в случай на издадено осъдително решение срещу прекия причинител на увреждането. Със същото определение съставът на ВКС спря производството по делото на основание чл. 292 ГПК до произнасянето по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС. С Тълкувателно решение № 2/10 г. от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 1/10 г. ОСТК на ВКС прие: При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. По същество на касационната жалба. За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че след като веднъж е ангажирана по съдебен ред деликтната отговорност на прекия причинител на вредата, то за същите вреди, макар и на друго основание, не могат да се претендират същите обезщетения. С предявяването на исковете в наказателния процес, на основание чл. 45 ЗЗД, ищците са предпочели да насочат претенциите си за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от прекия причинител, поради което е недопустим иск, предявен срещу застрахователя, който не е солидарен длъжник с причинителя на увреждането. С оглед на даденото разрешение в ТР № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ от увредените лица срещу застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска отговорност" е допустим. Обжалваното въззивно решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и за прекратяване на производството по делото е неправилно, поради което следва да се отмени и делото да се върне на САС за ново разглеждане на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за постановяване на решение по въззивната жалба на ЗД [фирма]. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд