Решение № 15828 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2016 г.

Решение № 15828 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С., срещу решение № 6527 от 28.10.2016 г., по адм. дело № 5789/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което по жалба на "А. Г." ЕООД, гр. С. е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 011308715 от 10.02.2014 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., Дирекция "СДО" в частта, потвърдена с решение № 740 от 29.04.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С., а именно: установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 06.2012 г. до м. 08.2012 г., м. 10.2012 г. и м. 12.2012 г. и Дирекция "ОДОП" - гр. С. е осъдена да заплати на "А. Г." ЕООД разноски по делото в размер на 2 170 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че РА е издаден от материално некомпетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Моли да бъде отменено решението, като бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "А. Г." ЕООД, чрез адв. Б. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционният съд е бил РА № 011308715 от 10.02.2014 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., Дирекция "СДО" в частта, потвърдена с решение № 740 от 29.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, като издаден от некомпетентен по степен орган. Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1305236 от 10.06.2013 г. за установяване на данъчни задължения по ЗДДС за дан. периоди 01.06- 31.12.12 г., издадена от Р. Г. Я. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАН - гр. С.. Видно от заповедта, ревизията следва да бъде извършена от А. Е. - ръководител на ревизията (гл. инспектор по приходите) и Р. Я. (гл. инспектор по приходите). Тази ЗВР е изменена с ЗВР № 1305331 от 11.06.201З г., издадена от Р. Г. Я. - началник сектор "Ревизии" в Дирекции "Контрол" при ТД на HAП - гр. С., в която е определено ревизията да бъде извършена от трима души: А. Е. - ръководител па ревизията (гл. инспектор но приходите), Р. Я. (гл. инспектор по приходите) и Р. М. (гл. инспектор по приходите). Със ЗИЗВР № 1308715 от 20.09.201З г., издадена от Р. Г. Я. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. С., е удължен срока за завършване на ревизията- 24.11.201З г. Видно от ЗИВР, с нея се изменя ЗВР № 1305331 от 11.06.2013 г. (а не първоначалната ЗВР № 1305236 от 10.06.201З г. От ревизиращия екип е съставен Ревизионен доклад (РД) № 1308715 от 09.12.2013 г. Ревизията е завършила с издаването на РА № № 011308715 от 10.02.2014 г, издаден от Р. Г. Я. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. С. (възложител на ревизията) и А. Е. - гл. инспектор по приходите (ръководител на ревизията). Съдът е приел, че с чл. 118, ал. 2 ДОПК по нормативен път се предоставя материална компетентност по предмет и по степен, а с чл. 119, ал. 2 ДОПК се конкретизира персоналната компетентност, чрез дефиниране на процесуалното качество на органите в рамките на образуваното ревизионно производство. Крайният извод на съда е, че материалната компетентност на органа възложил ревизията следва да се подчинява на общите изисквания за това, регламентирани в чл. 118, ал. 2 ДОПК, т. е. този орган следва да заема една от длъжностите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. На това основание е приел, че началникът на сектор, който е възложил ревизията и е един от издателите на оспорения ревизионен акт не притежава материална компетентност по степен и е обявил акта за нищожен. Решението е неправилно постановено. Направеното от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК не се споделя от касационната инстанция и то противоречи на приетото с ТР № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според цитираното ТР, ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съгласно мотивите на ТР, тълкуването на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК води до извода, че нормата на чл. 118, ал. 2 дефинира какво представлява ревизионният акт и кой го издава по принцип, докато разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК урежда конкретната процедура по издаване на ревизионния акт. Прието е, че нормите не следва да се прилагат кумулативно, както и че материалната компетентност за издаване на ревизионния акт по отношение на органа, който издава заповедта за възлагане на ревизията, произтича по силата на закона - чл. 119, ал. 2 ДОПК, а не по силата на заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В ТР е отразено, че измененията на реда за издаване на ревизионен акт, приети със ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., изразяващи се във включването на органа, възложил ревизията, в кръга на лицата, овластени да издадат ревизионния акт в новата чл. 119, ал. 2 ДОПК, не е в противоречие с нормата на чл. 10, ал. 1 АПК, който позволява по- горестоящ орган да изземе за решаване на въпрос от компетентността на административен орган, когато това е предвидено със закон. Като е приел противното и е обявил ревизионния акт за нищожен, като издаден от некомпетентен по степен орган, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 АПК. В решението липсват фактически установявания по спора и произнасяне по останалите критерии за законосъобразност на акта по чл. 160, ал. 2 ДОПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По искането за разноски на касационния жалбоподател за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,