Решение № 5006 от 11.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 94/11.07.2022 г. на Административен съд (АС) Търговище постановено по адм. дело 70/2022 г. С обжалваното решение е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 г. за кампания 2019 г. с изх. 01-2600/1530 от 17.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ /Акта, Акт изх. 01-2600/1530 от 17.03.2022 г./, преписката е върната на административния орган и ДФЗ е осъден за заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, като изложените съображения са такива за наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага твърдения, че при постановяване на обжалваното решение, административният съд неправилно е счел, че липсват посочени конкретни парцели, респективно площи, за които се твърди, че липсва сертификат по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4, Наредбата), а от там е извел и грешни изводи за невъзможна преценка дали се касае за неспазване с незначителен характер по смисъла на чл. 77, § 2, б. д от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г.). Излага съображения за законосъобразност на оспорения пред АС Търговище административен акт. Иска отмяната на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърден оспорения Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх. 01-2600/1530 от 17.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско такова от ответната страна. Касационният жалбоподател се представлява от гл. юрк. Станкова. Ответникът по касация ЛВК - 56 ООД - гр. Търговище в писмен отговор оспорва касационната жалба, като излага доводи за неоснователността ѝ. Счита обжалваното решение за правилно и постановено в съответствие с материалния закон и като такова иска същото да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Моренов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АС Търговище е бил Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014г.-2020г. за кампания 2019 г. с изх. 01-2600/1530 от 17.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който е прекратен поетия ангажимент по съответното направление, поради неспазване на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а именно неполучаване в срок на сертификат за съответствие на произведените от растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, удостоверяващ произведена биологична продукция от всеки един деклариран за подпомагане парцел в рамките на 5-годишния ангажимент, след като е преминал период на преход към биологично производство. Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил, че ЛВК - 56 ООД - гр. Търговище е дружество, регистрирано като земеделски производител с УРН 184036. За кампания 2019 г. дружеството е подало заявление за подпомагане с УИН 25/170519/11438, като е попълнило и Приложение за кандидатстване по мярка 11 Биологично земеделие 2019 г. Отбелязано е участие по Мярка 11 Биологично земеделие, за направление Биологично растениевъдство с 112 парцела с обща площ 630.52 ха, сред които е и процесния пред АС - Търговище, а именно парцел с 55662-2728-3-2 с площ 0.33 ха с код на дейност БР 0 - За биологично растениевъдство угар. За да отмени издадения от заместник изпълнителния директор на ДФЗ административен акт, първоинстанционният съд е приел, че Актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. В подкрепа на последното, АС Търговище е изложил съображения, че в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като парцел 55662-2728-3-2 е очертан от ЛВК-56 ООД за първи път през 2016 г., като същата се явява първа година от последно поетия от дружеството ангажимент по това направление, съгласно Уведомително писмо с изх. 02- 250-2600/3362 от 12.11.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г., респективно периодът, в който е следвало земеделския производител да произведе поне веднъж био продукция и да представи документ по чл. 33, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба 4, е този обхващащ годините от 2016 г. до 2020 г., включително. Последното е потвърдено и от приетата в първоинстанционното производство експертиза, видно, от която парцел 55662-2728-3-2, находящ се в землището на с. Певец с ЕКАТТЕ 55662, община Търговище за първи път е заявен /очертан/ за подпомагане в заявлението за подпомагане за 2016 г., като през годините до 2019 г. са заявявани различни площи от него с кодове за дейност както следва: за кампания 2016 г. - БРП 1 - За биологично растениевъдство в преход - за полски култури, включително фуражни, с код на култура 111011 - Мека пшеница - зимна; за кампания 2017 г. - БРП 0 - За биологично растениевъдство угар, с код на култура 190000 - Площи с угари; за кампания 2018г. - БРП 0 - За биологично растениевъдство угар, с код на култура 190000 - Площи с угари; за кампания 2019 г. - БРП 0 - За биологично растениевъдство угар, с код на култура 190000 - Площи с угари. От изложеното, АС Търговище е наложил извод за незаконосъобразност на оспореният пред него Акт, респективно е отменил същия и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2015 г. подпомаганите лице са длъжни до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция. В настоящия случай, първоинстанционният съд, след подробен анализ на доказателствата в производството пред него, правилно е посочил, че през 2016 г. дружеството е увеличило общо одобрената площ с над 20 на сто от първоначалния размер, съответно с повече от 10 хектара, като по този начин е налице хипотезата на чл. 17, ал. 5 от Наредбата, който предвижда, че в случаите на такова увеличение, се поема нов ангажимент за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на глава четвърта от наредбата, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно ал. 6 на същия член, периодът на новия ангажимент започва да тече от началото на годината на одобряване на новите площи, което обективира като правилен изводът на АС Търговище, а именно, че за начало на поетия ангажимент следва да се счита 2016г. Във връзка с горното, е обоснован изводът на решаващия съд за липса на твърдяното от административния орган нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради факта, че 2019 г. е четвърта от поетия през 2016 г. ангажимент от дружеството, респективно не е изтекъл регламентирания в посочената разпоредба срок - до 30 октомври на петата година от ангажимента /в случая 2020г./. За това свидетелстват и цитираните от първоинстанционния съд уведомителни писма за извършени оторизации и изплатени финансови подпомагания, издадени от ДФЗ за предходни години, като във всяко едно от тях е посочена коя подред е годината от началото на поетия ангажимент, за която се извършва конкретното подпомагане и от съдържанието на същите безспорно се установява, че за начална се счита 2016г. Съгласно чл. 64, § 2, б. д от Регламент 1306/2013 г. не се налагат административни санкции когато неспазването има незначителен характер, включително при наличието на праг, който се определя от Комисията в съответствие с параграф 7, буква б. В случая, ако се приеме, че дружеството евентуално е допуснало нарушение административният орган, административният орган е следвало да изложи съображения дали е приложима хипотезата на цитираната норма и ако приеме, че тя е неприложима, да изложи мотиви защо. По делото е безспорно установено, че процесият парцел е с минималната площ от 0,33 ха, която се явява незначителна спрямо общата такава от 630,56 ха. на всички заявени за подпомагане площи. При така изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания, се налага извод за правилност на постановеното от АС Търговище решение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при липса на претенция за присъждане на съдебни разноски от страна на ответника по касация, настоящият съдебен състав не следва да присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение