Решение № 4927 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2017 г.

Решение № 4927 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) срещу решение № 4080/19.06.2017 г., постановено по адм. д. 8067/2016 г. по описа на Административен съд – С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, но излага съображения и за частична недопустимост на атакувания съдебен акт – касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Иска да бъде отменено изцяло обжалваното съдебно решение и алтернативно да бъде обезсилена частта от него по отоншение на решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в част, която не подлежи на оспорване. Изрично обжалва съдебното решение и в частта относно определеното юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът К. Ц., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна "Нуртс Диджитъл" ЕАД, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна "Фърст Диджитъл" ЕАД, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Областен управител на Област В., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Национално сдружение на общините, редовно призовано за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество на спора, а излага съображения в писмена молба за липса на основание за присъждане на разноски в негова тежест. Не претендира разноски. Ответната страна Народно събрание, чрез Постоянната комисия по транспорт информационни технологии и съобщения, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изразява становище за основателност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваната част на съдебно решение № 4080/19.06.2017 г., постановено по адм. д. 8067/2016 г. по описа на АССГ е постановена по жалба на КРС срещу решение № 224/10.06.2016 г. на КЗД, с което е установено, че е налице непряка дискриминация по отношение на лицата от населените места непокрити с цифров ефирен сигнал. В жалбата на КРС до АССГ не се съдържа оспорване на останалите части на решението на КЗД, което е атакувано в неговата цялост от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който обаче не е подал касационна жалба. Следователно предмет на касационен контрол е само тази част от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на КРС срещу решението на КЗД по т. 1, а в останалите части на административния акт АССГ се е произнесъл по жалбата на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който обаче не е касационен жалбоподател. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оплакванията по чл. 209, т. 2 от АПК, изложени в касационната жалба на КРС не съставляват основания за обезсилване на съдебното решение доколкото не се отнасят към т. 1 от решението на КЗД, постановено по оспорването на КРС. А. съд е приел, че е налице установеното по т. 1 от оспореното пред него решение на Комисията неравно третиране от липсата на възможност за свободен достъп до ефирна телевизия на лица от населени места непокрити с цифров ефирен наземен сигнал чрез прилагане на П. за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в Република Б. и това третиране представлява непряка дискриминация по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. З, вр. ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и неспазване на заложените в т. III. 1, Допълнителни цели от П. за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в Република България. За да обоснове този извод решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е възприел установената от КЗД фактическа обстановка по спора, изразяваща се в това, че прилагането П. за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване е довело до преустановяване на съществуващ достъп до телевизионен сигнал, с което се нарушава упражнявано ефективно (осигурявано от държавата) до този момент конституционно право на достъп до обществено значима информация за определен кръг лица. Точка 2 и т. 3 от решението на КЗД са оспорени само от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който не е обжалвал съдебното решение, поради което в тези части настоящият съдебен състав не дължи произнасяне. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, за да обоснове извод, че са налице данни за дискриминационно поведение спрямо лица от различни райони на страната, които са спрели да получават достъп до каквато и да е телевизия след преминаването от аналогов към цифров сигнал през септември 2013 г. Производството пред КЗД е започнало по сигнал, поради което не е извършена персонализация на лицата, спрямо които е допуснато неравно третиране, а те са определени като група, носители на общ защитим признак. В случая правилно е прието, че привидно неутралните действия по въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване са довели до различно третиране на лицата в зависимост от местоживеенето им, което в конкретния случай с оглед завареното до този момент положение се явява траен и същностен белег на определена категория лица, покриващ признака "лично положение" по смисъла ЗЗДискр. Административният съд е анализирал положението на тази група лица преди предприетите мерки като го е сравнил с положението на други групи лица и промяната в тяхното положение след септември 2013 г., за да обоснове извод, че те са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална практика, която не е доказано, че е обективно оправдана с оглед на законова цел както и че средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. АССГ правилно е приел за установено, че след приемането на П. за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в Република България, приет с Решение на Министерски съвет № 603/13.07.2012 г.), лица от определени райони на страната (планински, полухълмисти и хълмисти), които до въвеждането на тази практика са имали достъп до безплатна аналогова ефирна телевизия престават да имат безплатен достъп до каквато и да е телевизия. За тази група не е осигурена техническа възможност за достъп до телевизия при осъществяване на техническите действия по цифровизиране като устройства за разпръскване на сигнал не са монтирани в населени места с малък брой жители. Правото да се търси и получава информация по чл. 41 от Конституцията на Република България кореспондира със задължението на държавните органи да гарантират(осигурят) ефективно му упражняване, респективно да се въздържат от действия, с които да отнемат съществуващ достъп до обществено значима информация. Следователно сложността на технологичния процес не е в състояние да оправдае привидно неутралната практика по въвеждане на цифрова ефирна телевизия, която има за резултат поставяне в неравностойно положение на една група от населението на страната като накърнява и тяхно основно конституционно право, упражнявано от тях преди това. Като критерий при преценката доколко избраният начин (средствата) за постигане на целта да се насърчава ефикасното ползване и ефективно управление на ограничени ресурси, установена в Закона за електронните съобщения, е подходящ и необходим по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., не следва да бъде включвано правото на всяко предприятие да изгради мрежата си по най-ефикасния начин с оглед неговата икономическа изгода. Възраженията в касационната жалба за неотчитане на интересите на предприятията и разглеждане на обсъжданите практики като отказ от предоставяне на услуга не отчитат основни принципи, на които се основава защитата от дискриминация и забраната за неравно третиране. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че от правно значение е обстоятелството, че и при аналоговото разпространение на телевизионни програми е липсвало 100 % покритие на населението. Извършваното сравнение не е между покритието при аналогово и при цифровото телевизионно радиоразпръскване в Република България, а поставянето в особено неблагоприятно положение на определена група лица, обединени от защитим признак спрямо останалата част от населението в резултат от въвеждането по този начин на новата технология. В този смисъл са неоснователни и аргументите, че е предвиден механизъм за компенсиране на това неравно третиране чрез отпускане на допълнителни средства за подпомагане на част от тези лица, но при наличие на специфични само за тях социални потребности. Фактическите и правни изводи на АССГ са съобразени с правилното разпределение на доказателствената тежест в процеса в съответствие с правилата на специалния закон. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения при определяне и на дължимите разноски, които АССГ е присъдил съобразно фактическата и правна сложност на спора. По водене на делото страните не са направили разноски, но част от тях претендират юрисконсултско възнаграждение, поради което с оглед изхода на спора на КЗД следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. от бюджета на КРС, а останалите искания се явяват неоснователни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение