Решение № 12374 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4466/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джи Ем Би ССС" ООД- град София срещу Решение 6743/ 26.02.2025 г., постановено по административно дело 9971/ 2024 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В жалбата са изложени аргументи, че оспореният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че оставайки без уважение доказателствените искания първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна. Твърди се, че са налице противоречия с материално правни разпоредби. Касаторът счита, че не е налице подробна обосновка доколко са налице множество жалби и сигнали от граждани и организации. Съдът неправилно приема, че заповедта на кмета е мотивирана от фактическа страна. Смята, че е налице необоснованост на съдебното решение. Мотивите са изпълнени с множество констатации, които не се основават на материалите по делото. Моли да се отмени решението на АССГ и да се отмени издадената заповед на Кмета на Столична община- район "Триадица". При условията на евентуалност моли да се отмени съдебното решение и да се върне делото на първата инстанция за повторно разглеждане със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател- "Джи Ем Би ССС" ООД в открито съдебно заседание чрез адвокат Стефанов, моли за отмяна на обжалваното решение, като се реши спора по същество и се отмени оспорената пред първата инстанция заповед. При условията на евентуалност, моли да се отмени първоинстанционното решение и се върне дело за повторно разглеждане от първата инстанция. Счита оспореният акт за неправилен, като са налице множество нарушения на съдопроизводствените правила, съществено нарушение на материалния закон, доколкото съдът е направил погрешен извод за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Ответникът- кмета на Столична община- район "Триадица", в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице пороци, които да представляват основания по чл. 209 АПК. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. Представя заключение по чл. 16 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с жалба на Джи Ем Би ССС ООД, срещу Заповед РТР24-РД56-284/ 22.08.2024 г. на кмета на район "Триадица ", Столична община. С оспорената заповед е намалено работното време на стационарен търговски обект, собственост на Джи Ем Би ССС ООД, функциониращ като кафе бар Каше, находящ се в гр. София, бул.Арсеналски 2, в сградата на мол Парк център, определено в ЗРВ 5290/ 16.02.2018 г. от 08:00 ч. до 06:00 ч., като същото се определя от 08:00 ч. до 23:00 часа. Административният съд е приел, че не е спорно по делото, че стопанисваният от Джи Ем Би ССС ООД търговски обект кафе бар Каше, находящ се в гр. София, бул. Арсеналски 2, в сградата на мол Парк център е с работно време, определено в ЗРВ 5290/ 16.02.2018 г. от 08:00 ч. до 06:00 ч. С атакуваната заповед от 22.08.2024 г., издадена на основание чл. 46 ЗМСМА и чл. 4б от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО /Наредбата/ и предвид множеството сигнали и жалби за нарушаване на нощната тишина, кметът на СО, район Триадица е изменил и намалил работното време на обект кафе- бар Каше- от 08:00 до 23:00 часа. Видно от справка от 04 РУ- СДВР, налице са множество сигнали и жалби от 2022 г. до 2024 г. срещу прекомерен шум от заведението (лист 34 от делото на АССГ). Извършени са проверки и са съставени докладна записка, протокол за предупреждение и АУАН. Към жалба на сдружението с нестопанска цел Градски паркове и градини (лист 89 от делото на АССГ) е приложен сертификат за контрол, извършен от СРЗИ на 30.07.2024 г., в който е записано, че контролираният параметър еквивалентно ниво на шум не съответства на изискванията на Наредба 6 (лист 90). Това изрично е посочено и в писмо на СРЗИ, а именно, че измереното еквивалентно ниво на шум от питейното заведение не съответства на изискванията на Наредба 6/ 2006 г. за показателите за шум в околната среда. От Столична регионална здравна инспекция до Кмета на СО, район Триадица и до 04 РУ СДВР е изпратено писмо (л. 87), в което е посочено, че е налице забрана за озвучаване в урбанизираните територии след 23: 00 часа. От правна страна административния съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 46 от ЗМСМА, вр. чл. 4б, ал. 2 от Наредбата кмета на СО, район Триадица. Спазена е установената от закона писмена форма и същата отговаря на изискуемото законово съдържание, включително с отбелязване на правното и фактическо основание за издаването й. На следващо място, при издаване на оспорената заповед не били констатирани нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените такива. В случая били налице повече от 2 жалби само за 2024 г. (л. 81), както и гореописаните протоколи за измерване на шума от заведението, ведно с писмата на СРЗИ, в които изрично е отбелязано, че нивата на шум превишават допустимите съгласно Наредба 6/ 2006 г. предели. Според решаващият съд при така събраните доказателства за трайно предизвиквания от търговеца шум, надвишаващ допустимите предели и с оглед мотивите на атакуваната заповед в тази насока, в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че към датата на издаване на оспорваната заповед, нивата на шум от заведението са в рамките на нормата, каквито доказателства по делото не са представени. Напротив, безспорно по делото се установявало обратното. Следователно можело да се формира категоричен извод, че кафе- бар Каше е източник на системен наднормен шум над три години, при това с широк обхват кв. Лозенец и съседния на заведението кв. Иван Вазов, което всъщност се цели да бъде предотвратено с разпоредбата на чл. 4б от Наредбата, поради което атакуваната заповед се явявала законосъобразна. Върховният административен съд преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Не са налице сочените от касационния жалбоподател касационни основания. Административният съд София град е установил правнорелевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал правилни изводи за наличие на предпоставките, за издаване от кмета на СО, район Триадица на процесната заповед. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона са неоснователни. В решението е налице изложение, относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 4б, ал. 2 от Наредбата кметът на района може със заповед едностранно да промени работното време, ако в рамките на една година са констатирани две или повече жалби от граждани за наднормени нива на шум, чиято основателност е доказана с протоколи за замерване на шум от Регионална здравна инспекция. В случая са налице повече от 2 жалби само за 2024 г. (л. 81 от делото на АССГ), както и гореописаните протоколи за измерване на шума от заведението, ведно с писмата на СРЗИ, в които изрично е отбелязано, че нивата на шум превишават допустимите съгласно Наредба 6/ 2006 г. предели. Неоснователно е касационното оплакване, че оспорената Заповед РТР24-РД56-284/ 22.08.2024 г. на кмета на район "Триадица ", Столична община е издадена в нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2 АПК. Фактическите и правни основания за издаване на един акт могат да бъдат изложени и в акт, различен от този, който обективира волята на органа. Правилото се извежда от Тълкувателно решение 16 от 31.07.1975г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, задължително по смисъла на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Необходимо е обаче това да е акт, който е приобщен към административната преписка и въз основа на него органът да е направил изводите си. В случая, видно от доказателствата по делото фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадена оспорената заповед се съдържат в нарочен документ, съпътстващ нейното издаване гореописаното уведомително писмо, към което е налице изрично препращане в нейния текст. Изложените в това писмо обстоятелства, индивидуализираните в същото жалби и сигнали на живущите в района на сочат на достатъчна аргументираност, че кафе- бар Каше е източник на системен наднормен шум над три години, при това с широк обхват кв. Лозенец и съседния на заведението кв. Иван Вазов. С дейността си, в рамките на удълженото работно време, заведението е системен източник на безпокойство за живущите около него, респ. обосновават издаването на оспорената заповед за отнемане на разрешението за удължено работно време. Неоснователно е касационното оплакване, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 55 от Конституцията на Република България гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Съобразно Решение 7 от 04.06. 1996 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело 1/1996 г. под "обществен ред" трябва да се разбира установеният с нормативни актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права. Нарушаването на обществения ред се случва чрез различни конкретни проявления с настъпил определен резултат. С оглед защитата на конституционните права на гражданите на почивка и право на здравословна и благоприятна околна среда и за да се гарантира спазването на обществения ред, са въведени две алтернативни хипотези за отнемане на издадено разрешение за удължено работно време по чл. 4б от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО. Едната, от които е свързано с наднормени нива на шум и една с неспазване на регламентираното работно време. В конкретния случай са налице множество сигнали и установяване на наднормени нива на шум, чиято основателност е доказана с протоколи за замерване на шум от Регионална здравна инспекция. Според чл.4а, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО за търговски обект в урбанизирани територии търговецът предлага работно време и часове за зареждане в рамките от 06.00 ч. до 23.00 ч. За търговски обект, който с дейността си предизвиква шум и се намира на отстояние до 30 метра от жилищни сгради, работното време е от 06.00 ч. до 22.00 ч. Съгласно чл.14, ал.2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), дейността по опазването на обществения ред се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им. Спазването на обществения редq обаче е и задължение на всеки гражданин и субект на правото. Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. От множеството сигнали и писма на институции е установена системност и повтаряемост на нарушенията на процесния обект, поради високи нива на шум през нощните часове в жилищната среда. При преценка на баланса между интересите следва да се даде превес на правото на здравословна и благоприятна околна среда за живущите в района пред правото на удължено работно на заявителя. Това право за провеждане на търговска дейност в часовете, които служат за отдих и почивка е своеобразно изключение и може да се реализира при строга организационна дисциплина и спазване на обществения ред. В противоречие на това, доказателствата по делото установяват системното нарушаване на обществения ред, нощната тишина и спокойствие на живущите в близост до заведението. По тези съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява обжалваното решение като правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия