Решение № 8615 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14294/2017 г.

Решение № 8615 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14294/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Божков, от [населено място], срещу Решение № 6653 от 14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 8738/2017 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Ответникът – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА - Комисията) чрез председателят й Е. Костадинов, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита обжалването решение за правилно и обосновано. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура също дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Жалбата е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на А. Божков срещу Решение № 2-999 от 04.07.2017 г. на Комисията, в частта му с която е установена и обявена принадлежността на оспорващия към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона). В обжалваното решение като документи, въз основа на които е установена принадлежността, са посочени: регистрационен дневник, картон обр. 4 – 2 бр. и обр. 6, писмо вх. № 1015/27.02.1990 г., за унищожаване личното и работното дело на "А. ". С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, посочени в чл. 25 от Закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, за секретен сътрудник, като редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение да са от кръга на изброените и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Закона. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Закона, а именно: регистрационен дневник, картони образец 4 – 2 бр. и обр. 6, протокол за унищожаване на личното и работното дело, представени по делото и неоспорени от жалбоподателя. Решението е със съдържанието, предписано от чл. 29, ал. 2, т. 2 от с. з. Неоснователни са при посоченото доводите в касационната жалба за неправилност на решението на съда, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводите на съда са направени въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства и във връзка с възраженията на страните. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за "активното участие" на лицето. Правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална дейност на лицето като секретен сътрудник. Несъстоятелни са доводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила изведени в чл. 34, ал. 1 АПК. Специалният закон дава възможност на лицето, за което е установена принадлежност да се запознае с документите, съдържащи се в неговото лично и работно дело, при предвидена законова възможност решението на комисията да се оспори пред съд – чл. 31, ал. 8 ЗДРДОПБГДСРСБНА. В случая в развилото се съдебно производство доказателствената сила на документите, на които се основава обжалваното решение не е оборена. При действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установени документи по чл. 23, т. 3 от Закона, при което несъстоятелни за доводите в жалбата за издаване на административния акт в нарушение на принципа на истинност и неизлагане на мотиви съдържащи техния анализ. Правилно с решението си първостепенния съд е приел, че в случая са налице всички материалноправни предпоставки за издаване на оспорения пред него административен акт и за неоснователност на жалбата против него, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение