Решение № 6638 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител юрисконсулт М. Кръстева. Жалбата е против решение №40857 от 05.12.2025 г., постановено по адм. дело №9986/2025 г. на Административен съд - София-град, в частта му, с която по жалба на Х. Ш. И. е отменено решение № 4739 от 03.09.2025 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отказано предоставяне статут на бежанец на Х. Ш. И. и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се съдът да отмени решението в обжалваната част. Ответникът – Х. Ш. И., чрез адв. В. И. Димитров, в съдебно заседание счита решението на първата инстанция за обосновано и съобразено с доказателствата и нормативната уредба. Моли същото да бъде оставено в сила като бъде отхвърлена касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Х. Ш. И., гражданин на Сирия, против решение №4739 от 03.09.2025 г. на председателя на ДАБ. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец на Х. Ш. И.. С обжалваната част от решение №40857 от 05.12.2025 г. по адм. дело №9986/2025г. Административен съд - София-град е отменил оспорения административен акт в частта, с която е отказано предоставяне статут на бежанец на Х. Ш. И. и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че от проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено преследване по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, обуславящо предоставяне на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, които да могат да бъдат свързани с опасения от преследване, основано на визираните в приложимата норма релевантни признаци. Затова съдът е счел, че чужденецът не отговаря на критериите, определящи едно лице като бежанец, а в случая се касае за икономически мигрант, чиято цел е да се засели в Германия. Като съображенията за разрушен дом, избягване на военна служба, издаване на редовни документи и желание за по-добри условия за живот били извън приложното поле на предоставяната по реда на ЗУБ закрила. Въпреки изложеното в предходния абзац административният съд е обсъдил наведените от оспорващия нови твърдения за негов [заличен текст] и представени в съдебната фаза за пръв път доказателства, че лицето и семейството му фигурират в регистъра на [заличен текст] бежанци в Сирия, с история на убежището от 01.05.1948 г. Съдът е счел, че в новопредставените официални свидетелстващи документи е отразен [заличен текст] на чужденеца. При така установеното административният съд е обсъдил чл. 1D от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и е приел, че бежанци по презумпция и без изключение са всички лица от палестински произход, включени и попадащи под юрисдикцията на UNWRA - Агенция на ООН за подпомагане и работа с [заличен текст] от Близкия Изток. Административният съд е счел, че на основание чл. 1D, §2 от Конвенцията и чл. 12, §1, буква а) изр. второ от Директива 2011/95 [заличен текст] бежанци могат да получат статут на бежанец в държава-членка на ЕС по силата на факта, че закрилата или помощта, която са получавали от UNRWA, е преустановена, без да е необходимо да доказват, че имат основателни опасения от преследване в мястото на обичайното му пребиваване. Затова с обжалваната част от решението си първоинстанционният съд е отменил административния акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне с указания той допълнително да проучи дали търсещият закрила има качеството на бежанец по произход (по рождение), респ. регистриран ли е официално като бежанец към UNRWA и ползвал ли се е като такъв от специалната й помощ или закрила, като при положителен отговор на основание чл. 1 D от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗУБ да изясни дали с фактическото напускане на държавата по произход или по друга причина молителят е загубил закрилата си като бежанец, предоставяна от UNRWA и установен ли е по надлежен начин правния статус на лицето, съгласно резолюция на Общото събрание на ООН. Така постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон. От представените в първоинстанционното съдебно производство нови писмени доказателства действително се установява, че чужденецът е от [заличен текст]. Само това обаче не е достатъчно той да получи статут на бежанец, предвид следното: Според точки 6, 7, 84 от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-585/16 UNRWA е орган на Организацията на обединените нации, който е създаден за закрила и помощ на [заличен текст] в Ивицата Газа, Западния бряг, Йордания, Ливан и Сирия, която има за задача да помага за благосъстоянието и развитието на човешкия потенциал на [заличен текст]. От това следва, че лице, което е регистрирано от UNRWA, следва да се ползва от закрила и помощ от този орган с цел подпомагане на неговото благосъстояние в качеството му на бежанец. В т.85 от решението на СЕС е посочено, че поради този специфичен статут на бежанец, установен в посочените територии в Близкия изток за [заличен текст], лицата, регистрирани от UNRWA, по принцип се изключват, по силата на член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2011/95, който съответства на член 1, буква D, първа алинея от Женевската конвенция, от кръга на бежанците в Съюза. С оглед на това от член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95, който съответства на член 1, буква D, втора алинея от Женевската конвенция, следва, че когато кандидатът за международна закрила в Съюза вече не се ползва от закрилата или от помощта на UNRWA, това изключение престава да се прилага. Цитираните разпоредби са транспонирани в чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, в който е предвидено, че статут на бежанец не се предоставя на чужденец, който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, с изключение на случаите, в които тази закрила или помощ е преустановена и положението на лицето не е установено в съответствие със съответната резолюция на Организацията на обединените нации; това лице може да се ползва от привилегиите, произтичащи от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. От представените в първоинстанционното производство и коментирани от административния съд писмени доказателства се установява, че чужденецът Х. Ш. И. е регистриран като [заличен текст] бежанец, поради което се е ползвал от закрилата на UNRWA до напускането на Сирия легално и по собствено желание. Съгласно тълкуването в т.86 от решението на СЕС по дело С-585/16, член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 се прилага, когато се установи въз основа на преценка на лично основание на всички относими факти, че съществува сериозна заплаха за личната безопасност на съответния [заличен текст] и че UNRWA, чиято помощ е била поискана от заинтересованото лице, не е в състояние да му осигури условия на живот, отговарящи на нейната мисия, като така посоченият [заличен текст] е принуден поради независещи от волята му обстоятелства да напусне зоната на действие на UNRWA. В този случай, по отношение на посочения [заличен текст], освен ако попада в обхвата на някое от основанията за изключване, предвидени в член 12, параграф 1, буква б) и параграфи 2 и 3 от тази директива, последната може да се прилага ipso facto, без да е необходимо той задължително да докаже, че има основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква г) от същата директива, до момента, в който има възможност да се завърне на територията на предишното си обичайно пребиваване (решение от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др., C-364/11, EU:C:2012:826, т. 49—51, 58—65, 75—77 и 81). В случая жалбоподателят е напуснал по свое желание закрилата, предоставяна му от UNRWA в Сирия, като това не е станало по независещи от волята му обстоятелства. Затова закрилата по отношение на него не се прилага ipso facto, без да е необходимо той задължително да докаже, че има основателни опасения от преследване. При това положение следва по отношение на чужденеца Х. Ш. И. да са налице опасения от преследване, каквито административният съд правилно е установил, че не са налице. Цялостният анализ на обясненията на Х. Ш. И. доказва ясно и недвусмислено, че той е напуснал Сирия по икономически причини, тъй като желае да се установи в европейска държава и за да получи по-добър живот. Поради това и съобразно определенията в Наръчника на процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН, чужденецът е типичен пример за икономически мигрант. Във връзка с преценката за преустановяването на закрилата или помощта на UNRWA, когато [заличен текст] бежанци са напуснали зона на действие на UNRWA при застрашаващи обстоятелства, СЕС посочва, че "самото отсъствие от такава зона или доброволното решение да бъде напусната не може да се счита за преустановяване на помощта. За търсещият закрила Х. Ш. И. съществува възможност да се завърне в Сирия и да се възползва от закрилата, представяна от UNRWA. Ето защо настоящата инстанция намира, че с обжалваната част от решението административният съд необосновано и в нарушение на материалния закон е отменил оспорения административен акт. Затова съдебното решение и следва да бъде отменено, а жалбата на Х. Ш. И. срещу атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,