Решение № 14046 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2009 г.

Решение № 14046 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Васил Филев от гр. Асеновград срещу решение № 455/10.04.2009 г., по адм. д. № 164/2009 г. на Административен съд - Пловдив. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Илиян Александров, в писмено възражение излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Ответникът началника на РДНСК-Пловдив не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-10-01/05.01.2009 г. на началника на РДНСК - Пловдив, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отхвърлена като недопустима жалбата на Филев срещу Разрешение за строеж № 391/17.09.2008 г. на главния архитект на Община Асеновград за ажурна ограда между имоти с ид. 512.300 и 512.299 (УПИ ХVI-1118 и II-1118), разположена изцяло в УПИ ХVI-1118, поради липса на качество на заинтересовано лице у жалбоподателя по чл. 149 ЗУТ. За да постанови решението си административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва разрешението за строеж по смисъла на чл. 149, ал. 1 и 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е собственик на съседен имот (II-1118, респ. ПИ 512.299) на този, в който е ситуиран разрешения строеж. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. В чл. 216, ал. 5 ЗУТ са уредени правомощията на началникът на РДНСК, който след преценка на допустимостта на постъпилата жалба има право да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата. Този текст не е предвидил правомощие за оставяне на жалба без разглеждане и прекратяване на административното производство при недопустимост на жалбата, поради което законосъобразно с процесната заповед жалбата срещу разрешението за строеж е "отхвърлена" с мотиви за липса на легитимация по чл. 149 ЗУТ. В конкретния случай пред РДНСК е обжалвано разрешение за строеж на ажурна ограда между имоти с ид. 512.300 и 512.299 (УПИ ХVI-1118 и II-1118), която е разположена изцяло в УПИ ХVI-1118. Безспорно е по делото обстоятелството, че разрешението е издадена на основание чл. 48, ал. 1 и 5 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, а твърденията на жалбоподателя, че е притежател на ограничено вещно право върху УПИ ХVI-1118 не се подкрепят от доказателствата по делото и административната преписка. Клаузата под т. III от договора за доброволна делба от 30.10.1992 г. не съставлява учредяване право на преминаване или ползване, в какъвто смисъл са твърденията по касационната жалба, тъй като е в противоречие с действащия правен режим по ЗТСУ - предмет на делбата са били парцели по действащ регулационен план. Освен това липсва точно означение на претендираното право на преминаване върху графична част. Правно обосновани са мотивите по обжалваното решение в тази насока, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Голословно и хипотетично е твърдението за "учредено по закон" право на строеж, като същото е в противоречие с представените скици и отразеното разположение на сградите в двата имота по кадастралната карта. С оглед на това, жалбоподателя се легитимира единствено като собственик на съседния УПИ II-1118, респ. ПИ 512.299, не е собственик или носител на вещни права по отношение на имота, в който е разрешено строителството по смисъла на чл. 149, ал. 1 ЗУТ и не е заинтересовано лице по ал. 2, т. 2 на тази разпоредба. Като се има предвид изложеното правилно е прието, както от административния орган, така и от административния съд, че жалбоподателят не попада в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 149, ал. 1 и 2 ЗУТ, и поради това не е активно легитимиран да обжалва процесното разрешение за строеж. Решението, подложено на касация не страда от пороците, визирани като отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Несъстоятелен е и доводът за недължимост на присъдените с решението разноски на заинтересованата страна, тъй като съгласно чл. 143, ал. 3 АПК "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски". В случая е отхвърлена жалбата на Филев срещу заповед № ДК-10-01/05.01.2009 г. на началника на РДНСК -Пловдив, която е благоприятна на заинтересованата страна Александров, в чиято полза са присъдени разноски. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221 АПК