Решение № 14006 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 943/2013 г.

Решение № 14006 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 943/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби - едната подадена от Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна при ЦУ на НАП, а другата - от "Бартер груп БГ" ООД със седалище в гр. Генерал Тошево и адрес на управление ул. "Трети март" № 42, ет. 2, ЕИК по Булстат: 200921184, представлявано от Атила Байкара, срещу Решение № 2826 от 22.11.2012 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1078 по описа на същия съд за 2012 г.

С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) № 081102799/07.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с Решение № 743/09.02.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Бартер груп БГ" ООД са определени допълнително задължения за ДДС за данъчен период м. септември 2010 г., за размера над 243242,43 лв. и лихва за забава, за размера над 11982,63 лв.

С касационната жалба на Д "ОУИ" се атакува посоченото решение в частта, в която е отменен РА относно определените задължения по ЗДДС в размер над 243242,43 лв. и лихвата в размер над 11982,63 лв. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Съдът неправилно е приел, че са налице условия за признаване на вътреобщностни доставки (ВОД) от ревизираното дружество към "Nando beta" S. R. L. и "Barter trading Romania" S. R. L., както и че са налице доказателства за реално извършване на доставките от "Транс агро 2001" ЕООД и "Бултех" ЕООД. Ответникът по тази касационната жалба - "Бартер груп БГ" ООД, е представил писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност и за правилността на обжалваното решение в тази част.

С касационната жалба на "Бартер груп БГ" ООД се атакува решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу определените задължения по ЗДДС в размер до 243242,43 лв. и лихвата в размер до 11982,63 лв. Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество с цялостна отмяна на РА. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на Д"ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, не взима становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Пред АС - Варна e обжалван РА № 081102799/07.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с Решение № 743/09.02.2012 г. на Директора на Д"ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Бартер груп БГ" ООД за данъчен период м. септември 2010 г. е отказано правото на данъчен кредит в размер на 68641,74 лв. по фактури за доставки на зърно, приети за неизвършени, и е доначислен ДДС в размер на 824524,91 лв. по повод непризнати за извършени вътреобщностни доставки.

Съдът коректно е описал фактическата обстановка, като по отношение на същата страните не спорят. Възприетото от фактическа страна е съобразено със събраните по делото доказателства. Спорът се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит и налице ли са реално извършени ВОД.

Относно непризнатия данъчен кредит:

По ф-ра № 960/11.09.2010 г., КИ № 971/21.09.2010 г. и ф-ра № 998/24.09.2010 г., издадени от "Трансагро 2001" ЕООД, както и по ф-ра № 261/01.09.2010 г., КИ № 262/14.09.2010 г., ф-ра № 263/14.09.2010 г., КИ № 299/23.09.2010 г. и КИ № 311/13.10.2010 г., издадени от "Бултехс" ЕООД, органът по приходите е приел, че не са налице реални доставки на стоки, с оглед на което е отказал правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 50581,74 лв.

Съдът е счел, че е доказан фактът на прехвърляне на собствеността върху стоката от страна на доставчика "Транс агро 2001" ЕООД по ф-ра № 960/11.09.2010 г. и КИ № 971/21.09.2010 г. и от доставчика "Бултехс" ЕООД по всички издадени от него фактури. Приел е за неоснователни мотивите на ревизията за невъзможност да се установи произхода на стоката и обстоятелството дали преките доставчици са разполагали със същата към момента на продажбата й на ревизираното лице. Тези изводи Съдът е обосновал с анализ на представените доказателства. За доставките от "Транс агро 2001" ЕООД са представени фактурите, СД по ЗДДС, дневници за продажбите за спорния данъчен период, договори, банкови извлечения за плащания от жалбоподателя, пътно-прехвърлителни разписки за пшеница и кантарни бележки за слънчоглед. За доставките от "Бултехс" ЕООД са представени удостоверение за регистрация на зърнохранилище за зърнобаза в с. Рилци, обл. Добрич, кантарни бележки за извозени количества от зърнобаза с. Рилци. Установено е, че издадените фактури и кредитни известия са отразени в СД по ЗДДС и в дневника за продажбите за съответния данъчен период; че фактурите и количествата стока по тях са счетоводно отразени. С оглед на така установеното е постановена отмяна на РА в тази част.

Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3900 лв. по ф-ра № 998/24.09.2010 г., издадена от "Транс агро 2001" ЕООД. Доставчикът е дал обяснение, че фактурата е анулирана, като трите екземпляра се намират у него. В дневниците за покупки на ревизираното лице не е извършвана корекция по отношение на тази фактура през спорния или следващ данъчен период.

Съдът е отхвърлил жалбата и относно отказания данъчен кредит в размер на 21960 лв. по фактура № 19/28.09.2010 г. за 300 т пшеница, издадена от "Агроекспорт 2001" ЕООД. Представени са договор, фактура, приемо-предавателен протокол за доставката, декларация от търговец на зърно и удостоверение за търговец на зърно за доставчика. От представения приемо-предавателен протокол не става ясно къде е натоварена, нито къде е доставена стоката. В хода на извършената му насрещна проверка прекият доставчик не е представил никакви документи относно фактурираната доставка. Органът по приходите е приел, че не е налице реална доставка, с оглед на което е отказал спорното право, а първоинстанционният съд е споделил направените от него изводи.

Относно ВОД:

Органът по приходите е установил, че ревизираното лице е декларирало ВОД на рапица до Румъния към "Nando beta" S. R. L. по фактури № 64/30.09.2010 г., № 35/22.09.2010 г. № 37/23.09.2010 г. и № 38/24.09.2010 г., както и пшеница по фактури № 31/20.09.2010 г., № 33/20.09.2010 г., № 35/22.09.2010 г., № 37/20.09.2010 г., № 38/24.09.2010 г., № 39/24.09.2010 г., № 40/25.09.2010 г., № 41/26.09.2010 г., № 42/27.09.2010 г., № 43/28.09.2010 г. и № 44/29.09.2010 г.

Във връзка с така декларираните ВОД ревизираното лице е представило издадените фактури, ЧМР за извършен транспорт на стоките и писмено потвърждение за получаване на същите, договори, първични счетоводни документи и счетоводни регистри, платежни документи. Съдът е счел, че са представени и двата вида документи - товарителници и потвърждения, с които е потвърдено получаването на стоката, предвидени в чл. 45 ППЗДДС. Съдът е приел, че всички изпратени количества рапица и пшеница, посочени в процесните фактури и ЧМР, са включени и в потвържденията, представени още в хода на ревизията, поради което е заключил, че декларираните ВОД са доказани и жалбоподателят не дължи ДДС за тези доставки.

Ревизията е приела, че по доставките към "LTA Mondial" S. R. L. е налице възмездна доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС, а не ВОД за извозените 691,96 т слънчоглед и 1966,70 т пшеница и на осн. чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 17, ал. 2 и чл. 25, ал. 3 ЗДДС е доначислила ДДС в размер на 217381,43 лв., определен върху данъчна основа 1086907,10 лв. Органът по приходите е обосновал този извод с липсата на изискуемите документи по чл. 45 ППЗДДС - международни товарителници, в които като получател да е вписано румънското дружество, както и в липсата на потвърждения за получаването на стоките от страна на "LTA Mondial" S. R. L. Жалбоподателят е представил Договор № 1/02.09.2010 г. с предмет - доставка на 2000 т пшеница и период на доставката 03-15.09.2010 г. с посочения контрагент, при условие на доставката - FOB пристанище Констанца - Южна Аджиджа. Представени са международни товарителници, кантарни бележки, в които като получател и като изпращач е вписано ревизираното дружество. Представени са и инвойс фактури № 139-1/09.01.2010 г. и № 166/20.11.2010 г. За доставките на слънчоглед жалбоподателят е представил Договор № 217/23.09.2010 г. между него и "LTA Mondial" S. R. L. с предмет - доставка на 2000 т слънчоглед и период на доставката е 24-27.09.2010 г., при условие на доставката FOB PTC Dana Barter PL 7. В договора страните са уговорили, че транспортът следва да се извърши от продавача, за което са представени 33 международни товарителници, в които като изпращач и получател е вписано ревизираното дружество. Представени са кантарни бележки, в които като получател на стоката е посочен отново "Бартер груп БГ" ООД. Отделно от това румънското дружество не е декларирало ВОП през м. септември 2010 г. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е стигнал до извод, че към момента на декларираните ВОД жалбоподателят не е разполагал с нормативно изискуемите документи по чл. 45 ППЗДДС, които обосновават извършени ВОД и е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част като неоснователна.

Относно ВОД на рапица с получател "Barter trading Romania" S. R. L. ревизията отново е приела, че е налице възмездна доставка на стоки, а не ВОД за извозените 333,940 т рапица, поради което е доначислила ДДС в размер на 43739,73 лв., определен върху данъчна основа от 218698,64 лв. Този извод е обоснован отново с липсата на изискуемите документи по чл. 45 ППЗДДС - международни товарителници, в които като получател да е вписано румънското дружество.

Съдът е обсъдил представените доказателства - Договор № 21/30.07.2010 г. между ревизираното лице и "Barter trading Romania" S. R. L. за доставка на 350 т рапица с условия на доставката FCA "Бартер Порт оператор" пристанище Констанца, като транспортът на стоките е за сметка на купувача; инвойс фактури № 61/24.09.2010 г. и № 62/24.09.2010 г.; кантарни бележки от измерването на стоката на пристанище Констанца; две потвърждения за получаване на стоката; справка за VIN номера на контрагента по ВОД, който е бил валиден към момента на доставките; отговор от Румънската данъчна администрация по молба за информация по реда на чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 - формуляр SCAC 2004, относно извършени доставки за периода от м. декември 2009 г. до м. октомври 2010 г. След анализ на описаните доказателства Съдът е счел, че въпреки факта, че в международните товарителници като получател е отбелязано ревизираното дружество и на същите липсва подпис и печат на получател, а има печат на концесионера на пристанището, от приложени кантарни бележки е видно, че получател на стоката е румънското дружество, данните от потвържденията напълно съвпадат с тези от международните товарителници, а и румънското дружество е декларирало получената стока като ВОП. Така Съдът е счел, че неправилно ревизията е доначислила данъка и е отменил РА в тази част.

Така установената фактическа обстановка позволява да се направят следните правни изводи:

По жалбата на Д"ОУИ".

1. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит.

Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит.

Съдебните изводи, свързани с тълкуването на материалния закон, са правилни. В закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит.

От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит, е да се докаже, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.

За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, следва с кореспондиращи помежду си доказателства да се установи реално извършване на доставките. Фактите и обстоятелства, за които органът по приходите, а впоследствие и вещото лица са изискали представяне на доказателства, са относими към фактическия състав на възникване на правото на данъчен кредит, защото облагаемите доставки са основните предпоставки за възникване на спорното право.

Предмет на процесните фактури е доставка на стока - пшеница. Съгласно чл. 24, изречение второ от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Ето защо сред доказателствата за реалното осъществяване на доставката важно значение имат тези за прякото й реализиране и транспортиране на стоките, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, складови (или стокови) и пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листове и др. В случая са представени договори за покупко-продажба на пшеница, с конкретно количество и цена, към който има подписани от двете страни документи за предаване на стоката. Писменият договор е предвиден като форма за действителност на търговските сделки, с които се прехвърля собственост върху зърно (родово определена вещ), съгласно чл. 28 от Закона за стопанисването и търговията със зърно. По делото не е спорно, че страните по договора са осчетоводили операциите по надлежния ред - издадените фактури са отразени в дневника за покупки и в справките-декларации за съответния данъчен период, цената е заплатена. Представени са пътно-прехвърлителни разписки, в които са посочени номерата на товарните автомобили, номерата на ремаркетата и имената на водачите на товарните камиони, стокови разписки и кантарни бележки.

Налице е съответствие между количеството посочено във фактурата и пътно-прехвърлителните разписки и кантарните бележки. Така представените преки доказателства за реално осъществяване на доставките по посочените по-горе фактури се подкрепят и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която не е оспорена от страните. От заключението е установено, че по фактурата от "Транс агро 2001" ЕООД предаването на стоката е извършено с 15 пътно-прехвърлителни разписки и кантарна бележка за изнесен товар. Относно фактурите от "Бултехс" ЕООД е установено, че прехвърлянето на пшеницата и слънчогледа е удостоверено с пътно-прехвърлителни разписки и кантарни бележки. С оглед на изложеното от представените съпътстващи документи към процесните фактури може да се проследи стоков поток.

Неоснователен е доводът на касатора, че няма доказателства за реалното изпълнение на спорните доставки. От ангажираните многобройни доказателства първоинстанционният съд правилно е заключил, че са налице реално извършени доставки по посочените фактури и е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС.

Съдът правилно се е позовал и на практиката на СЕС, съгласно която правото на приспадане на платеният ДДС на облагаемото лице, което извършва такава сделка, не може да бъде повлияно от недоказването на обстоятелството дали доставчикът е разполагал със стоките и е бил в състояние да ги достави.

С оглед изложеното в тази част решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила.

1. Относно задълженията по ЗДДС, произтичащи от непризнати ВОД.

Спорният въпрос в тази част на делото се свежда до това осъществени ли са вътреобщностни доставки на стоки или не. Легалната дефиниция на понятието се намира в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, която определя ВОД на стоки като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната норма, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Република България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Документите, които удостоверяват транспортирането на стоките по ВОД, са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС, в приложимата към ревизирания период редакция, и това в конкретния случай са: фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран (чл. 45, т. 1, б."а" ППЗДДС) и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице (чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС).

Ревизираното лице разполага с документ чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС, като е представило спорните фактури с вписани в тях получатели - румънските дружества "Nando beta" S. R. L. и "Barter trading Romania" S. R. L. В хода на съдебното производство е установено, че получателите по фактурите са регистрирани за целите на ДДС в Румъния. При това положение спорната предпоставка за признаване вътреобщностния характер на процесните доставки е транспортирането или получаването на стоките от румънските получатели. Представени са и ЧМР към всяка една от фактурите.

Относно ВОД към "Nando beta" S. R. L. са представени освен договорите и международни товарителници, доказващи транспортирането на стоките от територията на РБългария до територията на Румъния, 11 бр. потвърждения от страна на румънския контрагент за получаване на стоката от датата на получаване на стоката, документи за извършеното плащане по банков път на цената на стоката. Съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС следва да се представят документи, доказващи изпращането или транспортирането. Те са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. Според данните по делото транспортът е извършен от трети лица за сметка на получателя - подробно посочени в РА български и румънски превозвачи.

Административният съд правилно е тълкувал материалния закон, като е посочил, че от разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС следва, че изискването за представянето на визираните документи е алтернативно, т. е. представянето на който и да е от тях е достатъчно за доказване на транспортирането. В конкретния случай са представени и двата вида документи - товарителници и потвърждения, с които е удостоверено получаването на стоката. Като изпращач в товарителницата е посочен жалбоподателят, а като получател румънското дружество с адрес в Илфов, Румъния и идентификационен номер. В товарителниците е посочен превозвач, номерата на автомобилите, с които е извършен транспортът, наименованието на стоката, теглото на същата, както и датата, мястото на получаване и получателя на стоката. Товарителниците са подписани и подпечатани и от изпращача и от получателя, както и от транспортната фирма.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че представените товарителници не е следвало да бъдат кредитирани. Изводите на органа по приходите за липса на транспорт е основан единствено на косвени доказателства - резултатите от извършен обмен с данъчната администрация на Румъния, относно деклариран ВОП от получателя и данни за ДДС регистрацията на румънските превозвачи, както и от констатирани несъответствия в представените документи от българските превозвачи.

Административният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства, включително по линия на международното сътрудничество, не може да се направи извод за неистинност на подписите или печатите върху товарителниците или другите данни посочени в тях. Тези изводи се подкрепят и от неоспореното заключение на вещото лице, което е установило, че всички изпратени количества пшеница и рапица, посочени в процесните фактури и ЧМР, са включени и в потвържденията по чл. 45 ППЗДДС, представени още в хода на ревизията. Безспорно е извършено плащане цената на стоката от страна на румънския получател.

Относно ВОД до "Barter trading Romania" S. R. L. спорният момент се състои във факта, че действително в представените международни товарителници като получател е отбелязан жалбоподателя и на същите липсва подпис и печат на получател, а е положен печат на концесионера на пристанището, но към същите товарителници са приложени кантарни бележки, в които като получател на стоката е отбелязано румънското дружество. Данните от кантарните бележки напълно съответстват на тези, вписани в международната товарителница. В хода на ревизията са представени Raport de activitate, издадени от концесионера на пристанище Констанца, в които като получател на стоката е посочено "Barter trading Romania" S. R. L. Представени са и две потвърждения за получената стока от м. септември 2010 г., в които са посочени мястото на получаване на стоката, количеството, датата на получаване, вид на стоката и регистрационния номер на автомобила, с който е доставена стоката. Данните от потвържденията напълно съвпадат с тези от международните товарителници. Румънското дружество е декларирало получената стока като ВОП. Т. е, още в хода на ревизията са представени всички изискуеми документи, доказващи ВОД. В тази насока са и констатациите на вещото лице по приетата и неоспорена от страните ССЕ, т. V. Б. 2, която правилно Съдът е кредитирал. При това положение е законосъобразен направеният извод, че ВОД е доказана по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС и жалбоподателят не дължи ДДС за тези доставки.

Поради изложените съображения касационната жалба и в тази част се явява неоснователна, а решението като правилно следва да се остави в сила.

По жалбата на "Бартер груп БГ" ООД.

1. Жалбата е основателна относно частичната недопустимост на съдебното решение относно фактура № 998/24.09.2010 г., издадена от "Транс агро 2001" ЕООД. В жалбата срещу РА, потвърден изцяло с решението на Д "ОУИ", изрично е посочено, че административният акт се обжалва относно отказания данъчен кредит единствено по фактура № 960/20.09.2010 г. от "Транс агро 2001" ЕООД. Тъй като не е бил обжалван, по отношение отказания данъчен кредит в размер на 3900 лв. по посочената фактура, актът е влязъл в сила. Като се е произнесъл по петитум, с който не е бил сезиран, Съдът е постановил едно недопустимо в тази част решение. Поради изложеното е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК и на основание чл. 221, ал. 3 от същия кодекс решението в частта относно фактура № 998/24.09.2010 г. от "Транс агро 2001" ЕООД следва да бъде обезсилено.

1. Относно непризнати ВОД към "LTA Mondial" S. R. L.

С оглед посочените условия за признаване на ВОД следва да се отбележи, че безспорно е установено по делото и не се спори между страните, че в представените международни товарителници и кантарни бележки за превозени стоки като изпращач и като получател на стоката е посочено ревизираното дружество. Няма спор и че посочените количества зърно са превозени до складове в пристанище Констанца. Представени са и две инвойс фактури: № 139-1/09.01.2010 г. и № 166/20.11.2010 г. За доставките на слънчоглед жалбоподателят е представил Договор № 217/23.09.2010 г., сключен между него и "LTA Mondial" S. R. L. За изпратените количества през м. септември и м. октомври 2010 г. е представена инвойс фактура № BG-69/08.10.2010 г., в която е приспаднат платен аванс, и фактура № 69/08.10.2010 г. на стойност 753385,71 лв. Потвържденията за получаване на стоката от 10.10.2010 г. и от 23.11.2010 г. са представени пред Съда. Вещото лице не е посочило категорично, че стоката е получена от румънското дружество през м. септември 2010 г. Отделно от това румънското дружество не е декларирало ВОП през същия данъчен период. Поради това не може да се докаже връзката между доставеното количество на румънския получател през процесния период.

С оглед на изложеното касационната инстанция не споделя тезата, че след като ЧМР доказват изпращането и пристигането на стоката в Румъния, то те са годно доказателствено средство, макар и да не доказват получаването на стоката от конкретния купувач. Правилен е съдебният извод, че към момента на декларирането на ВОД жалбоподателят не е разполагал с потвържденията и с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ППЗДДС не може да се обоснове извод за наличието на осъществени ВОД към "LTA Mondial" S. R. L. Решението е правилно и следва да се остави в сила и в тази част.

1. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 19/28.09.2010 г., издадена от "Агроекспорт 2001" ЕООД.

Съдът правилно е приел, че от представения приемо-предавателен протокол не става ясно къде е натоварена стоката, нито къде е доставена същата. При извършената му насрещна проверка прекият доставчик не е представил никакви документи относно фактурираната доставка. Тъй като предмет на процесната доставка е родово определена вещ, собствеността се прехвърля с предаването й. От представените транспортни документи не може да се направи извод, че същите са именно закупените от посочения доставчик, че са идентични с тези от предходния доставчик и с продадените такива. Този извод не се обосновава и с доказателствата за извършени последващи доставка на стока от същия вид, нито от заключението по приетата по делото ССЕ, отново предвид родовоопределения характер на стоките.

Както бе изложено по-горе, предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е само действителното извършване на доставка. В случая това ключово обстоятелство не е установено по безспорен начин, поради което правилно жалбата в тази част е отхвърлена.

С оглед изхода на делото на Дирекция "ОДОП"-гр. Варна не следва да се присъждат разноски. Такива не следва да се присъждат и на "Бартер груп БГ" ООД поради това, че не е направено искане за това

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,