Решение № 17142 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2600/2018 г.

Решение № 17142 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2600/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. В. против решение № 217/15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 115/2017 г. по описа на Административен съд – К. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че изискването за представяне на гласни доказателства е формалистично и води до неефективност на производството по ЗОДОВ. Ответната страна – ОД на МВР – К., редовно призована, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Изводът на съда за недоказаност на предявения иск е основан на доказателствата и е правилен. Тежестта за доказване е на ищеца, нещо което е изрично указано от съда, но доказателства в тази насока не са представени, нито е поискано събирането на такива. Ето защо, независимо че наказателното постановление, с което е мотивиран предявеният иск, е отменено с влязло в сила съдебно решение, правилно административният съд е отхвърлил същия. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по иск от И. В. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ К. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, причинени от отменено наказателно постановление № 179/09.05.2012 г., изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, преживени ужас, уплаха и емоционален шок, чувство на безпомощност, унижение и безсилие, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 19.04.2012 г. до окончателното погасяване на задължението. С обжалваното решение Административният съд – К. е отхвърлил предявения иск. Приел е в мотивите си, че въпреки дадените подробни указания, ищецът не е посочил доказателства за установяване на претърпените от него неимуществени вреди, описани като изразяващи се в душевни болки и страдания, преживени ужас, уплаха и емоционален шок, чувство на безпомощност, унижение и безсилие. Посочил е, че описаните като претърпени неимуществени вреди, не следват задължително и безусловно от факта на самото издаване на едно незаконосъобразно наказателно постановление. На доказване подлежи и пряката причинната връзка между твърдените вреди и отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. Поради непровеждане на това доказване от страната, носеща тежестта за същото, съдът е направил извод за недоказаност на посочените в исковата молба вреди. Решението е правилно. Съдът, след задълбочено изясняване на фактите по делото, е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. Установено е по делото, че с наказателно постановление № 179/09.05.2012 г., издадено от началника на Районно управление –К. при ОД на МВР – К. на И. В. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева. По жалба на Вучков срещу наказателното постановление е образувано н. а. х. д. № 650/2012 г. по описа на КРС и с решение № 353 от 23.07.2012 г. наказателно постановление № 179/09.05.2012 г. е отменено. Решението е влязло в сила на 27.09.2012 г. Обосновани са изводите на съда, че всички твърдения на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди не са доказани. Съдът е дал подробни указания до ищеца, че следва да представи доказателства за претърпените от него вреди: с определение от 21.04.2017 г. и с определение от 27.09.2017 г. Въпреки това ищецът не е посочил такива доказателства. В подадената от него касационна жалба възразява, че вредите следва да се предполагат, а не да се доказват. Възражението на касационния жалбоподател е неоснователно. За да приеме иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателен, съдът следва да установи не само незаконосъобразния административен акт, но и вида и интензитета на причинените от него вреди, както и причинната връзка между тях. Отмененият като незаконосъобразен от съда административен акт може да причини различни по степен и вид неимуществени вреди, в зависимост от личността на пострадалия. Точно това е следвало да бъде установено в производството пред административния съд, но ищецът не е посочил никакви доказателства, които да установят настъпването на неимуществените вреди. В обжалваното решение съдът е изследвал подробно предпоставките за установяване на претенцията за обезщетение за вреди и правилно е приел, че тези предпоставки не са установени по делото. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217/15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 115/2017 г. по описа на Административен съд – К. Решението е окончателно.