Решение № 4297 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2021 г.

Решение № 4297 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. С., лично и като законен представител на дъщеря си М. С., чрез адв. А. Димитрова, подадена против Решение № 5921/20.10.2021 г. по адм. дело № 6480/2021 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Х. С. срещу Заповед № 3Д/Д-С-СЛ-001 от 17.03.2021 г. на и. д. директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина и същият е осъден да заплати 200 лева разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа становището, че съдът неправилно е възприел изложените в заповедта констатации, а именно, че се касае за "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на Закона за закрила на детето. Подчертава обстоятелството, че не е взета предвид разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето и не е изслушана малолетната М. С.. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да отмени заповедта. Ответницата Д. С., чрез пълномощника си адв. И. Радичкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Слатина, чрез юриск. Р. Кисова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е Заповед № 3Д/Д-СЛ-001 от 17.03.2021 г. на и. д. директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, с която, на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, е разпоредено Х. С. да ползва социална услуга "Семейна подкрепа за преодоляване на родителско отчуждение" във Фондация "За нашите деца" при ЦОП "Света София" за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта, а дъщеря му М. С. да ползва социална услуга "Психологическа подкрепа", както и да се осъществяват срещи между нея и майка й Д. С. онлайн в присъствието на психолог по предварително договорен график във Фондация "За нашите деца" за срок от 6 месеца. Мотивът за така издадения административен акт е, че двамата родители са разведени, между тях е налице нарушена комуникация и ясно изразени конфликтни междуличностни отношения, като въпреки съдебното решение, според което детето следва да живее в държавата по обичайното му местопребиваване- Обединено Кралство Великобритания, при режим на редуване упражняването на родителските права на седмица, същото не е върнато от бащата и две години е с неизвестен адрес. От 2020 г. детето живее в гр. София, на посочен от бащата адрес, но комуникацията с майката се препятства. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на бащата Х. С. срещу оспорената заповед като е приел, че същата е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. На 15.06.2020 г. бащата е подал сигнал до Дирекция "Социално подпомагане" Слатина, в който е посочил, че желае подкрепа и психологическо консултиране на дъщеря му Мария, като на базата на проведените срещи и разговори да се изготви актуална психологическа оценка и изготвяне на социален доклад. Поради обстоятелството, че не е подадено заявление за насочване към доставчик на социална услуга, социалните работници са се свързали с психолога, който работи с детето на частни начала. Направено е посещение и на посочения адрес в гр. София, получена е информация от Британското училище в гр. София, където детето учи и има много добри резултати. Установен е личният лекар на детето, който следи здравословното му състояние. В молба от 06.07.2020 г. майката на детето е заявила, че с оглед двегодишното прекъсване на отношенията си с детето, желае срещите с него да се осъществяват в присъствие на психолог. Същевременно държи да се изпълни съдебното решение по предаване на детето. В тази връзка ответникът е уведомен от ЧСИ за необходимостта да предприеме мерки по чл. 23, т. 6 от ЗЗДет. На 14.07.2020 г. е протоколиран телефонен разговор на Х. С. със служител на ДСП – Слатина, в който е посочено, че същият отказва да посети Отдел "Закрила на детето" – Слатина. Многократно служители на ДСП – Слатина са правили опити да се свържат с бащата на детето, но напразно. На 08.10.2020 г. е проведена семейна конференция във връзка със случая, на която са присъствали служители на отдела, майката на детето и представители на фондации, които организират социални услуги. Бащата на детето и психологът, който го консултира, са отказали да присъстват на срещата. Взето е решение да се издаде заповед за ползване на социални услуги от бащата и детето, както и за осъществяване на контакт между него и майка му. Заповедта е издадена на 17.03.2021 г. Въз основа на така установеното, административният съд е направил извод, че малолетното дете Мария е "дете в риск", тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие вследствие на тежкия конфликт между родителите й и невъзможността да се постигне съгласие относно осъществяване на личните контакти от страна на майката с детето. С издадената заповед и при дадените обстоятелства ще се гарантира и запази най - висшият интерес на детето - да контактува и с двамата родители. Налице е фиктивно заявено желание от страна на бащата, но не и реално такова, да ползва социални услуги, което предопределя приложението на нормата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗД за издаване на заповед за насочване към ползването на социална услуга. Закрилата на детето по смисъла на закона се осъществява чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, а мерките за закрила в семейна среда се изразяват чрез насочване към подходящи услуги в общността. Правилно и точно първоинстанционният съд е посочил, че интересът на детето не може да се осигури в достатъчна степен от срещите му с психолог, нает от бащата, тъй като същият не е независим, от една страна, а от друга – самият баща не осъзнава и не смята за необходими срещите на детето с майката. Поради това процесната заповед е с два диспозитива: единият, който цели подкрепа на бащата в осъзнаването на важността и необходимостта на детето да контактува с майка си, който контакт не може да бъде заместен от бащата, независимо от грижите, които той полага за детето и вторият, който цели подкрепа на детето, което повече от две години не е виждало майка си да възстанови емоционалната си връзка с нея и да изгради стабилни емоционални отношения. В случая се цели да бъдат защитени висшите интереси на детето, да бъдат гарантирани неговите права във всички сфери на обществения живот, както и да бъдат разширени възможностите му да води самостоятелен начин на живот. Решението е допустимо, валидно и правилно. В чл. 4 от ЗЗДет. са регламентирани мерките за закрила, като в ал. 1 са изброени тези от тях, чрез които се осъществява закрилата. В чл. 4, ал. 1, т. 1 е предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. В разпоредбата на чл. 23 от ЗЗДет. е посочено в какво се изразяват мерките за закрила в семейна среда, като в т. 6 е предвидена социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Според чл. 24, ал. 1 от същия закон, мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от Дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на Дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от Дирекция "Социално подпомагане". Според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет., "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социалните услуги. В чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет. е регламентирано, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3 мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане". От доказателствата по делото несъмнено се налага извод, че детето М. С. е "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Безспорно е също, че от страна на бащата няма реално желание за ползване на социални услуги. Нещо повече, налице е категоричен отказ да ползва такива услуги, както и неоказване на съдействие на майката за реализиране на срещи между нея и дъщеря й, поради което е налице хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., при която директорът на Дирекция "Социално подпомагане" може, след извършване на собствена преценка, да издаде заповед за ползване на социални услуги. Конкретните дейности, които следва да бъдат предприети се извеждат от съдържанието на плана за действие към обжалваната заповед и от специфичните обстоятелства, свързани със състоянието на детето, неговите потребности и неговия най-добър интерес. Изложените обстоятелства сочат, че при издаване на заповедта по отношение на детето М. С. са преценени всички законови критерии по ЗЗДет. и определените социални услуги са съобразени с потребностите на детето. Оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата срещу нея административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Искане за присъждане на разноски е направил процесуалният представител на ответника –директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Слатина и ответницата Д. С.. С оглед изхода на спора, съдът намира исканията за основателни, като за ДСП-Слатина разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да са в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а за Д. С. присъдените разноски следва да са в размер на 600 лева – само за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като пред първата съдебна инстанция разноски не са претендирани, поради което и не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,