Решение № 13502 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8102/2011 г.

Решение № 13502 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8102/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Ива Коджабашева, главен експерт в отдел "Централно бюро съдимост, апостил и приемна" (ЦБСАП) в Министерство на правосъдието (МП), против решение № 1902/21.04.2011 г., постановено по а. д. № 6954/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение на АССГ е отменено решение № 15/19.08.2010 г. на главен експерт в отдел ЦБСАП при МП, в частта му относно отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по т. 2 от заявление с вх. № 95-00-32/9.08.2010 г. по описа на МП, подадено от Ана Николова Михова. Административният орган - издател на решението, е задължен да предостави исканата информация по т. 2 от заявлението. Ответната страна - Ана Михова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли оставяне в сила на решението. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба е правният извод на съда, че исканите имена и заемана длъжност не са "лични данни" по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗДОИ. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна, макар и по причини, различни от изложените в обжалваното решение. Имената и заеманата длъжност на членовете на комисията, която одобрява проектите на юридическите лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), кандидатствали за разпределение на средства по т. 27 от приложение № 4 към чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на РБ (ЗДБ) за 2010 г., според настоящия състав на ВАС, са "лични данни" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Те носят в себе си информация, отнасяща се до физически лица, чрез която същите могат да бъдат идентифицирано пряко чрез 2 специфични признака (имена и длъжност), свързани с тяхната икономическа и социална идентичност. Според общия принцип на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, този закон не се прилага за информация, представляваща лични данни. В същото време обаче, видно от заявлението за достъп до обществена информация, заявителката е посочила адрес за кореспонденция в гр. София, в. "Класа"... Тези данни, както и неточното позоваването в т. 2 от заявлението на чл. 4, ал. 7, т. 2 от Закона за личните данни (коректното такова е чл. 4, ал. 2 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД), на което Михова се позовава в първоначалната си жалба до АССГ) сочи, че исканите лични данни - имена и заемана длъжност на членовете на комисията, се искат за обработката им, която ще се извърши за целите на журналистическа дейност. В тези случаи, съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, обработката на посочените лични данни е допустима и принципите на глава III от ЗЗЛД не се прилагат. Именно така е възприето и искането в заявлението на Михова: на няколко места в решение № 15/19.08.2010 г. е посочено, че тя (Михова) е журналист от вестник "Класа", а в мотивите му (вж. стр. 2, абз. 4 отгоре, на акта) - че чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД не намира приложение, "...тъй като в конкретния случай това предоставяне на достъп до личните данни на членовете на комисията на трети лица би нарушило правото на личен живот на лицата, за които се отнасят данните, още повече - липсва съгласие от тяхна страна за подобно обработване на данните им". Последният посочен правен извод на административния орган е незаконосъобразен. На първо място, когато обработката е за журналистически нужди, ЗЗЛД не осигурява защита на личните данни на физическите лица, съобразно вече посочения чл. 4, ал. 2 от него. Освен това (въпреки че при наличието на първия извод, втория е ирелевантен), по делото не са представени доказателства, че административният орган е потърсил предварителна съгласието на физическите лица, членове на комисията, за предоставяне на личните им данни - имена и заемана длъжност, за обработката им от заявителя Михова за журналистически цели. ВАС счита, че съществува и още една причина за да се приеме правилност на обжалваното решение. Членовете на комисията, съгласно чл. 35, ал. 4 от ПМС № 324/30.12.2009 г., са представители на администрацията на Министерския съвет и Министерствата на правосъдието, на финансите, на икономиката, енергетиката и туризма, на труда и социалната политика, на здравеопазването, на образованието, младежта и науката, на културата и на физическото възпитание и спорта, предложени от съответните ръководители. Лицата, работещи в администрацията на министерствата в РБ безспорно са личности, изпълняваща публична държавна длъжност. Защитата на личните данни за тези личности, съгласно практиката на Конституционния съд на РБ (вж. решение № 4/26.03.2012 г. по к. д. № 14/2012 г.) е значително по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. По посочените причини незаконосъобразен се явява изводът на главния експерт Ива Коджабашева, че имената и заеманата длъжност са защитени лични данни за тези лица, вкл. и в случаите, когато те се искат за обработка единствено за журналистически цели. Целта на този закон (ЗЗЛД) е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Имената и заеманата длъжност не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо повече - заеманата длъжността е факт, който обикновено е поместен в електронната страница на всяко едно министерство, поради което е и обществено известен. При това, членството в орган, осъществяващ държавната политика, не може да се реализира чрез анонимното упражняване на властта. Изпълнението на вмененото на министъра на правосъдието задължение да назначи комисия с посочените задачи също не може да стане анонимно, без посочване на имената на включените лица от администрациите на посочените в постановлението министерства. Те са определени с официални актове на ръководителите на съответните министерства и също такъв на министъра на правосъдието, поради което съставляват официална обществена информация, която дори и съдържаща някои лични данни, не е защитена със закона. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС