Решение № 5718 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15376/2018 г.

Решение № 5718 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15376/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Образувано е по касационната жалба на И. И. от [населено място] срещу Решение № 5353/31.08.2018 г., постановено по адм. дело № 5830/2017 г. по описа на Административен съд С. -град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу АУЗД № ДВЕ17-ГР94-10/4/08.02.2017 г., издаден от З. В., на длъжност Началник отдел "Общински приходи-Възраждане" район Възраждане, Столична община, потвърден с Решение № СФД17-РД28-53/29.03.2017 г. на Директора на дирекция "Общински приходи" в Столична община, с който на жалбоподателя за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. са установени задължения за Данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в размер на 621, 21 лв., ведно с лихва за просрочие в размер на 155, 69 лв. и Такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 629, 25 лв. и лихва за просрочие в размер на 160, 57 лв. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел за установено, че именно той е носител на задълженията пред общината, след като е представил договор за наем с който наемателят се съгласява да заплаща ТБО за ползвания имот. В заключение, моли Върховен административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на разноски. Ответната страна – директорът на Дирекция "Общински приходи" в Столична община, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Иванов срещу срещу АУЗД № ДВЕ17-ГР94-10/4/08.02.2017 г., издаден от З. В., на длъжност Началник отдел "Общински приходи-Възраждане" район Възраждане, Столична община, потвърден с Решение № СФД17-РД28-53/29.03.2017 г. на Директора на дирекция "Общински приходи" в Столична община, с който на жалбоподателя за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. са установени задължения за Данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в размер на 621, 21 лв., ведно с лихва за просрочие в размер на 155, 69 лв. и Такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 629, 25 лв. и лихва за просрочие в размер на 160, 57 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел на първо място, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на издадения АУЗД, като приел за установено, че жалбоподателят е собственик на идеални части от недвижим имот с административен адрес: [населено място], [район], [улица], за който е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ на 16.11.2016 г. и е открита данъчна партида на имота от 01.01.2011 г. В тази връзка е образувано и административното производство по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. трето ДОПК, защото е безспорно установено, че жалбоподателят за проверявания период от 2012 г. до 2016 г. не е заплащал дължимите ДНИ и ТБО за притежаваните идеални части от горепосочения недвижим имот. По отношение на установените задължения за ДНИ съдът се е позовал на съдебно-икономическата експертиза, която не е оспорена от страните и приел, че задълженията за ДНИ и съответните лихви са правилно установени. Според съда органите на общинската администрация са определили данъчната основа на задължения за ДНИ съобразно декларираното от жалбоподателя, а в проведеното съдебно производство не са установени нови факти от значение за определянето на задълженията за ДНИ за процесните периоди. По отношение на установените задължения за ТБО съдът е приел, че от представените по делото заповеди, с които Кметът на общината е определял през процесните години границите на районите, в които е било извършвано организирано сметосъбиране и сметоизвозване, се вижда, че няма имоти, попадащи извън тези граници и няма имоти, които да не са били обслужвани от фирмите по сметосъбиране и сметоизвозване. Всички компоненти на услугата, за която се заплаща спорната такса, се извършват в района, където се намира недвижимия имот на жалбоподателя. По делото ответникът е представил многобройни писмени доказателства, установяващи и реалното предоставяне на услугите. Тези неоспорени от жалбоподателя документи, включително и експертните заключения по допуснатите основна и допълнителна ССчЕ, доказват тезата на административния орган за предоставяне на спорните услуги, при това в договорената с възложителя периодичност и честота. С оглед на установеното, съдът е направил извод, че няма основание да не бъде събрана ТБО. Спорът в процесния случай се свежда до приложението на материалния закон и по-точно - след като жалбоподателят е имал сключен договор за наем с "Удача 1972" ЕООД /в сила от 01.10.2013 г. за срок от пет години/, с включена клауза, че наемателят се задължава да заплаща ТБО, то следва ли същият да се приеме за ползвател по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. По този въпрос съдът се е позовал на чл. 11 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба, данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, съгласно чл. 64 вр. чл. 11, ал. 1 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща от данъчно задължените лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Въз основа на посочените разпоредби и с оглед представения нотариален акт за собственост, съдът е приел, че именно Иванов се явява данъчно задължено лице за процесния имот. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи по спорния по делото въпрос за наличие на основания за установяване на задължения за ДНИ и ТБО, както и лихви за просрочие. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател е задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Съдът правилно е посочил, че съгласно чл. 19 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година, а съобразно чл. 20 от с. з. данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, ДНИ е правилно изчислен, съобразно ЗМДТ и подзаконовите нормативни актове и съобразно собствената на жалбоподателя ид. ч. от правото на собственост, както и дължимите лихви за указания в АУЗД период от 2012 до 2016 г. По отношение ТБО, не се спори относно предоставяне на услугата. Спорът се свежда до това от кого следва да бъде заплатена същата като се вземе в предвид сключен договор за наем с "Удача 1972" ЕООД /в сила от 01.10.2013 г. за срок от пет години/, с включена клауза, че наемателят се задължава да заплаща ТБО, то следва ли същият да се приеме за ползвател по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, а съгласно чл. 64 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща от данъчно задължените лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Обстоятелството, че трето лице, въз основа на наемни правоотношения владее процесния имот, не освобождава действителния собственик на имота от задължението да заплаща ДНИ и ТБО. В ЗМДТ не е предвидена недължимост или освобождаване от задължение за заплащане на ДНИ и ТБО на собствениците, които не владеят собствените си недвижими имоти. Такава възможност е предвидена само когато е учредено вещно право на ползване, в който случай данъчно задължен е ползвателят – чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, но такъв не е настоящия случай. Неоснователни са и доводите, че административният орган не е отчел, че имотът е СИО, тъй като договорът за наем е сключен между касатора и съпругата му. По делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 111/31.10.2003 г. Видно, е също, че И. И. е собственик на идеална части от процесния имот. В тази връзка служебно са издадени данъчни оценки за съответните идеални части от недвижимия имот, собственост на жалбоподателя. Тези идеални части са определени на базата на нотариален акт и подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ на 16.11.2016 г. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения АУЗД и е отхвърлил жалбата на И. И., АС С.-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от страна на ответника по касация, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 339. 67 лв. определено съобразно нормата на чл. 161 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение