Решение № 3824 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2019 г.

Решение № 3824 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната Агенция за бежанците против решение № 3938/11.06.2019 г. по адм. д. № 6212/2018 г. по описа на Административен съд - София-град. С посочения съдебен акт е отменено Решение № 9172/09.05.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отхвърлена молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, подадена от Л. Абдулрахман, [гражданство], лично и като законен представител на малолетните си деца С. Мохамад, С. Мохамад, М. Мохамад, А. Мохамад и А. Мохамад, всички [гражданство] и преписката е изпратена на Председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне по молбите за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът - Председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се оспорват фактическите и правни изводи на съда, като се твърди, че процесуалните права на децата са спазени, няма допуснати нарушения на Закона за закрила на детето, а висшите интереси на децата подлежат на спазване, а не на обсъждане. Изтъква се като неправилно възприятието на съда за липса на мотиви в административния акт по отношение на децата. В същото време се сочи, че съдът не е обсъдил предоставената бежанска история. Ответниците - Л. Абдулрахман, [гражданство], лично и като законен представител на малолетните си деца С. Мохамад, С. Мохамад, М. Мохамад, А. Мохамад и А. Мохамад, чрез процесуалния си представител оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Административният съд е приел, че Л. Абдулрахман, [произход], [гражданство], [вероизповедание] е подала молба вх. № УП-11364/30.09.2016 г. до ДАБ-МС за международна закрила за себе си и децата си. В проведеното на 08.12.2016 г. интервю чужденката е мотивирала молбата си за международна закрила с проблеми с Ислямска държава, свързани с етническата и принадлежност и религията и. Посочила е, че през 2004 г. се омъжила в Ирак и преди да напусне тази страна е живяла със семейството си в [населено място]. След нахлуването на Ислямска държава през 2014 г., семейството е избягало в Захо, Иракски Кюрдистан, където живели в палатков лагер при много лоши битови условия. През август 2016 г. семейството е преминало нелегално в Турция, а впоследствие и в България С обжалваното Решение № 9172/09.05.2017 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът подробно е обсъдил изложените в решението мотиви, свързани с бежанската история, както и съображенията на административния орган, че действителният мотив за напускане на родината й бил стремежът към по-добър живот, а основателни опасения от преследване по причините по чл. 8, ал. 1 ЗУБ – раса, религия, националност, политическо мнение, принадлежност към определена социална група не са заявени, не е установено и преследване от държавен орган или организация, на която държавата по произход да не може или да не желае ефективно да противодейства съгласно чл. 8, ал. 3 ЗУБ, чужденката не е принудена да напусне родината си поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция; нито са заявени твърдения или опасения за в бъдеще за тежки посегателства като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или предприемане на мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността й от официалните власти в Ирак или от организации, на които тази държава по произход не може или не иска да противодейства. В решението на председателя на ДАБ е обсъдена и справка за страната на произход, съгласно която състоянието на сигурността в автономната област Иракски Кюрдистан е стабилно. С Решение № 10146/22.05.2017 г. на Председателя на ДАБ на съпруга на жалбоподателката е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по аналогични съображения с тези на съпругата. Така постановеното решение е обжалвано по съдебен ред и жалбата е отхвърлена с решение № 664 от 07.08.2018 г. по адм. д. № 556/2018 г. на Административен съд-Хасково. В хода на съдебното производство са изслушани кандидатката за международна закрила и нейния съпруг. Въз основа на тези факти, съдът е приел, че на малолетните деца е осигурена защита от административния орган, на основание чл. 15, ал. 7, като е уведомил дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на децата и процесуалните действия в административното производство са се провели в присъствието на социален работник. Съдът обаче е счел, че административният орган е нарушил чл. 6 а ЗУБ вр. § 1, т. 11 ЗУБ и § 1, т. 5 ЗЗД и чл. 75, ал. 2 ЗУБ като не е извършил преценка за интересите на децата и не е изложил мотиви за причините да им бъде отказана международна закрила. Съдът е счел, че няма основание за отделно произнасяне по отношение на майката и децата, поради което е отменил оспореното решение и е върнал преписката на административния орган изцяло. Дадени са указания Председателят на ДАБ да прецени личното положение на непълнолетните деца и бежанската им история на плоскостта на поискания статут на бежанци, както и общата обстановка в страната на плоскостта на поискания хуманитарен статут и да съобрази висшия интерес на детето съгласно нормите на българското и международното право. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е формирал обосновани и верни изводи и правилно е приложил материалния закон. Правилно съдът е счел, че в решението на административния орган не е извършена преценка, съобразена с висшия интерес на децата, включително във връзка с тяхната лична ситуация и възможността за благоденствието им при евентуално връщане в страната на произход. Предвид възрастта на децата, тази преценка е следвало да бъде извършена и подробно мотивирана, още повече и при данните за конкретното място на произход. Решението на административния орган е издадено при нарушаване на изискването за форма, тъй като мотиви за отказа по отношение на децата не са изложени. Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. В същия смисъл е съображение ЗЗ от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и обосноваване неприложимостта на забраната за връщане по отношение на малолетните кандидати за закрила. В решението на административния орган мотиви относно липсата на основания за предоставяне на международна закрила по отношение на децата напълно липсват. Поради това правилно съдът е отменил решението на административния орган и е върнал преписката за ново разглеждане на председателя на ДАБ, с указания за приложението на закона при новото произнасяне. Административният орган следва да изиска и актуална справка за положението в Ирак, и по-конкретно в Синджар и Захо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд