Решение № 7284 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10981/2015 г.

Решение № 7284 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10981/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. З. - заместник кмет, изпълняващ функциите на кмет на община Пловдив, съгласно заповед № 15ОА1826 от 15.07.2015 г., срещу Решение № 1335 от 26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2335/2014 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № 14ОА-1925 от 28.07.2014 г. и заповед № 14ОА-1926 от 28.07.2014 г. по оспорване от Й. Т. Д. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на делото по същество. Ответникът по касационната жалба - Й. Т. Д., чрез пълномощника си адв. Н. Печева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска потвърждаване на съдебното решение и присъждане на съдебни разноски, за които представя списък, на осн. чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд Пловдив е отменил заповед № 14ОА-1925 от 28.07.2014 г. и заповед № 14ОА-1926 от 28.07.2014 г., издадени от кмета на община Пловдив, с които, на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, на Й. Т. Д. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от същия закон е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби, което води до нейната незаконосъобразност. Развил е доводи за липса на писмени или устни обяснения от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице при условията на чл. 93, ал. 1 ЗДСл; липса на описание на извършеното нарушение с посочване на дата, място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; липса на мотиви в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Така посочените от съда нарушения са обосновали извода за допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, всяко от които води самостоятелно до отмяна на оспорвания акт, тъй като засяга правото на защита на оспорващия. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съдът е установил релевантните за настоящия спор фактически обстоятелства, събрал е относимите доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е упражнил контрол, на всички основания, посочени от нормата на чл. 168 АПК, като е изложил подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Настоящият състав на ВАС споделя напълно изложените от решаващия съд мотиви, без да е необходимо да ги повтаря. Правилни и обосновани са изводите на съда за допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на държавния служител. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Цитираният законов текст изисква изслушване на служителя и приемане на писмени обяснения, в хипотезата на кумулативно съществуващи предпоставки за законосъобразност на наложеното наказание. В случая това императивно изискване на закона е нарушено, тъй като държавният служител е дал писмени обяснения, които предхождат образуването на дисциплинарното производство, поради което съдът правилно е приел, че те нямат характер на такива по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. По този начин недопустимо е засегнато правото на защита на оспорващия, който не е имал възможността да се запознае с материалите по преписката, да даде обяснения и да представи допълнително доказателства. Съгласно чл. 93, ал. 2 ЗДСл. когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, дата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Налице е общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона, а именно дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. По изложените съображения, касационната инстанция споделя извода на решаващия съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещо до отмяна на оспорвания административен акт. Като е приел за незаконосъобразен атакувания пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Предвид на изложеното обжалваното решение като обосновано, постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, представен договор за правна защита и съдействие, списък на разноските и отсъствие на възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,