Решение № 1056 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2011 г.

Решение № 1056 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Смолян, представлявана от Станислав Павлов - юрисконсулт против решение № 35 от 7.02.2011 г. на Административен съд Смолян по адм. дело № 624/2010 г. С него се отменя Заповед № РД-05-77 от 19.10.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Смолян, с която се изземва част от имот № 010105 по картата на възстановената собственост /КВС/ на землище с. Загражден, община Баните, собственост на Държавен поземлен фонд с площ от 1,5 дка с НТП - ливада и 0.8 дка с НТП нива от Пиринка Илиева Киркова като незаконосъобразна. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че имотът е безспорно собственост на Държавен поземлен фонд, границите му са идентифицирани по влязла в сила карта на възстановената собственост и е установено с констативния протокол неправомерно ползване от Пиринка Илиева Киркова. Оспорват се и разноските, които е осъден органа да заплати. Ответната страна, Пиринка Илиева Киркова чрез адвокат Венета Русева от АК Смолян, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като правилно Административният съд е отменил заповедта за изземване по реда на чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ на земя от ДПФ. Видно от решение № 11/1997 г. на ПК - с. Баните имотът е държавен поземлен фонд. Съгласно заповедта се изземва част от този имот - 1.5 дка ливада и 0.8 дка нива, които се ползват от ответницата Пиринка Киркова без правно основание. От заключението на вещото лице и представените в съдебно заседание от ответницата документи е видно, че имотът, предмет на обжалване пред Административния съд, се ползва на правно основание. Имотът попада в ПУП от 1960 г., застроен е и е записан в разписния лист на наследодателя на ответницата Кирова. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледано по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Пиринка Илиева Киркова срещу заповед № РД-05-77/19.10.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" Смолян. С нея се изземва част от имот № 010105 по Картата на възстановената собственост на землище с. Загражден, община Баните, собственост на Държавен поземлен фонд с площ от 1.5 дка с начин на трайно ползване ливада и 0.8 дка с начин на трайно ползване нива от Пиринка Илиева Киркова. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й поради неуведомяването й за образуване на производството и установено владение върху имота за което е подадена декларация и платени данъци. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е от фактическа страна, че в процесния имот има застрояване извършено преди 1987 г. като има издадено удостоверение за търпимост по § 16 от ПРЗУТ. Установено е също така, че имотът е записан на Бекир Юсеинов Бекиров, чийто наследник е Кирил Димитров Кирков, с когото Пиринка Илиева е в граждански брак. От заключение на съдебно техническа експертиза е установено, че застрояването е отразено в ПУП на с. Загражден от 1960 г. в имот 514, установено, че геодезическо заснемане не е извършено, а означената площ в зелено на скицата е около 7 дка, а означената в розово е 2.5 дка, измерени графично приблизително. При установеното от фактическа страна съдът е приел заповедта за незаконосъобразно издадена. На първо място е прието, че соченото правно основание урежда само правомощието на директора на Областна дирекция "Земеделие". На следващо място, административният орган не е изпълнил задължението си да установи неправомерното ползване чрез събиране на необходимата информация за имота, поради което е включена и част от имота, намиращ се в ПУП с което е допуснато нарушение на материалния закон. Приел е, че в случая е налице спор за материално право на собственост, който не може да се реши в административното производство. Съдът е приел също така, че издадената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването си като съществен порок във формата. Наред с това жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство в което да изложи възражения и да представи доказателства във връзка с тях. Предвид изложеното оспорването е прието за основателно и заповедта като незаконосъобразна е отменена. Решението е правилно. Приложимата уредба се съдържа в чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Налице е специална уредба като бърз административен способ за възстановяване на владението върху земеделски имоти на техните собственици или ползватели на правно основание. Материалните предпоставки за упражняване на това право са да е налице собственик с възстановено право на собственост или ползвател на правно основание, предмет е владение без правно основание на земеделска земя. Тези предпоставки следва да са налице в кумулативна връзка и без наличието на някоя от тях това производство не може да бъде проведено успешно. Административният орган - кметът на общината, респективно според чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ Директорът на Областна дирекция "Земеделие" имат задължението да установят наличието на тези материални предпоставки при спазване на административно производствените правила, изисквания характерни за всяко административно производство. В случаят е налице безспорно само една от предпоставките - собственост на Държавен поземлен фонд върху част от имота което не е установено безспорно върху каква част от процесния имот се нанася, което не е достатъчно като предпоставка за изземване на имота. Следвало е да се установяват точните граници, основанието за ползването му, застрояването в него и правата на ползващото лице за може да бъдат изведени от фактическа и правна страна изводи и за наличието на всички предпоставки в хипотезата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Както правилно е установил съдът в обжалваното решение допуснатите нарушение при издаване на обжалваната заповед са достатъчни всяко поотделно да опорочат обжалваната заповед, поради което изведения правен извод за незаконосъобразността й са в съответствие с материалния закони и обосновани на доказателствата по делото. Неоснователни са възраженията в частта на решението за разноските които са присъдени в съответствие с разпоредбата на чл. 143 АПК. При тези съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение