Решение № 15189 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2010 г.

Решение № 15189 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решение № 753/12.04.2010 г. по адм. дело № 2315/2009 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 900118/25.05.2009 г. на ТД на НАП, гр. Добрич, в частта му за допълнително определен корпоративен данък за внасяне за 2007 г. над сумата от 21 618, 74 лв. и съответните лихви. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено в тази му част, да бъде постановено решение по същество като се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Зърнени храни Шабла" ЕАД, гр. Шабла я оспорва, счита, че решението в посочената част е правилно. Втората е подадена от "Зърнени храни - Шабла" ЕАД, чрез процесуалните представители и се атакува съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 900118/25.05.2009 г. на ТД на НАП, гр. Добрич, в останалата му част. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отмени ревизионния акт и в останалата му част. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Д"ОУИ" Варна не взема становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на и на двете касационни жалби. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество, двете жалби са неоснователни: За да постанови оспореното решение, административният съд е приел, че на жалбоподателя правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 10.2008 г., поради липсата на реални доставки по 6 бр. фактури, издадени от "Менидж Инвестмънт" ЕООД, с предмет на доставките - покупка на пшеница. Съдът е приел, че с оглед предмета на доставките - родовоопределени вещи и с оглед начина на прехвърлянето на собствеността върху тях, жалбоподателят е следвало да докаже отделянето или предаването на стоките. Според съда представените пътно - прехвърлителни разписки не удостоверяват нито приемането или предаването на стоката, нито нейното транспортиране. Същите страдат от редица пороци - липсват поредни номера, изписване на всички данни за издателя, изписване на бруто и тара на товара, липса на индиция за лицето, положило подпис - име и длъжност в предприятието. Във връзка с представените пътно - прехвърлителни разписки, съдът е констатирал съществени несъответствия, а именно в същите е отбелязано, че транспортното средство, с което е осъществен превоза, е собственост на купувача, което се опровергава от представени в хода на ревизията констативни протоколи от 03.10.2008 г. и 15.10.2008 г., в които е вписано, че транспорта е за сметка на продавача. На следващо място съдът е приел, че реалност на доставките не може да бъде доказана и предвид липсата на транспортни документи - пътни листи и товарителници, както и липса на доказателства за складиране на стоката, липса на стокова отчетност на наетия склад от доставчика "Менидж Инвестмънт" ЕООД и др. По приложението на ЗКПО, съдът, въз основа на заключението на вещото лице по ССЕ, е приел, че уговорения от жалбоподателя лихвен процент по предоставяните от него заеми, се различава от пазарния, поради което е налице основанието по чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО. Дружеството е договаряло лихвени проценти от 6% и 10%, а според вещото лице пазарния лихвен процент към момента е бил 8,02% до 12, 76%. Прихода от лихви по предоставяните от дружеството заеми е изчислен от вещото лице в по - висок размер, поради което е прието, че финансовия резултат на дружеството следва да бъде увеличен с получената разлика. Съдът е приел, че след като приетото по делото заключение е изготвено на база обобщена информация за размерите на лихвите, определени от банките при предоставяне на парични средства, публикувана на сайта на БНБ, то с това заключение е опровергано приетото в хода на ревизията заключение. Решението е правилно. Касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, е неоснователна. Въведените с жалбата възражения по естеството си представляват оспорване на допуснатата и приета без оспорване от страните съдебно - счетоводна експертиза пред първоинстанционния съд, което е недопустимо в настоящото производство. Сочените от този касатор разминавания, неточности и грешки, допуснати в експертизата при определяне на пазарния лихвен процент, биха могли да бъдат основания за оспорване на същата пред административния съд, но не могат да бъдат преценявани от касационната инстанция. Касационната жалба на "Зърнени храни - Шабла" ЕАД също е неоснователно. Осъществяването на реални доставки по процесните 6 бр. фактури, издадени от "Менидж Инвестмънт" ЕООД, не е доказано, включително и чрез събраните в съдебното производство доказателства. Представените пътно - прехвърлителни разписки не могат да докажат предаването и приемането на процесната стока, тъй като същите страдат от редица пороци, подробно изброени от административния съд, включително и липсата на подписи в графата "приел/МОЛ/". В част от представените приемни бележки също липсват подписи за "предал храната". По делото не са представени и транспортни документи - пътни листи и товарителници за превозните средства. Противно на твърдяното в касационната жалба административният съд не е приемал, че транспортът на стоките е извършен от едно превозно средство. Именно обратното, прието е, че превозното средство, за което единствено е представен договор за наем на МПС, е посочено само в част от приемните листи и пътно - прехвърлителни разписки. В останалите такива са посочени други МПС, за които няма никакви доказателства. Както правилно е приел съдът, неизрядността на описаните документи, липсата на пътни листи и товарителници, както и констатираното несъответствие относно обстоятелството чия собственост са транспортните средства, с които се твърди, че е транспортирана стоката, сочат на липса на реални доставки по чл. 6 ЗДДС. Липсата на реална доставка води и до липса на основание за издаване на фактура и начисляване на ДДС, поради което процесния данък се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По тези съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на страните не се следват разноски. Предвид изложеното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,