Решение № 3046 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2009 г.

Решение № 3046 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 455 от 26.06.2009 г., постановено по адм. д. № 1217/05 г. Варненският окръжен съд, адм. отд., втори състав, е отменил данъчно-ревизионен акт № 837/28.03.2004 г., издаден от орган по приходите при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 382 от 14.07.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта за непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 05/04 г. в размер на 3 300 лв. и лихви за забава 325,73 лв. и за данъчен период м. 06/04 г. в размер на 4 514,15 лв. и лихви за забава в размер на 396,15 лв., по фактури, издадени от "Универс 2002" - ЕООД и е признал на ЕТ "Нисай - Сашко Иванов" - гр. Варна право на данъчен кредит в посочения размер. С решението съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 600 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Бисерка Ганчева Василева в качеството й на зам.-директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ДРА. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответният по касационната жалба ЕТ "Нисай - Сашко Иванов" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Варненският окръжен съд е отменил като незаконосъобразен данъчно-ревизионен акт № 837/28.03.2004 г., издаден от орган по приходите при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 382 от 14.07.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта за непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 05/04 г. в размер на 3 300 лв. и лихви за забава 325,73 лв. и за данъчен период м. 06/04 г. в размер на 4 514,15 лв. и лихви за забава в размер на 396,15 лв. по фактури издадени от "Универс 2002" - ЕООД и е признал на ЕТ "Нисай - Сашко Иванов" - гр. Варна право на данъчен кредит в посочения размер. Окръжният съд е описал фактическата обстановка, установена по време на ревизията и изразяваща се в това, че при извършената насрещна проверка на доставчика неговият управител е подал декларация, че не е извършвал дейност и не е притежавал фирма "Универс 2002" - ЕООД, както и че не притежава търговска и счетоводна документация, свързана с дейността на фирмата, на база на което е изграден извод за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), както и за отсъствие на условие по чл. 64, ал. 1, т. 2 от същия закон. Съдът е описал и ангажираните доказателства от едноличния търговец, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е дал тълкуване на разпоредбите от ЗДДС (отм.), регламентиращи правото на данъчен кредит към процесния период, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи. Същият е приел, че от заключението на вещото лице се установява начисляване на данъка от доставчика при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), независимо от това, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, тъй като заключението е изградено въз основа на доказателства, които са приложени по делото и които не са оспорени от данъчната администрация по отношение на тяхната достоверност. Окръжният съд е приел, че са налице и останалите условия по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), както и че е налице реалност на доставките, тъй като по делото са приложени договори, сключени между страните за доставка на захар, както и доказателства, че стоката е заприходена в счетоводството на получателя. На база на изложеното е направен извод за незаконосъобразност на издадения ДРА, което обуславя необходимостта от неговата отмяна. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че за отмени данъчно-ревизионния акт като незаконосъобразен окръжният съд се е позовал на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, при изготвянето на която не са извършени проверки в счетоводството на доставчика. Твърди се още, че представените в съдебното производство писмени доказателства от страна на ревизираното лице са били оспорени и за тях е било открито производство по оспорване, при което не е била доказана тяхната достоверност, поради което те не могат да служат като годно доказателство. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от окръжния съд, правилно е и даденото тълкуване на закона, но настоящата инстанция не споделя неговите крайни изводи за незаконосъобразност на процесния ДРА. В случая няма спор, че правото на данъчен кредит е отказано поради отсъствието на условие по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и не установена реалност на доставките по процесните фактури предвид на това, че в хода на ревизията управителят на доставчика е представил декларация, че не притежава счетоводна и търговска документация на дружеството. Към процесния период начисляването на данъка от доставчика е едно от кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Последният дава легалното определение на начисляването, и според него данъкът се смята начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. При тази правна регламентация изводът на окръжния съд, че е установено начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) е в противоречие със закона, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика и не установило отразяване на данъка като задължение към бюджета. Необосновани Анализирайки доказателства по делото, ангажирани от задълженото лице, следва да бъде направен изводът, че те не опровергават констатациите на ДРА за липса на реални доставка и за отсъствие на някои от кумулативните условия по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за възникване на право на данъчен кредит. Като е приел друго и е отменил ДРА като незаконосъобразен, окръжният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на ЕТ "Нисай - Сашко Иванов" - гр. Варна против данъчно-ревизионен акт № 837/28.03.2004 г., издаден от орган по приходите при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 382 от 14.07.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответният по касация едноличен търговец следва да бъде осъден да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 591,44 лв. юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,