Решение № 13266 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2484/2020 г.

Решение № 13266 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2484/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. и С. Н. чрез техния пълномощник срещу решение № 1985/02.10.2019 г. по адм. д. № 458/2019 г. на Административен съд - Благоевград. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - И. К., явил се лично на проведеното открито съдебно заседание и чрез своя процесуален представител адв. Стойкова в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и претендира сторените по делото разноски. Ответникът - З. К. чрез процесуалния си представител адв. Михайлова в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание изразява становище за правилност на първоинстанционното решение и претендира разноски за двете инстанции. Ответникът – главният архитект на община Сандански в молба-становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Ответникът - С. П. в открито съдебно заседание моли оспореното решение да се остави в сила. Ответните страни Ц. К., К. П., С. К., С. Д., В. Ч., С. Т., А. П., К. Т., А. К., М. К. и С. Д. и В. Д., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу разрешение за строеж № 29/27.03.2019 г. на главният архитект на община Сандански, с която на основание чл. 148 ЗУТ е разрешено на З. К., Ц. К. и И. К. е разрешено да извършат промяна на предназначението на мазе № 6 на кота -2, 76 м. в кабинет за творческа дейност в жилищна сграда с идентификатор 65334.300.1015. 8 по КККР на [населено място] (разрешение за строеж № 53/01.03.1990 г.), УПИ IX, кв. 59 по плана на [населено място] по съгласувани и одобрени проекти. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на установената от закона форма. Съдът е приел, че по делото безспорно е установено, че предметът на разрешението за строеж е мазе, представляващо самостоятелен обект за нежилищни нужди изграден в заварена сграда, като промяната на предназначението му следва да се извършва по реда на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ – по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, ако се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, или ако не са налице тези условия – съгласно изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ. Не се отнемат общи помещения и площи или части от тях, не се изменят съществено общи части на сградата и не се засягат помещенията на други собственици. Липсват доказателства за допускане на шумово и друго замърсяване над нормата. Предвид изложеното е изведен извод за издаване на оспореното разрешение за строеж в съответствие с материалноправните разпоредби и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно и допустимо, но правилно. Съгласно разпоредбата на § 5, т. 30 ДР ЗУТ, жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Според чл. 40, ал. 1 ЗУТ, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня - тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. С оспореното разрешение за строеж, мазе № 6 в процесната сграда се преустройва и променя предназначението си на кабинет за творческа дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ това става по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при спазване на изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ и ако не да се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Първоинстанционният съд е постановил оспореното решение без да изясни всички доказателства, необходими за формулиране на обоснован съдебен акт. На първо място съдът не е изследвал обстоятелството, дали складовото помещение предмет на процесното преустройство е единствено обслужващо такова за жилището на заявителите, което съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ ще доведе до невъзможност за ползването му. Административният съд също така не е изследвал и дали промяната ще доведе до наднормено шумово или друго замърсяване, като се е ограничил до констатацията, че такова не е изрично предвидено в разрешението за строеж или обяснителната записка. Поради забраната за фактически установявания наложена с разпоредбата на чл. 220 от АПК, настоящата касационна инстанция не може да провери дали материалния закон е приложен правилно от административния съд и съответно дали решението страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изложеното, оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на от друг състав на същия съд за установяване на релевантните за спора факти, като за целта са допустими всички доказателствени средства, включително и назначаване на съдебно-техническа експертиза. По искането за присъждане на разноски съгласно чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,