Решение № 439 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 599/2012 г.

Решение № 439 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 599/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С жалба вх. № 2293/26.05.2005 г. Б. Д. В. от [населено място] е поискала отмяна на решението от 13.05.2004 г. по гр. д. № 430/2002 г. на районен съд Д. и на решението на Кюстендилски окръжен съд по гр. д. № 196/2007 г. с мотив, че е съпруга на страната по тези дела З. И. В., а не е взела участие в процеса, въпреки че той се отнася до апартамент, представляващо съпружеска имуществена общност и постановените решения я обвързват. С оглед на тези твърдения молбата за отмяна следва да се квалифицира по чл. 304 ГПК. От данните по делото е видно, че гр. д. № 430/2002 г. има за предмет делба на наследствен имот - апартамент в [населено място], която се извършва между З. И. В. /съпруг на молителката/ и неговия брат В. И. Б. С влязло в сила решение от 21.12.1990 г. по гр. д. № 775/90 г. на районен съд Дупница делбата е допусната при равни квоти за двете страни, а имотът е описан като апартамент от 74, 72 кв. м, ведно с две мазета и едно таванско помещение. С решение № 327/13.05.2004 г. по гр. д. № 430/2002 г. имотът е изнесен на публична продан. Според молителката деленият имот е съпружеска имуществена общност, постановеното решение я обвързва и това е изисквало участието й по делото като задължителен необходим другар на единия от съделителите. Като доказателство за наличието на съпружеска общност изтъква довода, че двамата със съпруга й са изплатили на другия съделител на 18.01.1993 г. сумата 27950 лв. за уравнение на неговия дял. С оглед на горните данни следва да се приеме, че молбата за отмяна на решението по извършване на делбата /относима и към решението по допускане на делбата, тъй като се цели отхвърляне на иска за делба или най-малкото промяна в квотите, при които е допусната делбата/ е неоснователна и следва да се остави без уважение. Изплатената сума от 27 950 лв., на която се позовава молителката, е в изпълнение на клауза по една спогодба, която страните са сключили след допускане на делбата на процесния апартамент. С тази спогодба те са разпределили апартамента помежду си в нарушение на чл. 62, ал. 2 З., което е довело до обявяване на спогодбата за нищожна, видно от решението от 8.11.2000 г. по гр. д. № 460/2000 г. на Кюстендилски окръжен съд. Плащането на сумата, уговорена по тази нищожна спогодба, е без основание, което поражда между страните само облигационни отношения, но не влияе на делбата, нито придава на имота или на част от него характер на съпружеска имуществена общност. В случая по отношение на деления имот не е налице хипотезата, разгледана в т. 3 от ППВС № 5/72 г., според която при изплащането със семейни средства на дял от възложен на съпруга имот, върху съответната част от имота възниква съпружеска имуществена общност. Отделно от това има и влязло в сила решение № 865/17.07.2002 г. по гр. д. № 1015/2000 г. на районен съд Дупница, оставено в сила с решение от 24.03.2003 г. по гр. д. № 959/2002 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отхвърлен иск на молителката и съпруга й за признаването им за собственици на целия апартамент по давност. С влязлото в сила решение по допускане на делбата е установено, че имотът има наследствен характер, поради което участието на молителката като съпруга на един от съделителите не е било задължително. По тези съображения молбата за отмяна на решенията по допускане и извършване на делбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Що се отнася до посоченото в молбата решение по гр. д. № 196/2007 г. на Кюстендилски окръжен съд, то няма самостоятелно значение, тъй като е постановено в производство по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) за поправка на очевидна фактическа грешка, като искането за такава поправка е отхвърлено. Решението е оставено в сила с решение № 1458/16.12.2008 г. по гр. д. № 5048/2007 г. на ВКС, IV г. о. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение,