Решение № 9387 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2076/2019 г.

Решение № 9387 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2076/2019 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Търговище срещу решение № 126/31.12.2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Търговище, постановено по адм. д. № 71/2018 г., в частта, с която е изменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗ/ № 5655-1/28.12.2017 г. на орган по приходите в община Търговище, потвърден с решение № Рш-МДТ-10/12.03.2018 г. на началник отдел "МДТ" при Община Търговище, в частта, с която на ДП "Опитна станция по земеделие", към настоящия момент "Научен център по земеделие" - Търговище, към Селскостопанската академия, са установени задължения за такса за битови отпадъци за 2016 г. и 2017 г., като общото задължение от 37 442, 36 лв. /34543,97 лв. - главница и 2898,39 лв. - лихви/ е намалено на 9934,ЗЗ лв. - общо задължение /9016,30 лв. - главница и 918,03 лв. лихви/, като отхвърля жалбата в останалата и част до задължението от 9934,ЗЗ лв. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът в противоречие с представените по делото доказателства е достигнал до извода, че услугата по поддържане на териториите за обществено ползване не е предоставена, като неправилно и незаконосъобразно е изменил обжалвания акт. С оглед изложеното, моли да бъде отменено решението на АС – гр. Търговище, както и да му бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък. Ответникът – "Научен център по земеделие" - Търговище, към Селскостопанската академия, чрез адв. Моренов, оспорва жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на първоинстанционното решение, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по съществото, е неоснователна. Предмет на спора пред АС – гр. Търговище е бил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗ/ № 5655-1/28.12.2017 г. на орган по приходите в община Търговище, потвърден с решение № Рш-МДТ-10/12.03.2018 г. на началник отдел "МДТ" при Община Търговище, с който на ДП "Опитна станция по земеделие", към настоящия момент "Научен център по земеделие" - Търговище, към Селскостопанската академия, за 2016 г. и 2017 г. са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ в размер на 5715,76 лв. - главница и 479,59 лв. - лихви, общо в размер на 6195, 35 лв. и задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 34 543,97 лв. - главница и 2898,39 лв. - лихви, общо в размер на 37 442,36 лв. За да измени оспорения акт, съдът е приел, че АУЗ е валиден акт, издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, като при определяне на задълженията неправилно е приложен материалният закон. В частта, с която са определени задължения за ДНИ съдът е приел, че при определяне на размера на задължението данъчната оценка, въз основа на която е определено задължението не е правилно определена, с което не е определено правилно и задължението. Същото следва да се определи съобразно заключението по втората допълнителна съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, съобразно реалните площи и при корекция на коефициентите отразени в експертизата. С тези мотиви първоинстанционният съд е достигнал до извод, че задълженията за ДНИ следва да бъдат изменени от 5715, 76 лв. - главница на 4011,63 лв. - главница и от 479 лв. лихви на 418, 02 лв. лихви. В частта, с която са определени задължения за ТБО съдът е приел, че не се доказва обстоятелството, че Община Търговище реално е предоставяла услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед изготвените заключения по ССчЕ и неангажирането на доказателства от страна на органите по приходите за реалното осъществяване на услугата, решаващия състав приема, че задълженията следва да се намалят при съобразяване на реалните площи на съответните имоти и при корекция на коефициентите съгласно заключението по втората допълнителна експертиза, а именно от 34 543,97 лв. – главница на 9016, 30 лв. - главница и лихви от 2898,39 лв. на 918,03 или от 37 442,36 лв. - общото задължение следва да се намали на 9934,ЗЗ лв. - общо задължение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС, в частта, с която е изменен частично оспорения АУЗ, с който са установени задължения на "Научен център по земеделие" - Търговище, към Селскостопанската академия, за такса битови отпадъци за 2016 г. и 2017 г. За да измени частично процесния АУЗ, първоинстанционният съд е кредитирал заключенията по назначените ССчЕ и допълнителната ССчЕ. Същите не са оспорени от страните в производството. Видно от допълнителната ССчЕ се налага изводът, че от трите компонента на ТБО на жалбоподателя не е предоставяна една от услугите, а именно "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Предоставяни са другите два компонента на ТБО - услугата обезвреждане и поддържане на депа и др. съоръжения за обезвреждане и услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че не са представени доказателства относно извършването на една от услугите, изводът на съда за недължимост на таксата се явява правилен и законосъобразен. Приложените по делото доказателства - графици за почистване и миене на улиците и площадите, за събирането и транспортирането на битовите отпадъци в общината, протоколите за разходите и фактурите не доказват по безспорен начин извършването на услугата. Не са представени пътни листи и графици за почистване на обществени територии в кв. Калково, като от приложения списък на районите се сочи само ул. Кюстенджа. С оглед изложеното и предвид показанията на св. Тахиров, дадени пред АС – гр. Търговище (л. 1176 от т. 4 по делото) не може да се обоснове извод за реално предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от страна на Община Търговище. В разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ (редакцията от ДВ бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) са посочени условията, при които не се събира такса за някои от услугите, като т. 2 сочи, че не се събира такса поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано реалното изпълнение на тази услуга и в частност - в района на кв. "Калково", където е местонахождението на процесните имоти и заплащане на такса не се дължи. За доказването на факта на предоставяне на услугите Общината би трябвало да разполага с писмени доказателства. Правилно е съобразено и кредитирано от първоинстанционния съд заключението на допълнително назначената ССчЕ, която е изчислила задълженията на ответника, съобразявайки действителните площи на имотите, съответните коефициенти, местоположение и другите доказателства по делото. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени от касационния жалбоподател, тъй като е постановено при спазване на изискванията на приложимия материален закон и на съдопроизводствените правила. Съдът е съобразил, както доказателствата по делото, така и съответните материалноправни разпоредби за определяне на таксата битови отпадъци и затова решението му като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Моренов, в полза на ответника следва да се заплатят направените разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., за заплащането, на които са представени надлежни доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, първо отделение,