Решение № 4191 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 783/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Български институт по метрология /БИМ/, чрез адв. Смоличка, срещу Решение 25060/27.11.2024 г., постановено по адм. дело 7293/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба на Ред Лори Софт ЕООД е отменена Заповед А-172 от 11.06.2024 г., издадена от председателя на БИМ. В жалбата се излагат доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост касационни основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като актът, предмет на обжалване пред АССГ не подлежи на обжалване. В тази връзка се сочи, че процесната заповед е издадена въз основа на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г./, съгласно която на обжалване подлежи единствено отказа на председателя на БИМ за издаване на разрешение. Оспорен е изводът на съда, че мотивите за издаване на акта са неясни, като се твърди, че същите се съдържат в писмо от зам. изпълнителния директор на НАП от 4.06.2024 г. В заповедта изрично е посочено правното основание за издаването й - чл.45, ал.7, т. 3 и чл. 47, ал.1, т.2 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът, чрез от адв. Смоличка, моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът Ред Лори Софт ЕООД, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била Заповед А-172 от 11.06.2024 г., издадена от председателя на БИМ, с която на основание чл. 45, ал.7, т. 3 и чл. 47, ал.1, т.2 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. е разпоредено да се прекрати регистрацията на Ред Лори Софт ЕООД за дейността сервиз и ремонт на фискални устройства и разрешение Р02-294 от 9.10.2019 г. да се счита заличено. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на заповедта е допустимо, тъй като е подадено при надлежно упражнено право на жалба от активно легитимирано лице с правен интерес, чиито законни интереси непосредствено се засягат от процесния акт. Доколкото е налице изрично волеизявление на административен орган, което е с неблагоприятен характер за жалбоподателя, то за същия е налице правен интерес да обжалва акта. Според АССГ, въпреки че в Наредбата Н-18 не е предвидена изрична обжалваемост на заповеди от типа на процесната, предвид общия принцип залегнал в чл. 120, ал.2 от Конституцията и с оглед факта, че със същата се засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, оспорването е допустимо. За да отмени заповедта съдът е формирал извод, че е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока е приел, че в акта не са изложени фактически основания и мотиви за издаването му. Оспорената заповед е издадена на основание писмо от зам. изпълнителния директор на НАП от 4.06.2024 г., като изложените в него съображения са такива и за издаването на самата заповед /в този смисъл ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС/. Според съда, писмото съдържа конкретни установявания относно неспазени от дружеството изисквания на чл. 15, т.11 и т.12, чл. 15, т.9, чл. 49б, ал.2 и ал.1 и чл. 51 от Наредба Н- 18/2006 г., което неизпълнение кореспондира с правното основание на чл. 45, ал.7, т. 3. В посочената разпоредба е посочено, че в случай на неизпълнение задълженията по Наредбата се отнема разрешението за извършване на сервизна дейност. С процесната заповед се прекратява регистрацията на жалбоподателя, тоест прекратява се разрешението, което се привързва към чл. 47, ал.1 т.2 от Наредба Н- 18/2006 г. В последния текст, са визирани други основания за издаване заповед за прекратяване разрешението, а именно системни нарушения на изискванията, свързани с въвеждане/извеждане от експлоатация, с регистрация/дерегистрация и със сервизно обслужване и ремонт, каквито не могат да се изведат от писмото от 4.06.2024 г. Отразеното в писмото неизпълнение изискванията на нормите на Наредбата препраща към чл. 45, ал.7, т. 3, който е основание за издаване мотивирана заповед заотнемане разрешението, на не и запрекратяване регистрацията. Според АССГ, нормативният акт прави разлика междуотнемане разрешението и прекратяване разрешението, които се базират на различни основания. По тези съображения е формиран извод за наличие нанеяснота относно причините довели до издаване на процесната заповед. Смесването на две отделни хипотези и неясната воля на органа води както до нарушено право на защита на жалбоподателя, така и до невъзможност съдът да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Както се посочи, спорната заповед е издадена на основание чл. 45, ал.7 и чл. 47, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., регламентиращи правомощие на председателя на БИМ да отнема разрешението за извършване на сервизна дейност с мотивирана писмена заповед при осъществяването на определени предпоставки (чл. 45, ал.7), съответно със заповед да прекрати разрешението за техническо обслужване и ремонт по предложение на контролните органи по тази наредба при осъществяването на определени предпоставки (чл. 47, ал. 1). Действително, посочените правни норми не предвиждат съдебен контрол за законосъобразност на посочените актове, но както правилно е приел административният съд, оспорената заповед представлява индивидуален административен акт изрично волеизявление на административен орган, с който непосредствено се засягат правата и законните интереси на Ред Лори Софт ЕООД, поради което и съобразно чл. 120, ал. 1 от Конституцията на България подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Правилен е изводът за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи незаконосъобразност на процесната заповед. В заповедта липсват изложени каквито и да е фактически основания и мотиви, обосноваващи разпореденото прекратяване на регистрацията на Ред Лори Софт ЕООД. Посочени са единствено правните основания за издаването й, но същите не са достатъчни, за да се приеме, че актът е мотивиран съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че фактическите основания и мотивите за издаване на административния акт се съдържат в писмо от зам. изпълнителния директор на НАП от 4.06.2024 г. На първо място, в заповедта на председателя на БИМ липсва позоваване на посоченото писмо, съставено от отделен, самостоятелен административен орган. Не са налице и данни за връчването му на ответното дружество, което е довело до невъзможност да се запознае с фактическите основания, обусловили издаването на неблагоприятния за него административен акт и съществено е ограничило правото му на защита, което е видно и от жалбата по съдебен ред. На второ място, представянето на посочения документ едва с административната преписка в съдебното производство представлява процесуална изненада за жалбоподателя и е в нарушение на принципа за участие на страните в административното производство, регламентиран с чл. 34, ал. 1 АПК, още повече, след като дружеството не е било уведомено за започване на производството съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 АПК. На следващо място, както правилно е съобразил АССГ, с процесния акт е разпоредено прекратяване на регистрацията на Ред Лори Софт ЕООД, което правомощие на председателя на БИМ е регламентирано с чл. 45, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Съгласно хипотезата по т. 2 от посочената норма, предпоставка за това е наличието на системни нарушения на изискванията, свързани с въвеждане/извеждане от експлоатация, с регистрация/ дерегистрация и със сервизно обслужване и ремонт. В писмото от зам. изпълнителния директор на НАП от 4.06.2024 г. не е налице установяване извършването на такъв вид нарушение в условията на системност, което също потвърждава извода за немотивираност на акт. По гореизложените съображения обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение