Решение № 3862 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2014 г.

Решение № 3862 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 785/03.04.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 4049/2013 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 081302005/30.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Търговище, потвърден с решение № 636/25.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът прави тълкуване на волята на териториалния директор в смисъл, в който той не е вложил в издадената от него заповед. В противоречие с нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК е изводът на съда, че компетентен да възложи ревизия е началникът на сектор "Ревизии" в ИРМ Добрич, тъй като ревизираното лице е с постоянен адрес в гр. Генерал Тошево. Претендира се отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Иво Димитров Иванов с адрес: гр. Генерал Тошево, ул. "Г. С. Раковски" № 1, вх. В, ет. 3, ап. 5, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Иво Иванов - 77", не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 081302005/30.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Търговище, потвърден с решение № 636/25.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени на ревизираното лице задължения за ДДС за данъчните периоди м. ноември и м. декември 2008 г., м. февруари - м. октомври 2009 г. в общ размер 6 718.07 лв. и лихва 2 928.62 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от некомпетентен орган и РА също е издаден от некомпетентен орган. Ревизията е възложена със ЗВР № 1300055/07.01.2013 г., издадена от Геновева Койчева Атанасова - и. д. началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Търговище. Тази заповед е изменена със ЗВР № 1301074/15.03.2013 г., издадена от същия орган по приходите. Третата ЗВР № 1301548/17.04.2013 г. е издадена от Румяна Атанасова Николова - гл. инспектор по приходите в отдел "Селекция", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна в качеството й на заместваща Геновева Койчева Атанасова. Видно от съдържанието на заповед № 1597/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - Варна, Геновева Койчева Атанасова, а при нейно отсъствие Румяна Атанасова Николова, са определени да издават ЗВР за ИРМ Търговище. Териториално компетентността им е ограничена върху територията на ИРМ Търговище. Ревизираното лице е с постоянен адрес в гр. Генерал Тошево, т. е. в района на ИРМ Добрич. РА е издаден от Геновева Койчева Атанасова и Силвия Йорданова Ганчева - гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, без за това да има изрично оправомощаване по реда на чл. 119 ДОПК чрез издадена ЗОКО. Настоящата касационна инстанция намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд. С решение на Управителния съвет на НАП № РМФ-286/19.12.09 г. се одобрява организационно-управленска структура на ЦУ на НАП. Съгласно т. 3.4. от същата ТД на НАП Варна със седалище в гр. Варна има териториален обхват и обхват на дейност, съвпадащ с териториалния обхват и обхват на дейност на досегашните ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Русе, ТД на НАП - Шумен, ТД на НАП - Разград, ТД на НАП - Добрич, ТД на НАП - Силистра и ТД на НАП - Търговище. Следователно, с тази заповед се закриват ТД на НАП - Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище и обхватът на дейност на ТД на НАП - Варна включва и този на бившите шест ТД на НАП, които са изброени. Независимо от обстоятелството, че органите по приходите на ТД на НАП - Варна имат работни места в различни населени места /Варна, Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище/, безспорно е, че те са органи по приходите в ТД на НАП - Варна с компетентност по отношение на всички данъчно задължени лица попадащи според постоянния им адрес, ако са физически лица или ЕТ, според адреса на управление, ако са неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, според седалището им, ако са местни юридически лица /клон на ЮЛ/, според адреса им, ако са търговски представителства, според място на извършване на дейността, ако са чуждестранни лица, в териториалния обхват и обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, така, както е определен с решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. /чл. 8 ДОПК/. ИРМ не са регламентирани в ДОПК и ЗНАП и не разполагат със самостоятелна компетентност и самостоятелен териториален обхват и обхват на дейност, различен от този на ТД на НАП - Варна. Следователно, всеки един орган по приходите в ТД на НАП - Варна според чл. 7 и чл. 8 ДОПК може да извършва ревизии и да издава РА на ДЗЛ, попадащи в обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, независимо от това, че има месторабота в Русе, Добрич, Силистра и пр. Основателен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд е обосновал извод за нищожност на РА в резултат на неправилно тълкуване на текста на заповедта на директора на ТД на НАП - Варна, издадена от него на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. От нея по никакъв начин не следва, че се определят органи, компетентни да издават ЗВР и ЗОКО, само по отношение на ДЗЛ, намиращи се на територията на ИРМ. Посоченото "за ИРМ - Търговище" следва да се разбира в смисъл, че когато ревизията се осъществява от данъчни органи с месторабота в Търговище, компетентен орган по приходите да издава ЗВР и ЗОКО е посоченото лице. От изложеното следва, че ЗВР е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен от директора на ТД на НАП. Основателен е доводът на касатора, че съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Разпоредбата не изисква издаване на ЗОКО. Решението на Варненския административен съд с оглед това е неправилно и следва да се отмени. Тъй като спорът не е разгледан по същество и в решението липсват мотиви относно законосъобразността на РА, налице е твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, и делото следва да се върне на същия първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По исканията на страните за разноски следва да се произнесе съставът, който ще разгледа повторно делото. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение