Решение № 13012 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2025 г.

Производството по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на основание чл.239 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, подадено от Милки Груп Био ЕАД гр. София, чрез управителя и процесуалния си представител за отмяна на влязло в сила решение 7066 от 20.11.2023г., постановено по адм. дело 9358 по описа за 2020 г. на Административен съд София град, оставено в сила с решение 8538 от 09.07.2024 г. по адм. дело 3426 по описа за 2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение. Искането за отмяна е по чл. 239, т.1 АПК, като е обосновано 5 броя технически спецификации към пет процесни фактури. Според искателя тези доказателства удостоверяват вида на стоката, нейните съставки, приложение, предназначение и употреба, химичните и физичните спецификации на мазнината, както условията на съхранение, при спазването на която, производителят се задължава с гаранция за срока на годност на продукта. Посочено е в искането за отмяна, че в резултат на множество водени дела от дружеството с митницата и създалия се въпрос за вида на мазнината, която продават на дружеството, многократно Милки Груп Био ЕАД е искало информация относно характеристиките на палмовата мазнина, която купува от производителя. Твърди се, че в отговор исканията на дружеството, с писмо от 24.04.2025 г. производителят IFFCO е изпратил 12 броя технически спецификации. Твърди се, че се изключва възможността стоките да са претърпели някаква допълнителна обработка от момента на производството до получаването от дружеството. Изложеното било от съществено значение за правилното решаване на делото, като в същото време новите писмени доказателства, получени от изпращача не са били в държане на дружеството, т.е. те не са новосъздадени, а новооткрити доказателства, които при решаване на делото не са били известни на страните и се отнасят до процесните фактури. Иска се отмяна на влязлото в сила съдебно решение, посочено по горе и да се върне делото на Административен съд София град за ново разглеждане от друг състав, със задължение съдът да разгледа новите доказателства и да съобрази решението си с тях. Ответникът директор на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна. Счита, че представените доказателства преповтарят в голяма част анализните сертификати, които са представени още при обмитяването на стоката и няма какво ново да се установява, от това което съдът е изследвал и за което са представени достатъчно доказателства. Моли да се остави без уважение искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид посоченото изрично правно основание на чл.239 т.1 от АПК, представените доказателства и данните по делото, преценява следното: Искането за отмяна на влязло в сила решение е допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал.1, т. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение 7066 от 20.11.2023 г. по адм. дело 9358 от 2020г. на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Милки Груп Био ЕАД срещу решение 32 256639 от 02.09.2020 г., издадено от директора на ТД Митница Варна , с което е извършена промяна в тарифното класиране на стоката палмова мазнина, допусната за свободно обращение със 7 бр. митнически декларации като вместо код 1511 90 99 00 е определен нов код 1517 90 99 90, вследствие на което като резултат е променен тарифния код и ставка на митото в размер на 16%, вместо 9% , като в тежест на "Милки Груп Био" ЕАД по всяка от МД са установени допълнителни задължения за мито в размер на общо 15169,44 лв. Съдът е приел въз основа на извършените експертизи, че внесената стока палмова мазнина е претърпяла допълнителна обработка, без да се променя химическия състав и затова е отнесена към позиция 1517 на Комбинираната номенклатура. Прието е, че процесната палмова мазнина съставлява палмов шортънинг, съставен от палмово масло или негови фракции, химически непроменен и получен чрез текстуриране. С решение 8538 от 09.07.2024 г. по адм. дело 3426 по описа за 2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение в производство по касационно обжалване от Милки Груп Био ЕАД е оставено в сила първоинстанционното решение като изцяло са възприети като правилни направените фактически установявания. Първоинстанционният съд изрично е посочил в решението си въз основа на описаните в оспореното митническо решение доказателства,че към митническите декларации, относими към петте фактури са представени сертификати за произход, анализни сертификати, здравни, фактури за извършени плащания за транспортни и други разходи, преводни нареждания към бюджета и др. документи във връзка с внесената стока. Не се спори между страните по делото и, че в хода на административното производство, въпреки представените сертификати митническите органи са допуснали експертиза от ЦМЛ за същото обстоятелство. Затова не може да се приеме, че представените сертификати с искането по чл. 239, т.1 АПК, които представляват частни документи и не се ползват с материална доказателствена сила, е ново доказателство, което би довело до друг извод и би оборило установеното от първостепенния съд при осъществения съдебен контрол на индивидуалния административен акт, респ. чрез него да се разруши стабилитета на решението, чиято отмяна се претендира. Разпоредбата на чл. 239, т.1 АПК регламентира извънинстанционен контрол и той се отнася до новооткрити доказателства, които са установени като налични след приключване на производството по съдебния контрол на индивидуален административен акт, каквото представлява процесното митническо решение. Само наличието на доказателства само по себе си не може успешно да разруши стабилитета на решението, чиято отмяна се иска. Като се има предвид, че производството по чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно (извънредно), то е необходимо да се установи и , че това доказателство е относимо и е от значение за делото по начин, че с него изходът му би бил друг. От особено важно значение за успешното провеждане на този извънинстанционен способ е и страната, подала искането по чл. 239, т. 1 АПК категорично да установи, че въпреки своето активно процесуално поведение в инстанционния съдебен контрол на индивидуалния административен акт, не е могла да се снабди с процесното доказателство. В процесния случай, като се има предвид, че вносът на стоката е от 2018 г. по митническите декларации, а производството пред първоинстаницонния съд по подадена жалба срещу посоченото по - горе митническо решение е от 17.09.2020 г., съотв. искането за отмяна е от 2025 г., този дълъг времеви диапазон е бил достатъчен при активно процесуално поведение от страната, която е оспорила митническото решение, да се снабди с всички доказателства от производителя на стоката относно произхода, вида и състава на процесната стока още при разглеждането от първата инстанция, което не е направено. Не може да се приеме, че искателят (жалбоподател пред първоинстанционния съд) в период от близо 7 години от внасянето на стоката, респ. деклариране на митническите декларации пред митническия орган и проведените две редовни инстанционни съдебни производства, не е могъл да прояви активност и да докаже произхода и вида на стоката. Освен това, дори да се приеме, че представеният сертификат в настоящето извънинстанционно производство е бил наличен още с деклариране на стоките пред митническите власти, то при съмнение от митническите органи каквото е възникнало в процесния случай, следва да се докаже с всички необходими доказателства и доказателствени средства, както в административното производство, така и в съдебните производства какъв е вида на стоката. По този начин не се установява от искателя, че не е могъл да се снабди с процесното доказателство в посочения дълъг времеви период. При така изложеното настоящият петчленен съдебен състав счита, че искането по чл. 239, . 1 АПК като неоснователно, на основание чл. 244, ал.1, предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено. Въпреки изхода на делото, ответникът в настоящето производство не е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение и затова такова не се дължи. По изложените съображения и на основание чл.244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия