Решение № 9871 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2010 г.

Решение № 9871 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208, и сл. АПК. Касаторът "Водоснабдяване и канализация" ООД - Русе моли да бъде отменено решение № 18/7.01.2010 г. по адм. д. № 527/2009 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ДРА № 690/24.09.2004 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Моли РА да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Поддържа, че следва да се направи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По жалбата на втория касатор поддържа, че е неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от ДОУИ-Варна против решението в частта, с която е отменен РА № 180800146/28.11.2008 г. на ТД - Русе в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на три дружества, а също и в частта за разноските. Поддържа, че в тази част са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли да му бъдат присъдени разноски, тъй като определените от съда са завишени. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими, подадени в срок, а разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 180800146/28.11.2008 г. на ТД-Русе в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на "Стил джи ес" ООД в размер 82 598,04 лв за периода м. 12.2004 г., м. 1 - 8, 10 и 11.2005 г., по фактури на "Светла ЕМ Т" ЕООД в размер 17 711,40 лв за периода м. 6 - 8, 10 - 12.2006 г. и м. 3.2007 г. и по фактури на "Интер ес ем" ООД в размер 51 135,16 лв за периода м. 1 - 3, и 11.2006 г., м. 2 - 5, 7 - 9.2007 г., като жалбата в останалата й част е отхвърлена като неоснователна. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите. В решението съдът е описал подробно становището на жалбоподателя, като не е обсъдил доводите на ответника, което представлява нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът е уважил жалбата по ЗДДС (отм.) и ЗДДС в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на посочените по-горе доставчици, тъй като вещото лице е установило, че в счетоводствата им са отразени като налични стоки като фактурираните към момента на издаване на спорните фактури. По фактура № 38/26.06.2006 г. на "Светла-ЕМ-Т" ЕООД вещото лице е дало заключение, че полиетиленови тръби не са осчетоводени като налични в предоставените му документи от счетоводителя на доставчика. Вещото лице е описало 14 бр. фактури на този доставчик, от които е дало заключения за плащане за 12 бр. от тях. Видно от заключението на вещото лице данъкът по всички фактури на този доставчик е в размер 35 395,60 лв. Съдът не е посочил по кои фактури на доставчика е данъчният кредит в общ размер 17 711,40 лв, за които приема, че са налице условията по чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 68 ЗДДС за признаване на данъчния кредит. В съдебното решение не е посочено, по кои фактури на "Стил джи ЕС" ООД е непризнатият данъчен кредит в общ размер 82 598,04 лв. както и по кои фактури на "Интер ЕС-М" ООД е непризнатият данъчен кредит в общ размер 51 135/16 лв. и не е възможно да се провери правилността на съдебното решение, поради липса на достатъчни мотиви за спорния предмет на делото. Съдът не е обсъдил доводите на ответника, че липсват доказателства за транспортиране и предаване на стоките и за техническата, и кадрова обезпеченост на доставчиците да извършат доставките. По чл. 24, ал. 2 ЗЗД при родово определени вещи собствеността преминава върху купувача в момента на предаването им, когато вещите се индивидуализират. Правилният извод, че ревизираното лице следва да докаже наличие на всички предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 68 ЗДДС, за да се признае данъчният кредит по спорните фактури не е достатъчен, за да се попълни делото с относими доказателства за тези обстоятелства. При наличие на спор между страните относно предаването на стоките, транспортирането им и осъществяване на доставките съдът следваше на основание чл. 171, ал. 4 АПК да даде указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка по спорния въпрос по делото - осъществени ли са доставките. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,