Решение № 28 от 14.12.2023 г. на ВКС по т.д. № 20238002901116/2023 г.

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от С. Ц. С. иск по чл.47, ал.2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 30/26.03.2014 г. по арб.д. № 30/2014г. на арбитър Бисерка Газдова, с което ищецът е осъден солидарно с Татяна Георгиева Василева да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 4 439, 52 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 491, 37 лв. за разноски. Ищецът поддържа, че не му е било връчено арбитражното решение, тъй като живее извън страната. Узнал е за него след снабдяване с копия от производството по издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 2216/2015г. на СГС. Счита, че същото е постановено по спор, който не може да се разглежда от арбитраж. Претендира присъждане на разноски. Ответникът „Профи Кредит България“ЕООД, гр.София е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на молбата. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая ответникът прави възражение, че арбитражното решение е било връчено на ищеца към датата на издаване на изпълнителния лист по гр.д. № 2216/2015г. на СГС, като е било изпратено и доставено на адреса, посочен от С. С. и получено чрез другия солидарен длъжник Татяна Василева. За получаване на кореспонденция по процесния договор чрез Татяна Василева е налице съгласието на С. С.. Съобразно представените доказателства настоящият състав на ВКС констатира, че исковата молба е подадена на 05.06.2023г. Арбитражното решение е постановено на 26.03.2014 г. В договор за кредит от 26.11.2010г. ищецът, в качеството си на солидарен длъжник, не е посочил адрес за кореспонденция, такъв има посочен само за кредитополучателя – Татяна Василева. В приложеното към отговора на исковата молба заверено за вярност копие от известие за доставяне от пратка на ЧСИ Росица Апостолова е удостоверено връчване на писмо до получателите Татяна Василева и С. С. чрез Татяна Василева на 29.07.2015г. Липсват други доказателства, установяващи съдържанието на това писмо. В писмо на ЧСИ Р.Апостолова с вх. № 13282/24.10.2023г., е удостоверено, че пред посоченото ЧСИ е било образувано изп.дело № 20158480400881 въз основа на издадения на основание арбитражното решение изпълнителен лист по гр.д. № 2216/2015г. на СГС. Покана за доброволно изпълнение до длъжника С. С. не е била връчена. По гр.д. № 2216/2015г. на СГС е приложена разписка от куриерска фирма „Еконт експерс“ за два опита за доставка до посочения длъжник на адрес в гр.Шумен, ул. Колю Фичето 2, вх.3, ап.66, като лицето отсъства. Пратката е съдържала арбитражно решение по арб.д. № 30/2014г. на арбитър Б.Газдова. Неоснователно е позоваването от ответника „Профи Кредит България“ЕООД във връзка с факта на узнаване за арбитражното решение от страна на С. С. на клаузите на чл.11.1-3 от ОУ на „Профи Кредит България“ЕООД към договор за потребителски кредит, доколкото същите обвързват само страните по договора. Те не предоставя право на арбитражния съд и на ЧСИ да връчват документацията на посочения в договора адрес на кредитополучателя Татяна Василева при условията на тези клаузи. Законодателят е допуснал прилагането на фикции за уведомяване на получателя в хипотезите по чл.32 ЗМТА, но за прилагането им се изисква седалището, местожителството, обичайното пребиваване или адресът да не могат да бъдат намерени след старателно издирване или при удостоверен от пощенската станция отказ за получаване или неявяване за получаване на съобщението. Разпоредбата е създадена, за да гарантира надлежното уведомяване на страните, както и за предотвратяване на недобросъвестно поведение, каквото е отказът за получаване или укриването на получателя. При така разписаните принципни правила за връчване на книжа и за уведомяване на страните, които се прилагат от арбитражния съд, страните и не могат да променят предпоставките за прилагане на законовата фикция чрез въвеждането на нови хипотези, които да имат за резултат разширяване на възможностите за фингирано връчване на уведомления. Видно от доказателствата по гр.д. № 2216/2015г. на СГС страната е узнала за арбитражното решение на 06.03.2023г. Предвид изложеното подаването на исковата молба се явява в рамките на преклузивния срок. По същество на молбата ищецът се позовава на нищожност на атакуваното арбитражно решение. По силата на §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47, ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст. дело №15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. При съобразяване мотивите към т.3 на решение № 9/24.10.2002г. по к.д. №15/2002г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме, че независимо от това, че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано в срок съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Нормата има действие занапред, а това означава, че при иницииран в срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, следва да бъде прогласена произтичащата от това нищожност на арбитражното решение. В настоящия случай ищецът е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – физическо лице - страна по договор за заем, сключен за задоволяване на личните му потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между него и ответника е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 от ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.47, ал.1 от ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47, ал.2 от ЗМТА. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски от „Профи Кредит България”ЕООД за държавна такса в размер на 177, 58 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение