Решение № 10504 от 15.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2016 г.

Решение № 10504 от 15.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Медицински център "Възраждане" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., представляван от управителя д-р Л. Г., против решение № 135/08.01.2016 г. по адм. дело № 9242/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу писмена покана изх. № 29-07-160/02.09.2015 г., издадена от директора на СЗОК. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него съдът да се произнесе по същество на спора и да отмени писмената покана. Ответникът по касационна жалба - директорът на Столичната здравноосигурителна каса /СЗОК / - не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд С. - град е отхвърлил жалбата на МЦ "Възраждане" ЕООД срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, с изх. № 29-07-160/02.09.2015 г., издадена от директора на СЗОК, като неоснователна. С посочената покана МЦ "Възраждане" ЕООД е поканен доброволно да възстанови на СЗОК сумата от 9 032,50 лв., платена му за периода от месец май 2012 г. до месец януари 2014 г. За да потвърди оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че жалбоподателят не е спазил всички нормативни изисквания при осъществяване на дейността си, осъществявал е същата в нарушение на поетото в договорите му със СЗОК задължение за осъществяване на практиката в амбулатория, предоставял е неверни данни относно адреса на дейността на лечебното заведение. Съдът е установил, че помещенията, посочени като такива, в които лечебното заведение осъществява дейността си, не се владеят от него, считано от 07.05.2012 г. и няма данни къде е извършвана отчетената дейност, за която са заплатени суми от СЗОК. Обсъдил е събраните доказателства и относимите възражения на жалбоподателя, на които е дал отрицателен отговор, като е приел, че оспорената пред него писмена покана е издадена от компетентен орган, без да са допуснати процесуални нарушения. Решението е правилно. Фактическата обстановка по спора е изцяло изяснена. На основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, в съответствие с Национален рамков договор за 2012 г. /НРД 2012 г./ между Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на СЗОК и МЦ "Възраждане" ЕООД е бил сключен договор № 22-3295 от 11.02.2012 г., допълнително споразумение към този договор от 09.02.2013 г. и договор № 22-3295/14.02.2014 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП). В чл. 7, ал. 3 от договора за 2012 г. и чл. 10, ал. 3 от договора за 2014 г. е посочено, че месторазположението на лечебното заведение е в гр. С., район "Кремиковци", кв. "Враждебна", ул. "28", № 3 и че специалистът ще оказва СИМП в амбулаторията си. Регистриран е с предмет на дейност "Осъществяване на СИМП с две легла за почасов престой". По повод ново кандидатстване на медицинския център за сключване на договор за оказване на извънболнична медицинска помощ през 2015 г. и заради постъпил сигнал от други лекари, със заповед № РД-18-265/06.02.2015 г. и заповед № РД-18-355/26.02.2015 г. на директора на СЗОК е наредено извършване на медицинска и финансова проверка на МЦ "Възраждане" ЕООД относно съответствието със специалните изисквания, за чието удостоверяване е предвидена декларация. За резултатите от извършената проверка е съставен констативен протокол от 26.02.2015 г., в който е описано констатираното нарушение от проверяващия екип в хода на проверката. Контролните органи, посетили лечебното заведение, са установили, че на адреса на практиката има изложено на видно място залепено копие на заповед № РД-09-071/23.04.2012 г. на кмета на СО, район "Кремиковци", с която е наредено изземването на общинския нежилищен имот. Съгласно предоставената информация Столична община, район "Кремиковци" не е в наемни правоотношения с д-р Л. Г., а въпросният общински имот, който е посочен като адрес на практиката й, е иззет принудително от нея още на 07.05.2012 г. От проверяващите органи е съставен протокол за неоснователно получени суми № ФВ-641/13.08.2015 г., връчен на жалбоподателя, според който за периода от 2012 до 2014 г. е налице отчитане в СЗОК на медицинска дейност, която не е извършена в изпълнение на сключените индивидуални договори между НЗОК и МЦ "Възраждане" ЕООД за 2012, 2013 и 2014 г. След преценка на целия доказателствен материал по административната преписка, директорът на СЗОК е издал обжалваната писмена покана изх. № 29-07-160/02.09.2015 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, с която лечебното заведение е било поканено доброволно да възстанови сумата в общ размер на 9 032,50 лева, представляваща стойността на получената без правно основание сума от жалбоподателя за периода от месец май 2012 до месец януари 2014 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл по редовна и допустима жалба срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 76а, ал. 4 ЗЗО. Производството по реда на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО се провежда с цел възстановяване на неоснователно получени суми без правно основание от изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, сключили договор със здравната каса, които случаи не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2. Писмената покана, издадена съгласно чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Поканата е основание за принудително събиране на суми по административен ред. С нея е изразено едностранно властническо волеизявление на директора на РЗОК в качеството му на публичен субект с управленски правомощия. Писмената покана създава задължение за нейния адресат за възстановяване на неоснователно получени суми и по този начин засяга негови законни интереси. В чл. 76а ЗЗО е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и редът за обжалване. Втората алинея на този текст предвижда съставянето на протокол за неоснователно получени суми. Лечебното заведение - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 2 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска помощ - ал. 3 от същия член. Член 76а, ал. 4 ЗЗО предвижда, че поканата за възстановяване на сумите подлежи на обжалване по реда на АПК. Така посочените норми на чл. 76а ЗЗО създават процедура, която е задължителна за административния орган. В случая визираните разпоредби са спазени, както правилно приема съдът. Налице са заповед за извършване на проверка и протокол за неоснователно получени суми, чиято формална доказателствена сила не е опровергана както в административното, така и в съдебното производство. Писмената покана съдържа фактически и правни основания, а протоколът за неоснователно получени суми е приложен към административния акт и изпълнява функциите на допълнителни мотиви за издаването й. В случая лечебното заведение е упражнило правото си на възражение извън срока и е оставено без разглеждане. Законът не дава дефиниция кога липсва правно основание, поради което следва да се преценява изпълнението на клаузите по индивидуалния договор и изискванията на съответния НРД. Неоснователно получени суми са тези, несвързани с нарушение по ЗЗО, които превишават договорените лимити с регулативните стандарти, отчитане на неизвършени медицински/дентални дейности и/или съставяне на първични счетоводни документи, които по своята форма и съдържание не могат да докажат извършените медицински дейности. Изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт в размера до 9 032,50 лв. е обоснован от събраните по делото доказателства и е в съответствие с материалния закон. Безспорно по делото се установи, че помещенията, посочени като такива, в които лечебното заведение осъществява дейността си, не се владеят от него, считано от 07.05.2012 г. Твърдения в тази насока са изложени и пред първоинстанционния съд, който правилно ги е отхвърлил. Съгласно даденото в закона определение за "медицински център", в лечебното заведение следва да осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от трима лекари. Посоченото означава, че за да осъществява дейността си, медицинският център се нуждае от съответната материална база - помещения. Противно на изложеното в писмената защита на касационния жалбоподател, без наличието на амбулатория е невъзможно осъществяването на посочената дейност. Още повече, че в договорите на лечебното заведение със СЗОК същото изрично е поело задължение за осъществяване на практиката си в амбулатория. В тази връзка следва да бъде споделен и изводът на съда, че касаторът не е спазил всички нормативни изисквания при осъществяване на дейността си. От доказателствата по делото действително не се установява мястото, на което е извършена отчетената дейност, за която са заплатени сумите от ответника. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е приета за законосъобразна, е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на същото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,