Решение № 2219 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11041/2014 г.

Решение № 2219 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11041/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) и чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на Михаил Георгиев Ваташки от гр. София, против решение № Ж-48 от 11.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - основания за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспорващата страна прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по така подадената жалба - ДКЕВР, чрез пълномощника си юрк. Силвия Петрова, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна "Софийска вода" АД, редовно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред ДКЕВР е образувано във връзка с жалби с вх. № В-04-00-546/17.11.2011 г. и от 18.01.2012 г. от Михаил Георгиев Ваташки. С тях се е възразявало срещу неправилно отчетена консумация вода по фактура № 0031088648/3.09.2011 г. през периода от 17.07.2011 г. до 20.10.2012 г. по клиентски № 51167498 относно имот на жалбоподателя, представляващ офис В-3 на адрес гр. София, ж. к. "Гоце Делчев", ул. "Деян Белишки" № 46, вх. В, партер. По тези жалби ДКЕВР е постановила решение № Ж-98 от 9.04.2012 г., с което е дала задължителни указания на "Софийска вода" АД да възстанови сумата за начислено количество вода от 578 куб. м., за периода от 17.05.2011 г. до 15.02.2012 г., по индивидуалните партиди на потребителите на адрес: гр. София, ж. к. "Гоце Делчев", ул. "Деян Белишки" № 46, пропорционално на начисленото водопотребление по всяка индивидуална партида за същия период и в едномесечен срок от получаване на решението да представи информация в ДКЕВР за предприетите действия по случая. С решение № 14995 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 7089/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отменено решението на ДКЕВР. Съставът на ВАС е изложил съображения, че решението на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - административният орган не се е произнесъл конкретно по подадената жалба на Михаил Георгиев Ваташки и невярно е посочил като правно основание за издаденото си решение - чл. 22, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 5 ЗЕ и чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ. Върнал е преписката на административния орган за произнасяне конкретно по двете жалби на Михаил Георгиев Ваташки в съответствие с дадените от съда указания. С решение № 4413 от 29.03.2013 г. по адм. дело № 1848/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила решението на тричленния състав на ВАС. След връщане на преписката на ДКЕВР е изискано отново становище от "Софийска вода" АД, изготвен е доклад от 6.06.2014 г. и е постановено оспорваното решение. С него ДКЕВР на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратила производството по преписката, образувана по посочените жалби, подадени срещу "Софийска вода" АД. Между страните няма спор по фактите. От приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Михаил Георгиев Ваташки има открита партида с клиентски № 51167498 за студена вода за негов недвижим имот, представляващ офис В-3 на адрес гр. София, ж. к. "Гоце Делчев", ул. "Деян Белишки" № 46, вх. В, партер. Преди отчетите по спорната фактура показанията за студена вода са били отчитани на 15.11.2010 г. с показание 217 куб. м. На 15.02.2011 г. според приложения отчет на л. 15 от делото е отразено отчитане с показание 219 куб. м. Според фактура от 2.08.2011 г. последното изчислено показание на водомера на жалбоподателя е 221 куб. м. до 17.07.2011 г. На 16.08.2011 г. е извършен реален отчет, при който е отчетено показание на водомера 357 куб. м. /136 куб. м. разлика за периода 17.07.2011 г. - 16.08.2011 г./. На 1.09.2011 г. е извършен извънреден реален отчет, при който е отчетено показание 382 куб. м. /25 куб. м. разлика спрямо последното реално отчитане на 16.08.2011 г./. След отчета на 1.09.2011 г. жалбоподателят е извършил два проверки на водомера си - съответно от "ГАЗ ТЕСТ" ЕООД и Българския институт по метрология. Издадените съответно свидетелство за проверка от 20.09.2011 г. и констативен протокол от 10.10.2011 г. удостоверяват, че водомерът съответства на изискванията към средствата за измерване според чл. 273, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване. На 20.10.2011 г. на имота на жалбоподателя е монтиран нов водомер за студена вода, като за периода от 1.09.2011 г. /последното реално измерване/ до 20.10.2011 г. /монтирането на новия водомер/ разходът за вода е определен служебно, въз основа на средномесечното потребление между регистрираните два реални отчета, което е в съответствие с чл. 21, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор "Софийска вода" АД. Въз основа събраните данни и доклад вх. № В-Дк-78/6.06.2014 г. на главен директор на Главна дирекция "Контрол и решаване на спорове" при ДКЕВР, на проведено закрито заседание на комисията е взето обжалваното решение. То е мотивирано, като органът е приел липса на установено нарушение, осъществено от "Софийска вода" АД, а оттам и наличие на предпоставките по чл. 147, ал. 1 от НЛДЕ за прекратяване на преписката по жалбата на Решението не страда от пороци по чл. 146 от АПК. Обжалваното решение е прието от компетентния за това колективен независим специализиран държавен орган - ДКЕВР. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ДКЕВР разглежда жалби, подадени от потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Редът за разглеждане на жалбите според чл. 22, ал. 7 ЗЕ е този, предвиден в действащата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, обнародвана в ДВ бр. 33/5.04.2013 г. В тази наредба в разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 1, предложение последно са приповторени правомощията на ДКЕВР по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. По силата на чл. 1, ал. 1 от ЗРВКУ, този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, като в Глава пета подробно е регламентирана дейността на ДКЕВР по осъществяване на контрола върху В и К оператори. Като основни принципи, от които се ръководи ДКЕВР при осъществяване на дейността си, разпоредбите на чл. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗРВКУ определят: осигуряване на условия за предоставяне на всеобщ достъп и социална поносимост на В и К услугите и защита на интересите на потребителите. Според съда качеството на процесната услуга включва и спазване на нормативноустановените изисквания за предоставянето й, от което следва, че разгледаната от Комисията жалба е свързана с предмета на регулиране по ЗРВКУ и същата е разгледана в допустимо проведено административно производство. Спазени са и административнопроизводствените правила в административното производство. Редът, установен в чл. 144 до 149 от НЛДЕ, налага при проверката на подадената жалба да се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея, съответно събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад, да бъдат разгледани на закрито заседание на комисията. При извършената проверка на В и К оператора е изискана относимата информация и становища от "Софийска вода" АД, събрани са относимите доказателства, като приетото след изготвен доклад на закрито заседание на комисията решение съдържа подробни мотиви. Посочените по-горе действия по издаването му водят до извод за спазена процедура по чл. 144 и 145 от относимата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Не е нарушен и материалния закон. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липсата на допуснато от "Софийска вода" АД нарушение при определяне на задълженията по партида с клиентски № 5167498 в недвижимия имот за относимия период. Установява се, че задължението по фактура № 0031088648/3.09.2011 г. отразява периода от 17.07.2011 г. до 16.08.2011 г. и от 16.08.2011 г. до 1.09.2011 г. До 17.07.2011 г. е била издадена предходна фактура от 2.08.2011 г. /л. 20 от преписката/ с отразен отчет 221 куб. м. На 16.08.2011 г. е извършен реален отчет с показание 357 куб. м. А на 1.09.2011 г. е извършен нов извънреден реален отчет с показание 382 куб. м. Спорната фактура № 0031088648/3.09.2011 г. отразява точно разликата в показанията на водомера между отчетите на посочените дати. Това е в съответствие с чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/. Според тези разпоредба услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. В случая ползваната вода е определена според показанията на индивидуалния водомер на жалбоподателя. А разликата между показанията на сбора от показанията на индивидуалните водомери и показанието на общия водомер, която е била в полза на потребителите, е коригирана от ДКЕВР с отмененото решение № Ж-98 от 9.04.2012 г. Въпреки, че то е отменено, не се спори, че тази корекция е била изпълнена, като начисленото в повече от показанията на общия водомер е възстановено пропорционално на начисленото водопотребление по индивидуалните партиди /Вж. писмо на "Софийска вода" АД на л. 48 от преписката/. Освен това установява се и от двете извършени и документирани проверки, че водомерът на жалбоподателя е съответствал на изискванията за точност към средствата за измерване според чл. 273, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване. Според последната разпоредба изискванията за точност при периодична проверка /какъвто е случая за спорния водомер/ е с 5 %. Неоснователно в тази връзка е оплакването на жалбоподателя за липса на съответствие, тъй като общия сбор между максималната и минималната грешка е 5,09 % /минимална грешка 3,25% и максимална грешка 1,84%/. Според посочената разпоредба за да има отклонение е необходимо в едната посока да има отклонение над 5 %, а не в сбора от тях. Не се установява също да има неизправност в броячния механизъм на водомера. Жалбоподателят признава, че въпреки, че е занесъл водомера в Българския институт по метрология, специална проверка на броячния механизъм не е извършена. При липса на доказателства за неизправност на брояча съдът не би могъл да приеме такава неизправност и да приеме, че изразходваната вода е неправилно отчетена. На последно място се установява, че за периода от 1.09.2011 г. /последното реално измерване/ до 20.10.2011 г. /монтирането на новия водомер/ разходът за вода е определен служебно, въз основа на средномесечното потребление между регистрираните два реални отчета. Това също е законосъобразно, тъй като е в съответствие с чл. 21, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор "Софийска вода" АД. Неоснователно е оплакването за неспазен срок от административния орган да се произнесе по жалбата. Срока за издаване на решението от ДКЕВР не е преклузивен и не погасява задължението на административния орган да постанови административен акт. Неспазването на законовия срок за издаване на решението от ДКЕВР е процесуално нарушение, но не е съществено според изискването на чл. 146, т. 3 АПК. Оспореното решение на регулаторния орган е законосъобразно - при липсата на нарушение, извършено от "Софийска вода" АД, на основание чл. 147, ал. 1 от НЛДЕ, преписката правилно е прекратена. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на издателя на оспорения административен акт претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 300 лв., който размер е определен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,