Решение № 2506 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13969/2015 г.

Решение № 2506 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13969/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 361 от 14.10.2015 г., постановено по адм. д. № 519/2014 г. Административен съд - Велико Търново, 8 състав, е отхвърлил жалбата на "ЕЙЧ ГРУП" ЕООД, с. Ястребец, обл. Габрово, срещу ревизионен акт (РА) № 07-1303355/07.04.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 272 от 30.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 05.2012 г. до м. 11.2012 г. и м. 02, 03, 04, 05, 07, 08, 09 и 10.2013 г., е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 944, 45 лв. и съответните лихви в размер на 2 313, 27 лв. по 56 броя фактури, издадени от "Интерлес 2004" ЕООД и "Ваги 71" ЕООД, с предмет на доставката "игл. греди", "игл. дъски", "игл. трупи", "дърва за огрев" и "цепене на дърва". Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "ЕЙЧ ГРУП" ЕООД, представлявано от управителя Реджеп Кемил Ходжов, чрез пълномощника му адв. Иван Георгиев Лулчев. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Велико Търново и да признае право на приспадане на данъчен кредит на "ЕЙЧ ГРУП" ЕООД по доставките от "Интерлес 2004" ЕООД и "Ваги 71" ЕООД. Претендира се заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново - редовно призован, не се представлява. По делото е депозиран писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "ЕЙЧ ГРУП" ЕООД - с. Ястребец, обл. Габрово, срещу ревизионен акт (РА) № 07-1303355/07.04.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 272 от 30.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който, за данъчни периоди м. 05.2012 г. до м. 11.2012 г. и м. 02, 03, 04, 05, 07, 08, 09 и 10.2013 г., е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 944, 45 лв. и съответните лихви в размер на 2 313, 27 лв. по 56 броя фактури, издадени от "Интерлес 2004" ЕООД и "Ваги 71" ЕООД, с предмет на доставката "игл. греди", "игл. дъски", "игл. трупи", "дърва за огрев" и "цепене на дърва". На л. 287 - 289 от делото е описана подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите да не е признае право на данъчен кредит по отделните доставки, представените от ревизираното лице писмени доказателства, заключението на вещото лице по първоначалната и допълнителна съдебно - счетоводни експертизи. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липси на съществени нарушения на процесуалните разпоредби при съставянето му. На л. 289 - 293 от делото са мотивите на съда по съществото на спора, като същите са изложени подробно за всеки един от доставчиците. Направен е краен извод, че органът по приходите обосновано е приел, че липсват реални доставки и оспореният ревизионен акт се явява правилен и законосъобразен. Решението на Административен съд - Велико Търново е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба са за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че независимо от събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, първоинстанционният съд неправилно е приел за верни констатациите на ревизионния акт, че липсват реални доставки по процесните фактури. Касаторът преценява като неправилни изводите на съда за липса на доставка по фактурите, издадени от "Ваги 71" ЕООД и "Интерлес 2004" ЕООД, считайки, че същите са формулирани в противоречие с практиката на СЕС и по-конкретно на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Възраженията са неоснователни. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Анализирал е подробно приложените по делото писмени доказателства свързани със спорните доставки - данни за извършени насрещни проверки при доставчика и ревизираното лице, снетите писмени обяснения от управителя на дружеството - касатор, както и заключението по ССчЕ. Обосновано е прието, че в процесния казус липсва реално извършени доставки, поради което законосъобразно органът по приходите е отказал да признае право на приспадане на данъчен кредит на "ЕЙЧ ГРУП" ЕООД. Не е спорно, че предмет на сделките са родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването им - арг. чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В случая освен процесните фактури не са налице документи, удостоверяващи по безспорен начин предаването, съответно на прехвърляне на правото на собственост върху стоките от доставчиците към получателя. За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит ревизираното лице следва докаже при условията на пълно насрещно доказване наличието на законоустановени предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки от посочения във фактурите доставчик, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не са съставени от издателя на фактурите, но за обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които същото да разполага и да ангажира, като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. От данъчно задълженото лице са били представени копия на процесните фактури, протоколи от общи събрания на едноличния собственик, главни книги, оборотни ведомости, хронологични описи, справка за начина на осъществяване на дейността на "ЕЙЧ ГРУП" ЕООД. Не са представени документи за транспортирането и приемане/предаване на фактурираните стоки. В писмено обяснение жалбоподателят не е уточнил кой е извършил транспорта, нито е декларирал някакви данни за това. Не са представени документи за заприходяване на стоките по процесиите фактури в наетия дърводелски цех в с. Яворец, общ. Габрово, следователно не е доказано съхранението им, което се потвърждава и от ССчЕ. Липсват съпътстващи документи, които да доведат правния извод за реален транспорт - пътни листове, товарителници, тахографски листове, експедиционни бележки, складови разписки. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В решение по дело С-152/02 г. на СЕО също е посочено, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Издаването само на фактура и посочването на отделен ред в нея на данъка не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. В случая решението на административния съд не е в противоречие със задължителната практика на СЕС съобразно решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, защото правото е отказано не поради пропуски, извършени само от доставчиците. В т. 37 от мотивите на това решение СЕС препраща към предходни свои актове и подчертава, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което "чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател." /т. 2 от диспозитива на решението/. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Велико Търново не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "ЕЙЧ ГРУП" ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 190.80 лв ( хиляда сто и деведесет лева и осемдесет стотинки)., съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,