Решение № 12462 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2013 г.

Решение № 12462 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по две касационни жалби, подадени от "Дунавски драгажен флот Видин"АД, със седалище и адрес на управление гр. Видин и от Изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София срещу решение № 14 от 08.03.2013 г. по адм. дело № 177/2012 г. на Административен съд Видин. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу заповед № КД-14-40/05.06.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК - София като неоснователна. Ответникът "ОМВ България" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София оспорва жалбите и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Ответникът кмет на Община Видин излага становище за неоснователност на жалбите. Останалите ответници не ангажират становища по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество - основателни. С обжалваното решение е отменена заповед № КД-14-40/05.06.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР и в изпълнение на влязло в сила решение № 16/18.02.2011 г. по адм. д. № 321/2009 г. на Административен съд Видин е одобрено изменение на КК и КР на гр. Видин, одобрена със заповед № РД-18-5/28.01.2008 г. на изп. директор на АГКК с нанасяне на нови обекти, подробно описани в заповедта. Прието е, че заповедта е издадена на погрешно правно основание по чл. 53 ЗКИР, вместо чл. 49, ал. 1 ЗКИР, което е довело до нейната незаконосъобразност, тъй като в отменената част на КК с решение № 16/18.02.2011 г. по адм. д. № 321/2009 г. на Административен съд Видин не съществува първоначална КК, която да подлежи на изменение по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Така постановеното решение е незаконосъобразно. Решаващия правен извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е на формално основание като не е упражнен контрола по чл. 168, ал. 1 АПК - визираното правно основание е следвало да бъде преценено след анализ на изложените фактически основания на заповедта и дадените указания по цитираното в заповедта съдебно решение № 16/18.02.2011 г. по адм. д. № 321/2009 г. на Административен съд Видин, още повече, че по делото е изяснено (вкл. със свидетелски показания), че процедурата по издаване на процесната заповед е по чл. 35 и сл. ЗКИР. При безспорно установената по делото фактическа обстановка съдът е следвало да констатира, че посоченото от издаващият орган правно основание не съответства на данните по преписката. С отмяната на предходната заповед по чл. 49, ал. 1 ЗКИР № РД-18-5/28.01.2008 г. на изп. директор на АГКК (в частта на имот с идентификатор 10971.510.65), за този имот не е била налице одобрена кадастрална карта. Именно одобряването на такава - с установяване на имотните граници в съответствие с площта на имота от 30 375 кв. м. по описания в решение № 16/18.02.2011 г. Акт за държавна собственост (с последващо деактуване), съобразно указанията в това отменително съдебно решение, е било предмет на производството по административната преписка при връщането й за ново произнасяне. Освен това, видно от мотивите и диспозитива на съдебното решение, указанията на съда при повторното произнасяне от ограна след връщане на адм. преписка са за "изготвяне и изменение на КК и КР". Ето защо правното основание за издаване на процесната заповед, следва да се изведе от фактическото основание на процесната заповед и указанията по съдебното решение, т. е. по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, а не посоченото такова по чл. 53 ЗКИР. Съдът е следвало да констатира неточно посоченото правно основание като порок на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и след преценка относно тежестта на нарушението, което не е от категорията на съществените, да се произнесе по законосъобразността на заповедта. Върховният административен съд намира, че не са налице основанията по чл. 222, ал. 2 АПК за връщане делото за ново разглеждане след отмяна на решението, тъй като спора е изяснен от фактическа страна, поради което по реда на ал. 1, чл. 222 АПК се следва произнасяне по същество. Обжалваната заповед, независимо от неточно посоченото в нея правно основание е законосъобразна, тъй като по делото е изяснено по категоричен начин, че указанията, дадени с цитираното в заповедта съдебно решение, са изпълнени и текстовата част на административния акт съдържа достатъчно изложение на фактическите основания за издаването му. Видно от подробно изложените указания на съда, залегнали в решение № 16/18.02.2011 г. по адм. д. № 321/2009 г. на Административен съд Видин, процесният имот е следвало да бъде нанесен в КК с площта по Акта за държавна собственост и вписан в КР на "Дунавски драгажен флот Видин" АД, по описания придобивен способ в решението (апорт), в параметрите, визирани в заключението на експертизата, което е сторено от административния орган при издаване на процесната заповед, след извършване оглед на място и геодезически измервания, извършени на 21.03.2012 г. и изготвяне на Акт № 15/15.05.2012 г. и скица-проект № 1440/15.05.2012 г. Заповедта е издадена при спазена процедура по чл. 35 и сл. ЗКИР и от компетентния орган по създаване на КК и КР - изп. директор на АГКК. Следователно като законосъобразна следва да бъде потвърдена, т. е. жалбата на "ОМВ България" ООД следва да се отхвърли. Разноски от касаторите не се претендират. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение