Решение № 2339 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5529/2014 г.

Решение № 2339 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5529/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) срещу решение № 465/14.02.2014 г. по адм. дело № 515/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 161203181/18.10.2012 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден в обжалваната част с решение № 73/24.01.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност, не е не извършил обективна преценка на същите. По делото не бил доказан релевантният факт на прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърден ревизионният акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Бак-строй" ЕООД гр. Пловдив, в становище по съществото на спора на процесуалния представител адв. Панов и в писмена защита, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция по представен списък на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 161203181/18.10.2012 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден в обжалваната част с решение № 73/24.01.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Бак-строй" ЕООД гр. Пловдив са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на главница 15 748,20 лв., представляващи непризнат данъчен кредит за данъчния период месец май 2010 г. по фактури, издадени от "Мега-Б" ЕООД и "О. Т. И. С." ЕООД, както и съответна лихва за забава. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил изцяло ревизионния акт. За да постанови този резултат, първостепенният съд е счел, че за дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец май 2010гг., общо в размер на 15 748,29 лв. фактурите, издадени от "Мега-Б" ЕООД и "О. Т. И. С." ЕООД, приемайки, че по тези фактури правомерно е начислен данъкът и същите отразяват реално осъществени доставки. Първоинстанционният съд е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и отсъствие на пречките по чл. 70 ЗДДС, препятстващи упражняването на правото. Доказателствената тежест за това е върху лицето, претендиращо възникването на субективно материално право в негова полза, при условията на пълно и главно доказване. С оглед спецификата и вида на фактурираните стоки - транспорт и строителни материали /гипсова мазилка, цимент/, като родово определени вещи, съдът е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърляне на правото на собственост върху стоката при отделянето или предаването й, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода на ревизионното и съдебни производства писмени доказателства, приел е неоспорени от страните заключения на съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертизи, събрал е гласни доказателства от св. Нейкова и Тахир. Съдът е счел, че приходните органи не са преценили в съвкупност събраните в хода на ревизионното производство доказателства във връзка с доставките и последващата им реализация, поради което и само поради ненамиране на доставчиците на декларираните от тях адреси и дерегистрацията им по ЗДДС поради задължения в големи размери, са счели, че реалността на доставките не е установена. Съдът е отчел, че представените документи относно заплащане на стоките - фискални бонове към фактурите, приемо-предавателни протоколи, пътни листове, стокови разписки, ведомости за заплати, счетоводни дневници, регистри и ведомости, не само не коментирани от приходните органи, но и не са оспорени като частни документи. Относно единствената направена от приходните органи констатация във връзка с вписано в пътните листи МПС, несъвпадащо с предоставените от страна на доставчиците данни за притежавани МПС, съдът е отчел същата за несъстоятелна, тъй като е направено позоваване върху изходяща справка от Пътна полиция, която обаче не е актуална към датата на извършване на доставките. От друга страна, при обстойна и съвкупна преценка на всички събрани доказателства и доказателствени средства, съдът е приел, че са налице достатъчно доказателства, установяващи релевантните за спора факти относно настъпване на данъчни събития по издадените фактури. Решението е правилно. Не са налице твърдяните от касатора оплаквания във връзка с материална незаконосъобразност на съдебния акт и необоснованост на същия поради неустановеност на прехвърляне на собствеността върху процесните стоки. При съобразяване с процесуалните правила първостепенният съд е направил точен анализ на всички доказателства, от което е установил правилно относимите към спора факти. При установяване фактическата обстановка по спора в мотивите на съдебното решение са обсъдени всички твърдения на двете страни относно правното значение на отделни документи, тяхната доказателствена стойност, както и връзката по между им. В процесния случай предметът на спорните фактури са стоки -строителни материали. Съгласно даденото задължително тълкуване на СЕС по дело С-78/12 / "Евита К" ЕООД срещу Директора на Д "ОУИ" София/ - т. 33- доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 е всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго да се разпорежда фактически с нея като собственик. Ето защо, релевантно за спора е установяване на предаването на стоките и овластяването на получателя да се разпорежда с получените стоки. Тези обстоятелства са установени за процесните стоки документално и фактически. Документално е установено, вкл. и от заключението на приетата съдебно -счетоводна експертиза, че получените стоки са заприходени при получателя. Същите стоки са включени в дневниците за продажби на доставчиците и в СД по ЗДДС. Фактическото получаване е установено предвид данните по приемо-предавателните протоколи, складови разписки и експедиционни бележки, както и транспортирането според данните в пътните листа - като количествата и видовете стоки в тези документи съответстват на фактурираните, а документите са намерили отражение в редовно воденото счетоводство на РЛ. Последното обстоятелство е констатирано от приходните органи в РД и е установено предвид заключението на приетата ССчЕ. От заключението е видно също, че РЛ е получило фактурираните стоки, които впоследствие е реализирало. От заключението на приетата СТЕ са установява, че строителни материали от същия вид и количество са вложени в строителния обект на РЛ - жилищен комплекс с търговска част в УПИ 245 на ж. к. "Тракия" в гр. Пловдив - в следващите месеци май, юни и юли 2010 г. Същите обстоятелства са установени и въз основа на събраните гласни доказателства. При преценка на събраните доказателства изводът на първоинстанционния съд за реалност на доставките се явява обоснован. Установено е фактическото и документално предаване на стоките, транспортирането им, съхраняването и последващата им реализация. Законосъобразно съдът е счел, че само поради неустановената възможност доставчикът да е разполагал с права на собственост върху стоките, с материална и кадрова обезпеченост, не е допустимо ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Няма твърдения, нито е установено на получателя да са били известни измамни действия на доставчиците. В тази връзка първоинстанционният съд коректно се е позовал на задължителната практика на СЕС. В решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., се приема, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено, поради което е неоснователно позоваването на касатора на практиката на СЕС, че на всички страни по сделка, сключена с цел извършване на данъчна измама, трябва да се откажат предвидените в общия случай за тази сделка данъчни предимства, когато съответното данъчнозадължено лице съзнава злоупотребата или измамата и участва в нея. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства, е доказано наличието на реални доставки по процесните фактури. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба и направеното искане от страна на ответника по касация за заплащане на разноски, същото е основателно. Искането е и доказано в размера по представения списък за разноски - 1465 лева предвид представените доказателства за уговорени и направени от страната разноски за производството в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение